Не пестете! Думите на една мъдра баба
Мъдрият човек, който е старомоден живота си, схваща, че би трябвало да се живее през днешния ден и да се любува на всяко свое предпочитание. Защото през годините тези стремежи по някаква причина стават все по-малко.
Преди доста години, когато моята мъдра баба беше още жива, тя един път сподели едно прелестно нещо на нас с майка ми, когато окачвахме нови пердета за Великден… Завесите бяха съвременни по това време. Те падаха върху главите ни … ние се ядосвахме, след това се смяхме, след това още веднъж се захващахме за работа…
Думите на една мъдра баба бяха такива:
– Преди време и аз щях да скачам до тавана, в случай че имах такива пердета, – сподели баба ми, – а в този момент нямам никакво желание… То си потегля, момичетата… желанието си потегля. За всичко. И за нещата, и за хората…
Правете всичко, до момента в който имате това предпочитание. Харчете пари за дреболии – не пестете! Дреболиите ни носят наслада, а икономията не го прави. За какво да пестим? За погребението ли? Все още никой не е оставен непогребан… Радвайте се, до момента в който има радост… Обичайте, до момента в който ви се иска…
Идва миг, в който не ни се желае топлината на някой друг… Не ни се желае нищо… Вероятно природата го е направила това преднамерено, с цел да си тръгнем по-спокойно, без да се привързваме нито към отпадъци, нито към хора… Аз съм подготвена към този момент да напусна… И в случай че можех да си върна вашите годините, щях да пребивавам през днешния ден и да се веселя на всяко желание…
Баба от дълго време я няма. А аз пребивавам тъкмо по този начин: през днешния ден и, радвайки се на всяко желание…
