magnifisonz.com /Ерих Фром (1900–1980) е един от най-блестящите мислители на

magnifisonz.com /

Ерих Фром (1900–1980) е един от най-блестящите мислители на XX в. в региона на логиката на психиката, философията и обществените науки. Роден е в Германия, следвал е в университетите в Хайделберг и в Мюнхен и в Института по психоанализа в Берлин. След като напуща Германия през 1932 година, чете лекции в Съединените щати — в колежа „ Бенингтън “, в „ Йейл “, в Мичиганския щатски университет и в Нюйоркия университет. Неговите книги – “Душата на индивида “, „ Бягство от свободата “, „ Здравото общество “, „ Анатомия на човешката деструктивност “, „ Изкуството да обичаш “, „ Да имаш или да бъдеш ” са класика в региона на психическата и психоаналитичната литература и до през днешния ден не престават да бъдат бъдат измежду най-превежданите и преиздавани заглавия в света. Според Ерих Фром притежателната настройка тласка света към екологична и психическа злополука и само избавление той вижда в повсеместното приемане на настройката да бъдеш, да обичаш, да действаш, да израстваш духовно.

• Любов — това е единственият рационален и приемлив отговор на въпроса за смисъла на човешкото съществувание.

• Любовта е съюз с някой или нещо отвън нас, при изискване че се резервира отделеността и цялостността на нашата лична персона.

• Любовта не е просто връзка със характерен човек; тя е отношение, ориентировка на характера, която е избрана от връзката на личността със света като цяло, а не във връзка с един „ обект “ на любовта.

• Парадоксът в любовта, че две същества стават едно и все пак остават две.

• Да обичаш някого не е въпрос единствено на мощно възприятие, а решение, преценка, заричане.

• Да даваш е върховен израз на мощ. В самия акт на предоставяне аз усещам своята мощност, своето благосъстояние, своята власт. Това преживяване на възвишена виталност и мощ ме изпълва с наслада, усещам, че душата ми прелива от благотворителност. Да даваш е по-голяма наслада, в сравнение с да получаваш, тъй като актът на предоставяне и израз не на отнемане, а на жизненост.

• Доколкото всяко човешко създание има потенциал за обич, нейната реализация е едно от най-трудните наши достижения.

• Способността ни да избираме се трансформира непрекъснато, дружно с виталния ни опит. Колкото по-дълго време вземаме неправилни решения, толкоз повече закоравява сърцето ни; колкото по-често вземаме верни решения, толкоз по-чувствително става сърцето ни – или по-точно оживява…

• Човекът е единственото животно, за което личното му битие е проблем, който би трябвало да се реши и от който не може да избяга.

• И сънищата, и митовете са значими известия от нас за нас. Ако не разбираме езика, на който са написани, пропущаме страхотна опция да разберем какво знаем и споделяме на себе си в тези часове, когато не сме заети с манипулирането на външния свя

• Главната задача на индивида в живота е да се роди, да се трансформира в това, което евентуално е.

• Колкото по-дълго някой има вяра че неговия блян и цел е отвън него, над облаците, в предишното или бъдещето, той ще излиза отвън себе си и ще търси реализиране там, където не може да бъде открито. Той ще търси решения и отговори на всички места, като се изключи там където могат да бъдат открити – в себе си

• Да умреш е грубо, само че концепцията, че ще умреш без да си живял, е непоносима.

• Деструктивността е резултатът от неизживения живот.

• Вярвам че никой не може да „ избави ” своя другар човек правейки избор вместо него. За да му помогне, той може да му уточни вероятните други възможности, с искреност и обич, без да бъде прочувствен и без илюзии. Знанието и осъзнаването на освобождаващите други възможности може още веднъж да разсъни самостоятелно всички скрити сили и да го сложи на пътя, избирайки почитание към „ живота ” вместо към „ гибелта ”.

• Вярвам че главната опция за индивида е избора сред „ живот ” и „ гибел ”; сред работливост и деструктивно насилие; сред действителност и илюзии; сред обективност и нетолерантност; сред братство-независимост и господство-подчинение.

• Колкото по-дълго някой има вяра че неговия блян и цел е отвън него, над облаците, в предишното или бъдещето, той ще излиза отвън себе си и ще търси реализиране там, където не може да бъде открито. Той ще търси решения и отговори на всички места, като се изключи там където могат да бъдат открити – в себе си.

• Вярвам че единството на индивида в диаметралност на другите живи неща произтича от обстоятелството че индивидът има схващане за себе си.Човекът има схващане за себе си, за бъдещето си, за своята гибел, за нищожността си, за безсилието си; той усеща другите като други; индивидът е в природата, подчинява се на нейните закони, даже когато излиза отвън нея посредством личното си мислене.

• Не индивидът, който има доста, а индивидът, който е доста, съставлява същински ощастливеният и осъзнал се човек!

• Сънищата на античния и на актуалния човек са написани на същия език като митовете, чиито създатели са живели в зората на историята… Вярвам, че символичният език е единственият непознат език, който всеки от нас би трябвало да научи. Разбирането му ни дава достъп до един от най-значителните източници на мъдрост… Наистина и сънищата и митовете са значими средства за другарство сред нас и нас.