Здравословни ползи от меда
Макар че лечебните свойства на меда са познати на хората отпреди съвсем 6 хиляди години, този артикул не е регламентиран като лекарствено средство в медицината.
Въпреки това националните лечители във всеки точки на света са го употребявали за подсилване на тялото и като лек за всевъзможни недоволства като се стартира от пърхота и махмурлука, през лекуването на простудни недоволства до предварителна защита против рак и сърдечни болести. Познати са към 300 типа мед, които се дефинират от цветовете, употребявани от пчелите за изработката му и всеки тип е ефикасен при несъмнено недоволство.
Тези многочислени здравословни изгоди на меда се дължат на изключителния му състав. Той е приел питателните и лечебните свойства на растенията, от които е изработен. Химическият състав на меда е необикновен, доста комплициран и с помощта на него медът може да издържи несигурно време, без да се скапе.
Основният му съставен елемент са въглехидрати, които са до 99 % от сухото наличие. Белтъчини в него има в минимални количества - към 0, 5 %, само че пък са с водещо значение, изключително за организма на децата. Микроелементите са измежду най-застъпените субстанции. В най-големи количества са калцият, натрият, фосфорът, желязото, хлорът, сярата, йодът, силицият, алуминият, телурът, кобалтът.
Витаминният състав е относително по-слаб - Откриват се тиамин, рибофлавин, никотинова киселина, пантотенова киселина, аскорбинова киселина. Витамините А, В, С, К, Е са в дребни количества, само че са значими за работата на жлезите с вътрешна секреция. Флаваноидите също не са доста, само че имат съществена роля за подсилване на капилярите.
Захарите са главен енергиен материал за мускулатурата, сърдечната и нервната система. При понижаване на равнищата на захар в кръвта умствената и физическата устойчивост понижават внезапно. Те въздействат и върху обмяната на веществата и подкрепят активността на всички съществени системи в организма.
Медът е богат на ензими и това подкрепя храносмилателната система. Медът се употребява при проблеми със съня, а дружно с чая и лимона е главно средство в битката с настинките.
С мед се потиска развиването на гнойни процеси в горните дихателни пътища при простудни болести. Чаят с мед е потребен доста. Същото може да се каже за инхалациите с мед. Той облекчава раздразнени фарингит, ларингит, синузит. Известна потребна кобимация е и мед с джинджифил.
Медът има и антимикробно деяние. То се дължи на дейния О2, който се отделя при образуването на водородния прекис в разтвора на меда. Той унищожава микроорганизмите, най-много тези в устната лигавица, горните дихателни пътища и горния кожен пласт.
Медът е средство на общо подсилване на организма, защото усъвършенства положението на тялото, подобрявайки усвояването на хранителни субстанции.
Захарите в него са съвършен енергиен източник за сърцето, нервната система, мускулатурата. Той е подобаващ като независим лек при гастрити, язви, сърдечно-съдови заболявания и други.
Здравословните изгоди на меда се изявяват и при изгаряния, външни язви, където работи като антисептик. Непреработеният мед може да заздрави раните, които към този момент са стерилни, както и да трансформира инфектирани рани в стерилни.
В битката с алергиите медът намира място, тъй като включването на едва количество алергени спомага при битката с острите алергични реакции.
Антимикробните и антигъбичните свойства на чистия мед се употребяват за заличаване на бактерии и микроорганизми, като в това време подхранва кожата, косата, органите.
