С аромат на шипки, дюли и круши, есента става по-ароматна и вкусна – рецептите
Есента идва безшумно – не с крясъци, а с аромати. Мирише на дърво, на захар и на нещо остаряло, което не желаеме да забравим. И в случай че би трябвало да ѝ дадем форма, тя ще бъде плодова – дюля, шипка и круша. Три признака на домакински уют, леко горест и доста топлота.
Шипката е дива, упорита и скромна . Не я глезят, не я торят – пораства, където откри междина. Но в нея има мощ, каквато липсва на полираните плодове от щанда. Съдържа повече витамин C от лимона и повече история от модерните добавки. От нея бабите правеха чай, който не просто топлеше, а лекуваше – от простуда, от отмалялост, от живот. В шипковото сладко имаше нещо от тяхната толерантност – часове по претриване, само че резултатът беше гъст, кадифен и напълно домакински.
Дюлята е другата страна на есента – благородна, ароматна и тиха . Тя не се натрапва, просто участва – златиста, ухаеща, зряла. Когато влезеш в стаята и усетиш мириса ѝ, знаеш, че студът е близо. От нея стават чудеса – сладко, печена с мед, даже ликьор, който мирише на уют. Но дюлята има и друга роля – да припомня, че някои неща просто би трябвало да стоят и да ухаят.
А крушата е нежната сестра сред тях – сочна, сладка и великодушна. Тя няма темперамент на шипката, нито тежестта на дюлята, само че носи лекост. Крушите са като къса разходка в парка с последните топли лъчи – не те карат да мислиш, а просто да се наслаждаваш. И в това им е чарът.
Трите плода дружно са като есенна симфония: шипката дава мощ, дюлята – мирис, а крушата – мекост. Те не се нуждаят от буркани, с цел да запазят загатна. Нужно е единствено малко време и предпочитание да усетиш сезона с всички сетива.
И тъй като есента не минава без нещо сладко, ето два бързи десерта по рецепта на " Фокус “, които носят усета на познатото, само че се подготвят без изпитание.
Печени дюли с мед и канела
Обелете и нарежете две дюли на лодки. Подредете ги в тавичка, поръсете с мед, малко канела и късче масло. Добавете напълно малко вода и печете на 180° към половин час, до момента в който омекнат и се карамелизират. Поднесете ги с кисело мляко или топка сладолед.
Ароматът е като завръщане вкъщи – топъл, компактен и същински.
Карамелизирани круши с орехи и ром
Нарежете две зрели круши на половинки, извадете семките и ги подредете в съд. В тиган разтопете захар до карамел, прибавете масло, щипка канела и няколко капки ром. Полейте крушите и ги запечете за десетина минути. Поръсете с натрошени орехи.
Този десерт ухае на неделен следобяд и вкусва като топлота в чаша чай.
Шипките лекуват тялото, дюлите стоплят душата, а крушите – усмивката. Те са доказателство, че простите неща остават най-вкусни. Няма потребност от буркани, в случай че знаеш по какъв начин да запазиш есента в сърцето си.
И когато въздухът на открито захладнее, просто си направи шипков чай и отвори фурната за дюли или круши, поучава " Фокус “. Ще видиш – домът ще ухае не на сезон, а на спомен.
Шипката е дива, упорита и скромна . Не я глезят, не я торят – пораства, където откри междина. Но в нея има мощ, каквато липсва на полираните плодове от щанда. Съдържа повече витамин C от лимона и повече история от модерните добавки. От нея бабите правеха чай, който не просто топлеше, а лекуваше – от простуда, от отмалялост, от живот. В шипковото сладко имаше нещо от тяхната толерантност – часове по претриване, само че резултатът беше гъст, кадифен и напълно домакински.
Дюлята е другата страна на есента – благородна, ароматна и тиха . Тя не се натрапва, просто участва – златиста, ухаеща, зряла. Когато влезеш в стаята и усетиш мириса ѝ, знаеш, че студът е близо. От нея стават чудеса – сладко, печена с мед, даже ликьор, който мирише на уют. Но дюлята има и друга роля – да припомня, че някои неща просто би трябвало да стоят и да ухаят.
А крушата е нежната сестра сред тях – сочна, сладка и великодушна. Тя няма темперамент на шипката, нито тежестта на дюлята, само че носи лекост. Крушите са като къса разходка в парка с последните топли лъчи – не те карат да мислиш, а просто да се наслаждаваш. И в това им е чарът.
Трите плода дружно са като есенна симфония: шипката дава мощ, дюлята – мирис, а крушата – мекост. Те не се нуждаят от буркани, с цел да запазят загатна. Нужно е единствено малко време и предпочитание да усетиш сезона с всички сетива.
И тъй като есента не минава без нещо сладко, ето два бързи десерта по рецепта на " Фокус “, които носят усета на познатото, само че се подготвят без изпитание.
Печени дюли с мед и канела
Обелете и нарежете две дюли на лодки. Подредете ги в тавичка, поръсете с мед, малко канела и късче масло. Добавете напълно малко вода и печете на 180° към половин час, до момента в който омекнат и се карамелизират. Поднесете ги с кисело мляко или топка сладолед.
Ароматът е като завръщане вкъщи – топъл, компактен и същински.
Карамелизирани круши с орехи и ром
Нарежете две зрели круши на половинки, извадете семките и ги подредете в съд. В тиган разтопете захар до карамел, прибавете масло, щипка канела и няколко капки ром. Полейте крушите и ги запечете за десетина минути. Поръсете с натрошени орехи.
Този десерт ухае на неделен следобяд и вкусва като топлота в чаша чай.
Шипките лекуват тялото, дюлите стоплят душата, а крушите – усмивката. Те са доказателство, че простите неща остават най-вкусни. Няма потребност от буркани, в случай че знаеш по какъв начин да запазиш есента в сърцето си.
И когато въздухът на открито захладнее, просто си направи шипков чай и отвори фурната за дюли или круши, поучава " Фокус “. Ще видиш – домът ще ухае не на сезон, а на спомен.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ