Който се е повдигнал на пръсти, не може дълго да стои ~ Лао ДЗЪ
Мъдростта на древнокитайския мъдрец Лао Дзъ, създател на даоизма и създател на популярния етюд „ Дао дъ дзин “ (книга за Пътя и неговата сила)
Когато хората узнаха
красотата на красивото,
разбраха грозното.
Когато хората узнаха
добротата на положителното
разбраха злото.
Ето за какво
битието и небитието
взаимно се пораждат;
трудното и лесното
взаимно се основават,
дългото и късото
взаимно се сравняват;
високото и ниското
взаимно се склоняват;
гласните и съгласните
взаимно хармонират;
предишното и идващото
взаимно се редуват.
Ето за какво мъдрецът
чрез бездействието действува,
чрез безмълвието учи;
нещата се основават
той не подменя тяхното начало;
създава, само че не завладява,
действува, само че не е самонадеян;
завършва с триумф, само че не се хвали.
Именно тъй като не търси самопризнание,
то не може да му се отнеме.
§
Многото цветове
заслепяват зрението.
Многото тонове
заглушават слуха.
Многото подправки
развалят усета.
Бързата езда и ловът
вълнуват сърцето.
Скъпоценните неща
карат индивида да краде.
Ето за какво Мъдрецът желае стомаха му да бъде утолен,
а не очите му да гледат хубост.
Той се отхвърля от последното
и придобива първото.
§
Който се е повдигнал на пръсти,
не може дълго да стои.
Който прави огромни крачки,
не може дълго да върви.
Който се уповава единствено на своите очи
недовижда.
Който се самопредставя,
не свети.
Който се хвали,
не се популяризира.
Който атакува,
няма триумф.
Който се гордее,
не може да е старши.
Въз основа на Дао,
това се назовава излишък от ястие,
ненужно държание.
Всички се отвращават от него.
§
Който умее да върви,
не оставя следи.
Който умее да приказва,
не прави неточности.
Който умее да счита
не използва сметало.
Който умее да затваря,
не използва мандало,
но да се отвори е невероятно.
Който умее да завързва,
не използва въже.
но да се отвърже е невероятно.
Мъдрецът постоянно е кадърен да избави индивида,
ето за какво за него няма непотребен човек.
Той постоянно е кадърен да избави движимостта,
ето за какво за него няма ненужна движимост.
Това се назовава грамотност.
Ето за какво
добрият е преподавател на неприятния,
а неприятният е негов избавителен обект.
Ако неприятният не цени своя преподавател
и положителният не обича своя обект,
макар и да се смятат за умни -
са глупави.
Това се назовава дълбока загадка.
§
Който познава хората,
е образован.
Който познава себе си,
е умен.
Който побеждава другите,
е мощен.
Който побеждава себе си,
е всесилен.
Който знае задоволително,
е богат.
Който действува настойчиво,
е волеви.
Който не се самопогубва,
е дълговечен.
Който почине,
но не го не помнят,
е вечен.
От: „ Дао дъ дзин “, превод: Ленин Димитров, 1990
Илюстрация (заглавна): Sakyamuni, Lao Tzu, and Confucius, 1368-1644
