Мъдростта на времето в думите на прочутия испански творец, философ

Мъдростта на времето в думите на фамозния испански създател, мъдрец и духовник (1601-1658)

Не пилей безгрижно доверието и възприятията си. Трезвомислието и мъдростта се демонстрират в това да не бързаш да се доверяваш. Лъжата е нещо нормално, по тази причина дано доверието бъде изключителна необичайност. Който елементарно се доверява, бързо се разочарова. Въпреки това, излишно е да демонстрираш подозренията си във връзка с другите. Това е неучтиво и оскърбява твоя събеседник с недоказаните съмнения, че той мами или е излъган. Не тук обаче е скрита най-непоправимата несгода. Недоверието е присъщо на лъжеца - той не има вяра на другите, а и на него не му имат вяра. Не съди преждевременно единствено по това, което чуваш. Не инцидентно един автор  споделя, че любовта от пръв взор също е един тип неблагоразумие. Помни, че освен думите могат да лъжат, само че и делата. И следователно измамата е още по- мъчителна и рискова.

Обуздавай пристрастеностите си. Ако е допустимо, дано здравият разсъдък да обуздава невъздържания изблик на страсти и грубите експлоадирания. Това не е мъчно постижимо за същински благоразумния човек. Първата крачка към самоконтрола е да осъзнаеш, че си жертва на своите пристрастености. Така ще овладееш възбудата и ще сложиш преграда пред гнева си, като ще можеш да я спуснеш единствено толкоз, колкото е належащо. Негодуванието има стойност, в случай че е премерено и вярно ориентирано. Успявай в точния момент да се овладееш, най-трудното в надбягването е да можеш да спреш. Да останеш предвидлив и в припадък на безразсъден яд е доказателство за здравомислие. Всяка волност в възприятията е отклоняване от рационалното държание. Ако си даваш сметка за това, в никакъв случай няма да сгрешиш и няма да прехвърлиш границите на благоприличието и здравия разсъдък. За да обуздаеш своите пристрастености, би трябвало да внимаваш и крепко да държиш юздите на волята си. Така ще бъдеш първият, а може би и последният ловък ездач, обяздил дивия жребец на възприятията си.

Мъдрият и самичък на себе си е задоволителен. Той носи всички достолепия и съставлява цяла галактика. Ако скъпият другар е задоволителен да размени всичко на този свят, бъди подобен другар самичък на себе си и ще можеш да живееш в самотност. Кой би ти липсвал, щом няма по-бистър разум и по-изискан усет от твоя личен? Такъв човек ще заслужи висшето благополучие да зависи единствено от себе си и ще бъде сходен на Върховното създание. Този, който би могъл да живее по подобен метод, няма да наподобява по нищо на хищник, в доста връзки ще прилича влъхва и във всичко - Бог.

Остави събитията да следват естествения си ход. Това важи най-много тогава, когато морето на публичния и персоналния живот е най-бурно. Когато в човешките взаимоотношения връхлитат урагани от пристрастености, рационално е да се оттеглиш в безшумно пристанище и да изчакаш на котва. Лекарството неведнъж изостря признаците на заболяването. По-добре остави развоя на нещата на естествените естествени закони, а човешките взаимоотношения - на повелята на нравствените правила. Опитният врач би трябвало да знае по кое време какво лекарство да предпише, а от време на време най-висшето изкуство се състои в това да не се ползва никакво лекуване. Най-добрият метод да окажеш помощ на житейските стихии да стихнат е като се отдръпнеш и оставиш нещата сами да се успокоят. Да отстъпиш в точния момент през днешния ден, значи да си осигуриш успеха на следващия ден. Изборът може да се размъти даже от най-малкото неспокойствие и водата няма да се избистри вследствие на нашите усилия, а едвам когато я оставим сама да се уталожи и утаи. Най-доброто средство срещу безпорядъка е да го оставиш самичък да се оправи.

Не откривай раните си. Понеже всеки ще постави пръст в тях. Не се оплаквай от болката си - злонамереният насочва ударите си към най-уязвимото място на съперника. Ако си прицел на словесни нападки, неефикасно е да се засягаш, от това ще ти стане още по-тежко. Зложелателите ти се стремят да раздразнят и да подлютят раните ти, те слагат на тестване търпението ти и търсят хиляди способи да ти причинят болежка. Благоразумният в никакъв случай не признава, че е уязвен, той крие своята рана, било персонална, било фамилна. Защото даже ориста от време на време се забавлява, като поразява там, където най-вече ни боли. И умъртвява ранената плът. Затова не разкривай извора на своята тъга или наслада - в случай че искаш злощастието да има край, а блаженството да продължи.

Не се продавай на ниска цена. Истинската ти стойност не е задоволителна, сама по себе си, тъй като не всеки вниква в същността й и малко на брой се вглеждат под външната обвивка. Мнозина се увличат след тълпата и потеглят с нея, тъй като виждат, че и другите вървят натам. Голямо изкуство е да привлечеш вниманието на хората и да им вдъхнеш доверие - като хвалиш стоката си, тъй като рекламата възбужда любознанието, или като се постараеш тя да има прелъстителен тип или име, което е от изключителна изгода за повдигане на цената. Но и в двата случая не би трябвало да прекаляваш и да проявяваш користолюбие и индивидуалност. Да обявяваш, че стоката ти е предопределена единствено за познавачи, е хитра измама, тъй като всеки се счита за подобен, а в случай че не е, това ускорява още повече желанието му. Никога не представяй нещата като елементарни и общодостъпни - по този начин единствено ще ги обезцениш. Всички налитат на изключителното, тъй като то възбужда както апетита, по този начин и мозъка.

Не се мъчи да запълваш празноти. Ако се заемеш с сходно начинание, би трябвало да си сигурен, че имаш сили да надминеш своя предходник - с цел да те одобряват като еднакъв, би трябвало да притежаваш двойно повече достолепия, спрямо него. Хитър ход е да се поставиш в такава светлина, че който и да пристигна на твоето място, хората да почувстват твоята липса, само че не по-малко умеене се изисква да не позволиш предшественикът ти да те засенчва. Трудно е да запълниш огромна празнина, тъй като предишното постоянно се разкрасява и наподобява по-добро - не е задоволително да предстоящ равносилен на своя предходник, той постоянно има преимуществото на първия. Необходими са повече скъпи качества, с които да превъзхождаш другия, с цел да го изместиш от неговите позиции в очите на обществото.

От: „ Изкуството на житейската мъдрост ”, Балтасар Грасиан, изд. Кибеа
Изображение: Baltasar Gracián, es.wikipedia.org