Той искал да върне кучето в приюта, докато не разбрал кой е предишният му стопанин
Мъж на име Рики бил самичък, по тази причина решил да си вземе домакински любим. Намерил адреса на най-близкия подслон в интернет и отишъл там. Тук Рики видял черен лабрадор с огромни очи. Младежът го взел.
Кучето се казвало Рей. От приюта споделили, че е дисциплиниран, знае команди, само че е доста печален.
Новият собственик дал на животното няколко дни за акомодация в дома му. Но даже след две седмици кучето било все по този начин тъжно, не се подчинявало на команди и даже не отговаряло на името си.
Тогава Рики решил да върне кучето в приюта. Започнал да търси телефонния номер на приюта в документите на Рей и попаднал на писмо. Отваряйки го, Рики прочел следното: „ Който и да си ти – новият собственик на Рей – това писмо е за теб. “
По-натам остарелият собственик изясни за какво е решил да даде кучето в приюта. Родителите му умряли от дълго време, той в никакъв случай не е имал братя и сестри. За него това куче било единственото му семейство. Другото му семейство било армията. Предишният собственик с болежка в сърцето закарал своя любим в приюта в деня, в който трябвало да замине за Ирак.
Той ранг не знае за какво, само че споделил на доброволците друго име за кучето. Явно просто е желал единствено той да има невидима нишка, свързваща него и животното. Всъщност името на кучето било Танк. Човекът го кръстил по този начин, тъй като управлявал танк.
По-нататък в писмото военният си спомнял по какъв начин двамата с Танк обичали да играят с тенис топки.
Мъжът доста се забавлявал, когато кучето носело две топки в устата си. Танк даже се опитвал да вземе три топки, само че не успявал.
Старият собственик предизвести Рики да не си играе с Танк край пътя. Кучето обичал да гони топките. Един ден поради това едвам не било блъснат от кола. Военният написал и рецепта за обичаното ядене на Танк – пържена риба.
Той загатнал още доста значими неща, което в бъдеще щяло да помогне на Рики да научи кучето да го слуша.
Военният в действителност се надявал, че Танк ще обича новия си собственик толкоз, колкото и той него. „ Ако сте от този регион, може би сте чували името ми – Пол Малори. “
Въпреки че Рики едвам неотдавна бил дошъл в града, той бил чувал това име. Всички новинарски излъчвания говореха за Пол: той умрял преди няколко седмици, спасявайки живота на трима сътрудници.
След като прочете писмото до края, Рики се доближил до кучето и безшумно споделил в ухото му: „ Хайде да вървим, Танк, да играем. “
Сякаш кучето било променено: ушите му се вдигнали и очите му заблестели. Рики почнал да гали кучето, повтаряйки името му. Кучето било щастливо.
След това Танк изтичал до другата стая и донесъл три топки в устата си. Рики се усмихнал и споделил: „ Ние с теб не сме сами, Танк! Пол е незабележим, само че постоянно ще бъде с нас. ”
