Поправка Труд за медийни заслуги
Мъчи ви безвластие? Ами узаконете го! Това е рецептата, написана от ГЕРБ във тип на законопроект, почетен стремително със звучното нарицателно " Поправката " Труд ". Внесе го депутатът от ГЕРБ Радомир Чолаков. Избраник, чиято визитка включва юридическо обучение с медийна специализация и управителни позиции в Българска национална телевизия и " Вестникарска група България ".
Та в тези гротескни парламентарни месеци Чолаков взема решение да оправи медийната независимост. Предлага смяна в Закона за общинската благосъстоятелност, с която включва печатните медии в кръга на народополезните предприятия, заслужаващи да получат чартърен без търг или конкурс общински парцели. Тоест - да се наредят измежду здравните, просветителните и обществените действия за облекчаване на съответните потребности на популацията.
" В продължение на доста години българската страна наблюдаваше безучастно фалирането на цяла поредност печатни издания. Защо се е стигнало до такива неподходящи развития може да е предмет на различен, по-дълъг разбор, само че резултатите по този начин или другояче са опустошителни и сега печатните медии са изправени пред екзистенциална рецесия, която може да докара до очистване въобще на този сегмент от медийния пазар. На вносителя на сегашния законопроект е непознато разбирането, съгласно което всеки, който не може да потвърди себе си в стихията на свободния пазар, би трябвало да бъде оставен на личната си орис. С всеки банкрутирал вестник или списание банкрутира част от българската просвета, изчезва една част от публичния спор и това не може да бъде следено безучастно ", аргументира се Чолаков.
Яко, а? Мотивите към законопроекта са пипнати с всичките им салтанати - за смисъла на свободния щемпел като крайъгълен камък на демократичното общество, за социално-културната задача на издателите и публицистите, за държавната поддръжка в интерес на бранша в европейските страни. Абе, толкоз алтруизъм на ползу роду лъха, пък те му лепнаха етикета " Поправката " Труд ".
За страдание от всички тези констатации имаше потребност преди 7,6.5 или 4 години. Към днешна дата те са окончателно закъснели.
Сега, да не рече някой че " Труд " -ът е нещо срамно! Просто издателят на едноименния вестник Петьо Блъсков има проблем с наема на постройката, която употребява за издателската си активност от години. Проблемът му е, че е привикнал да не заплаща и надлежно не го е правил от години. И ето че, служебният министър на културата Велислав Минеков се сетил внезапно да си поиска парите за заеманите от " Труд " помещения в Музея на социалистическото изкуство. При което Блъсков ревна, че да му желаят 150 000 лева е чиста проба потъпкване на медийната независимост. Канили го да си оправи сметките и предходни културни министри, само че повече културно, в сравнение с по министерски. Никой не стигнал до простата концепция да го изгони и съди за наема.
Същият депутат Чолаков крепи впрочем опорката на ГЕРБ, че при десетилетното им ръководство 112-ото ни място по медийна независимост било нелепа опозиционна уйдурма. Нямало мнение в България, даже най-идиотското, което да не бъде отразено. И установи, че " неуспехът на медийната империя на господин Пеевски беше изцяло логически и неминуем ", тъй като обирала политическата обстановка без да има стопански модел.
Хубаво, само че до момента в който Пеевски обираше порциите и преяждаше конюнктурно, другите се споминаха в търсене на икономическия модел за невъзможното си оцеляване.
Сега ГЕРБ са малко нещо съпротива, в реда на нещата е да се погрижат за пропагандния си отдел. Той, Блъсков, може и да е пионерът на свободния щемпел, само че Тошо Тошев го правеше по-умно. Първите две години от мандата обслужваше ръководещите, вторите две години ги мачкаше, с цел да си постеле за идващите. Така беше при Костов, Царя, Станишев. Проблемът е, че Борисов се застоя цяло десетилетие, та времевите ориентири закърняха.
Иначе и двамата " Труд " -оваци от интервала на прехода са като воин от филмовия шлагер " Нощ в музея на социалистическото изкуство ". Просто единият хвърли кърпата, откакто му стопираха кранчето, а другият държи да остане в играта. Колкото до културните и демократични изгоди от " Труд " -овата активност в последните години, те надали костват дължимите за наема 150 000 лв.. Такива и без наем да ги пуснете в държавни и общински имоти, отново ще залагат на слугинажа.
И най-важното - от дълго време никой не купува хартиените издания. Отделно дето коронакризата сви до край разпространяването.
Истинският проблем е, че изданията станаха електронни, само че единствено Национална агенция за приходите и депутатите не схванаха, че не могат да таксуват с Данък добавена стойност артикул, който се подарява.
А инак Блъсков " шъ съ оправи " и без Радо.
Та в тези гротескни парламентарни месеци Чолаков взема решение да оправи медийната независимост. Предлага смяна в Закона за общинската благосъстоятелност, с която включва печатните медии в кръга на народополезните предприятия, заслужаващи да получат чартърен без търг или конкурс общински парцели. Тоест - да се наредят измежду здравните, просветителните и обществените действия за облекчаване на съответните потребности на популацията.
" В продължение на доста години българската страна наблюдаваше безучастно фалирането на цяла поредност печатни издания. Защо се е стигнало до такива неподходящи развития може да е предмет на различен, по-дълъг разбор, само че резултатите по този начин или другояче са опустошителни и сега печатните медии са изправени пред екзистенциална рецесия, която може да докара до очистване въобще на този сегмент от медийния пазар. На вносителя на сегашния законопроект е непознато разбирането, съгласно което всеки, който не може да потвърди себе си в стихията на свободния пазар, би трябвало да бъде оставен на личната си орис. С всеки банкрутирал вестник или списание банкрутира част от българската просвета, изчезва една част от публичния спор и това не може да бъде следено безучастно ", аргументира се Чолаков.
Яко, а? Мотивите към законопроекта са пипнати с всичките им салтанати - за смисъла на свободния щемпел като крайъгълен камък на демократичното общество, за социално-културната задача на издателите и публицистите, за държавната поддръжка в интерес на бранша в европейските страни. Абе, толкоз алтруизъм на ползу роду лъха, пък те му лепнаха етикета " Поправката " Труд ".
За страдание от всички тези констатации имаше потребност преди 7,6.5 или 4 години. Към днешна дата те са окончателно закъснели.
Сега, да не рече някой че " Труд " -ът е нещо срамно! Просто издателят на едноименния вестник Петьо Блъсков има проблем с наема на постройката, която употребява за издателската си активност от години. Проблемът му е, че е привикнал да не заплаща и надлежно не го е правил от години. И ето че, служебният министър на културата Велислав Минеков се сетил внезапно да си поиска парите за заеманите от " Труд " помещения в Музея на социалистическото изкуство. При което Блъсков ревна, че да му желаят 150 000 лева е чиста проба потъпкване на медийната независимост. Канили го да си оправи сметките и предходни културни министри, само че повече културно, в сравнение с по министерски. Никой не стигнал до простата концепция да го изгони и съди за наема.
Същият депутат Чолаков крепи впрочем опорката на ГЕРБ, че при десетилетното им ръководство 112-ото ни място по медийна независимост било нелепа опозиционна уйдурма. Нямало мнение в България, даже най-идиотското, което да не бъде отразено. И установи, че " неуспехът на медийната империя на господин Пеевски беше изцяло логически и неминуем ", тъй като обирала политическата обстановка без да има стопански модел.
Хубаво, само че до момента в който Пеевски обираше порциите и преяждаше конюнктурно, другите се споминаха в търсене на икономическия модел за невъзможното си оцеляване.
Сега ГЕРБ са малко нещо съпротива, в реда на нещата е да се погрижат за пропагандния си отдел. Той, Блъсков, може и да е пионерът на свободния щемпел, само че Тошо Тошев го правеше по-умно. Първите две години от мандата обслужваше ръководещите, вторите две години ги мачкаше, с цел да си постеле за идващите. Така беше при Костов, Царя, Станишев. Проблемът е, че Борисов се застоя цяло десетилетие, та времевите ориентири закърняха.
Иначе и двамата " Труд " -оваци от интервала на прехода са като воин от филмовия шлагер " Нощ в музея на социалистическото изкуство ". Просто единият хвърли кърпата, откакто му стопираха кранчето, а другият държи да остане в играта. Колкото до културните и демократични изгоди от " Труд " -овата активност в последните години, те надали костват дължимите за наема 150 000 лв.. Такива и без наем да ги пуснете в държавни и общински имоти, отново ще залагат на слугинажа.
И най-важното - от дълго време никой не купува хартиените издания. Отделно дето коронакризата сви до край разпространяването.
Истинският проблем е, че изданията станаха електронни, само че единствено Национална агенция за приходите и депутатите не схванаха, че не могат да таксуват с Данък добавена стойност артикул, който се подарява.
А инак Блъсков " шъ съ оправи " и без Радо.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ