На изписване от родилното сестрата ми подхвърли чуждо бебе. Оказа се съдбовно…
Людмила очакваше с неспокойствие този миг. Цяла седмица си представяше по какъв начин ще й дадат дребната дъщеричка в обятията и по какъв начин с нея дружно ще с тръгнат от родилното.
И ще се приберат вкъщи при другите от фамилията, които щяха да ги посрещнат с наслада.
Но нещо се обърка.
Майчиното сърце на Людмила като че ли за момент не беше на мястото си, нещо не беше наред и тя го усети. Излезе усмихната здравна сестра и й подаде бебе, увито в пелени.
Людмила обаче незабавно разбра, че това не е нейната щерка.
Людмила реши да се убеди в подозренията си и се втурна да съблича момичето. Раздразнената сестра завъртя очи и сподели строго:
— Жено, какво вършиме? Още пет майки чакат за изписване, а вие ми губите времето!
През това време Людмила към този момент беше съблякла детето и по-късно погледна намръщено здравната сестра.
— Наистина ли си мислите, че не мога да различа момче от момиче? Аз родих щерка! Къде сте я поставили? Настоявам да я доведете неотложно! Ще ви дам една минута, другояче можете да си търсите друга работа! – крещеше бясната Людмила.
Уплашената сестра единствено тихичко измърмори „ Леле… скърбя ” и хукна нанякъде.
Пет минути по-късно тя се върна, само че не сама. Главният доктор пристигна с нея и изясни какво се е случило. Оказа се, че това момче било изписано по същото време и трябвало да бъде изпратено в дома за сираци.
Но станала неточност и децата били разменени.
Людмила реши да не споделя на фамилията си за тази обстановка, тъй като не искаше да скапва празника.
Цял ден обаче дамата мислеше за горкото момченце, което остана напълно единствено, без грижи и майчини грижи. Людмила си показа какво би се случило, в случай че не беше забелязала незабавно замяната.
Съдбата на това момче щеше да е напълно друга. Жената не съумя да издържи на тежките мисли и избухна в сълзи. Мъжът незабавно се втурна да я успокоява и да я пита какво се е случило. И Людмила му описа всичко…
Цяла нощ съпрузите мислеха и на сутринта взеха решение, че би трябвало да намерят това момче и да го „ върнат “ вкъщи. Людмила беше сигурна, че самият Бог й е изпратил това бебе.
Месец по-късно дребният Светослав лежеше в люлката до сестричката си. Родителите на Людмила бяха на седмото небе, тъй като в този момент имаха освен внучка, само че и внук.
Имаше единствено един проблем – незабавно трябваше да сменят количката с двойна!
