Незаменимо в студената зима – люти чушленца с мед
Лютите чушлета от дълго време са неизменима част от българската кухня, както и от доста други кулинарни обичаи по света. Макар че за някои хора мисълта за хапка пикантна храна може да провокира стрес, има същински фенове на лютото, които освен го търсят, само че и обичат да опитват с разнообразни типове пикантни усети.
В студените зимни месеци, феновете на лютото не сядат на масата без бурканче с чушлета. Съчетаваме ги с разнообразни ястия – от салата, през фасул до кисело зеле с месо.
Blagoevgrad24.bg ви предлага две предписания, взаимствани от уеб страницата gotvach.bg.
Люти чушлета с мед
Необходими артикули:
– люти чушки - количество по избор
– моркови - по 1 морков на буркан
– целина - количество по избор
– черен пипер - зърна
– оцет
– захар - 1 с.л. равна на буркан
– сол - 1 с.л. равна на буркан
– мед - 1 ч.л. на буркан
Начин на подготвяне:
Почистените лютите чушлета изпечете или изпукайте на плоча.
Още горещи ги пълнете в буркани, като добавяте скилидки чесън, кръгчета моркови, късчета целина, захарта, солта, меда по 2 с.л. олио на буркан по избор.
Допълнете бурканите догоре с оцет.
Затворете с капачки и стерилизирайте за 10-15 минути.
Лютите чушлета с мед са подготвени.
Второто ни предложение е за сурови люти чушлета в буркан /тип шипка/
Необходими артикули за малко бурканче:
– чушки-шипки - 1 шепа
– сол - 1 ч.л.
– захар - 1 и 1/2 ч.л.
– оцет - пълним до 1/2 буркан
– магданоз - няколко стръка, по избор
Начин на подготвяне:
Набираме от градината или купуваме от магазина шарени люти чушлета шипки - жълти, оранжеви и червени. Поотрязваме дръжките им и усърдно ги измиваме.
Според количеството чушки дефинираме броя буркани, които ще са ни нужни - почти 1 шепа чушлета за 1 бурканче. Използваме дребни бурканчета, на които написа 270 година Измиваме ги и подсушаваме с хавлиена забрадка. Много е значимо да сме сигурни, че капачките на всички буркани не превъртат, а тъкмо и устойчиво пасват.
Нареждаме в бурканчетата отмерено жълти и червени чушки - нито доста, нито малко, откакто сме изцяло сигурни, че са люти. Сипваме във всяко бурканче: 1 лъжица сол + 1 и 1/2 лъжица захар. Отгоре можем да прибавим няколко стръка магданоз - по избор.
След това пълним с винен оцет доникъде на бурканите и доливаме с вода. Затваряме устойчиво капачките, тъй че да сме сигурни, че няма да потекат. Затягаме хубаво и разклащаме всяко бурканче няколко пъти, с цел да се опознаят всички съставки. Препоръчително е по 1 път дневно да се разклащат и да се съхраняват на хладно и мрачно място.
След към 3-4 седмици чушлетата са подготвени за консумация! След първата или втората седмица има възможност маринатата да придобие лека мътност, която всеки ден при разклащането се избистря.
И да се върнем на началото. Защо някои хора не могат да понасят лютото , до момента в който други са пристрастени към него?
Основният " провинен " за чувството на лютивина е веществото капсаицин, което се намира в друга централизация в лютите чушки. Когато консумираме нещо люто, капсаицинът се свързва с рецепторите за болежка в устата ни (по-конкретно, с рецептора TRPV1). Тези рецептори нормално се задействат при високи температури, тъй че когато ядем нещо пикантно, мозъкът ни записва чувството за парене, което е в действителност форма на болежка.
Интересното е, че макар тази " мъчителна " реакция, доста хора се любуват на лютото. Това може да се дължи на обстоятелството, че тялото реагира на болката, произвеждайки ендорфини – хормони, които ни карат да се усещаме добре. По този метод някои хора стартират да асоциират лютото с позитивни страсти и даже развиват търпимост към по-големи количества капсаицин.
От друга страна, има хора, които не обичат лютото и заобикалят всевъзможни пикантни храни. Това може да се дължи на генетични фактори – рецепторите при тези хора може да са по-чувствителни, което прави преживяването на лютото по-интензивно и неприятно. Също по този начин, културните и обществени въздействия играят роля – в случай че човек е израснал в среда, където пикантните храни не са били известни, той може да няма развъртян усет към тях.
В студените зимни месеци, феновете на лютото не сядат на масата без бурканче с чушлета. Съчетаваме ги с разнообразни ястия – от салата, през фасул до кисело зеле с месо.
Blagoevgrad24.bg ви предлага две предписания, взаимствани от уеб страницата gotvach.bg.
Люти чушлета с мед
Необходими артикули:
– люти чушки - количество по избор
– моркови - по 1 морков на буркан
– целина - количество по избор
– черен пипер - зърна
– оцет
– захар - 1 с.л. равна на буркан
– сол - 1 с.л. равна на буркан
– мед - 1 ч.л. на буркан
Начин на подготвяне:
Почистените лютите чушлета изпечете или изпукайте на плоча.
Още горещи ги пълнете в буркани, като добавяте скилидки чесън, кръгчета моркови, късчета целина, захарта, солта, меда по 2 с.л. олио на буркан по избор.
Допълнете бурканите догоре с оцет.
Затворете с капачки и стерилизирайте за 10-15 минути.
Лютите чушлета с мед са подготвени.
Второто ни предложение е за сурови люти чушлета в буркан /тип шипка/
Необходими артикули за малко бурканче:
– чушки-шипки - 1 шепа
– сол - 1 ч.л.
– захар - 1 и 1/2 ч.л.
– оцет - пълним до 1/2 буркан
– магданоз - няколко стръка, по избор
Начин на подготвяне:
Набираме от градината или купуваме от магазина шарени люти чушлета шипки - жълти, оранжеви и червени. Поотрязваме дръжките им и усърдно ги измиваме.
Според количеството чушки дефинираме броя буркани, които ще са ни нужни - почти 1 шепа чушлета за 1 бурканче. Използваме дребни бурканчета, на които написа 270 година Измиваме ги и подсушаваме с хавлиена забрадка. Много е значимо да сме сигурни, че капачките на всички буркани не превъртат, а тъкмо и устойчиво пасват.
Нареждаме в бурканчетата отмерено жълти и червени чушки - нито доста, нито малко, откакто сме изцяло сигурни, че са люти. Сипваме във всяко бурканче: 1 лъжица сол + 1 и 1/2 лъжица захар. Отгоре можем да прибавим няколко стръка магданоз - по избор.
След това пълним с винен оцет доникъде на бурканите и доливаме с вода. Затваряме устойчиво капачките, тъй че да сме сигурни, че няма да потекат. Затягаме хубаво и разклащаме всяко бурканче няколко пъти, с цел да се опознаят всички съставки. Препоръчително е по 1 път дневно да се разклащат и да се съхраняват на хладно и мрачно място.
След към 3-4 седмици чушлетата са подготвени за консумация! След първата или втората седмица има възможност маринатата да придобие лека мътност, която всеки ден при разклащането се избистря.
И да се върнем на началото. Защо някои хора не могат да понасят лютото , до момента в който други са пристрастени към него?
Основният " провинен " за чувството на лютивина е веществото капсаицин, което се намира в друга централизация в лютите чушки. Когато консумираме нещо люто, капсаицинът се свързва с рецепторите за болежка в устата ни (по-конкретно, с рецептора TRPV1). Тези рецептори нормално се задействат при високи температури, тъй че когато ядем нещо пикантно, мозъкът ни записва чувството за парене, което е в действителност форма на болежка.
Интересното е, че макар тази " мъчителна " реакция, доста хора се любуват на лютото. Това може да се дължи на обстоятелството, че тялото реагира на болката, произвеждайки ендорфини – хормони, които ни карат да се усещаме добре. По този метод някои хора стартират да асоциират лютото с позитивни страсти и даже развиват търпимост към по-големи количества капсаицин.
От друга страна, има хора, които не обичат лютото и заобикалят всевъзможни пикантни храни. Това може да се дължи на генетични фактори – рецепторите при тези хора може да са по-чувствителни, което прави преживяването на лютото по-интензивно и неприятно. Също по този начин, културните и обществени въздействия играят роля – в случай че човек е израснал в среда, където пикантните храни не са били известни, той може да няма развъртян усет към тях.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ