. Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя

.

Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със отговорности.

По пътя на страха, каквото и да вършим, то е тъй като би трябвало да го създадем и чакаме другите да създадат нещо, тъй като би трябвало да го създадат.

Имаме задължението и незабавно откакто то се появи, ние започваме да му се съпротивляваме. Колкото повече опозиция оказваме, толкоз повече страдаме.

Рано или късно се опитваме да избягаме от отговорностите.

От друга страна, любовта не има опозиция. Каквото и да вършим, то е тъй като желаеме да го вършим.

То става наслаждение, то е сходно на игра и ние изпитваме наслаждение от него.

При любовта няма упования. Страхът е цялостен с упования.

Посредством страха ние вършим нещата, тъй като би трябвало да ги създадем и чакаме и другите да създадат същото. Ето за какво страхът наранява, а любовта не наранява.

Ние чакаме нещо и в случай че то не се случи, се усещаме засегнати. Обвиняваме другите, че не извършват нашите упования.

Когато обичаме, нямаме упования – вършим нещо, тъй като по този начин желаеме и другите хора постъпват по избран метод по същата причина – тъй като по този начин желаят или не желаят и в това няма нищо персонално.

Когато не чакаме нещо да се случи, в случай че нищо не се случи, това не е значимо.

Не се усещаме засегнати, тъй като всичко, което става е ок. Ето за какво съвсем нищо не ни наранява, когато обичаме. Ние не чакаме, че нашият обичан би трябвало да направи нещо, и надлежно нямаме отговорности.

Любовта почива върху уважението. Страхът не почита нищо, в това число себе си.

Ако аз скърбя за вас, това значи, че не ви почитам. Означава, че не можете да вършиме личен избор.

Когато би трябвало да върша изборите вместо вас, в тази позиция аз не ви почитам. Ако не ви почитам, тогава аз се пробвам да ви управлявам.

През множеството време, когато споделяме на децата си по какъв начин да живеят техния си живот, това е тъй като не ги почитаме. Съжаляваме ги и се опитваме да създадем за тях това, което те самите би трябвало да създадат за себе си.

Когато не почитам себе си, аз се скърбя, коства ми се че не съм задоволително добър за този живот.

Как да разберете по кое време не почитате себе си. Когато казвате: “Горкият аз, не съм задоволително мощен, задоволително образован, задоволително хубав, не мога да го направя. ”

Самосъжалението произтича от неналичието на почит.

Любовта е безжалостна. Тя не изпитва страдание към никой, само че е състрадателна. Страхът е изпълнен със страдание, той изпитва страдание към всеки.

Вие ме съжалявате, когато не ме почитате, когато не смятате, че съм задоволително мощен с цел да се оправя. От друга страна любовта респектира.

Обичам те – зная, че можеш да се оправиш. Зная, че си задоволително мощен, задоволително добър и образован, с цел да направиш собствен личен избор.

Не е належащо да върша избор вместо теб. Ти можеш да го направиш. Ако паднеш, аз ще ти подам своята ръка, мога да ти оказа помощ да станеш.

Мога да кажа: “Ти можеш, продължавай напред. ” Това е съчувствие, само че то не е същото като да изпитваш страдание.

Състраданието произтича от уважението и любовта, а възприятието на страдание е резултат от страха и неналичието на почитание.

Любовта е изцяло виновна. Страхът заобикаля отговорността, само че това не значи, че няма отговорност.

Като се опитваме да избегнем отговорността, ние вършим една от най-големите неточности, тъй като всяко деяние има следствие.

Всичко, което мислим, всичко, което вършим, има последици. Когато вършим избор, ние имаме резултат или реакция. Ако не създадем избор, отново имаме резултат или реакция.

Ние ще преживеем следствията от нашите дейности по един или различен метод.

Ето за какво всяко човешко създание е изцяло отговорно за своите дейности, даже и да не желае да носи тази отговорност.

Другите хора може да се пробват да платят за вашите неточности, само че вие по този начин или другояче ще си платите за грешките и тогава като цяло плащате двойно.

Когато другите се пробват да поемат вашата отговорност, това единствено основава по-голяма драма.

Любовта постоянно е блага, страхът не е.

Поради страха ние сме изпълнени със отговорности и упования, не демонстрираме почит, заобикаляме отговорността и изпитваме страдание.

Как да се почувстваме добре, когато толкоз ни е боязън. Чувстваме се жертва на всичко. Чувстваме се ядосани, тъжни, ревностни или предадени.

Гневът не е нищо друго с изключение на боязън с маска. Тъгата, също е боязън с маска, ревността също.

С всички тези страсти, идващи от страха и предизвикващи страдалчество, ние единствено претендираме, че сме благи. Ние не сме благи, тъй като не се усещаме добре, не сме щастливи.

Ако вие сте на пътя на любовта, нямате отговорности, нямате упования. Не съжалявате себе си или колегата си. Всичко върви добре за вас и по тази причина усмивката е постоянно на лицето ви.

Чувствате се добре със себе си, и защото сте благополучен, вие сте благ.

Любовта постоянно е добра и тази добрина ви прави великодушен и отваря всички порти.

Страхът е себелюбив – това е единствено за мен. Егоизмът затваря всички порти.

Любовта е безусловна. Страхът изобилства от условия.

На пътя на страха, аз ще те обичам, в случай че ми позволиш да те управлявам, в случай че си добър към мен, в случай че подхождаш на облика, който съм си построил за теб.

И тъй като ти в никакъв случай няма да постигнеш този облик, аз те съдя за това и те разгласявам за отговорен. Много пъти аз даже се срамя от теб, тъй като не си това, което желая.

Ако не подхождаш на този облик, ти ме смущаваш, дразниш ме, не мога да демонстрирам никакво самообладание към теб. Аз просто изисквам за добрина.

На пътя на любовта няма в случай че, няма условия. Обичам те без причина, без никакви оправдания. Обичам те подобен какъвто си и ти давам свободата да бъдеш подобен.

Ако не те обичам подобен, тогава по-добре да бъда с някой различен, който дава отговор на моите условия. Нямаме право да променяме, който и да било и никой няма право да трансформира нас.

Ако решим да се променяме, това би трябвало да е тъй като ние по този начин желаеме, тъй като не желаем повече да страдаме.

Повечето хора изживяват целия си живот, вървейки по пътя на страха. Те се обвързват, тъй като усещат че би трябвало да бъдат обвързани.

В тази връзка демонстрират всички свои упования към колегата си и към себе си. Цялата тази драма и страдалчество съществуват, тъй като ние използваме канали за връзка, които са съществували още преди да се родим.

Хората съдят и стават жертви, клюкарстват се взаимно, клюкарят с другари, клюкарят в бара. Карат членовете на фамилията да се ненавиждат един различен.

Натрупват прочувствена отрова и я предават и на децата си. “ Виж татко си – какво ми направи. Не бъди като него. Всички мъже са такива, всички дами са такива. ”

Ето какво вършим с хората, които обичаме толкоз доста – със личните си деца, другари и сътрудници.

На пътя на страха имаме толкоз доста условия, упования и отговорности, че сътворяваме безчет правила да защитим себе си от прочувствената тъга.

А истината е, че не трябва да има никакви правила. Тези правила повлияват върху качеството на каналите за връзка сред нас, тъй като когато се опасяваме, ние лъжем.

Ако ти имаш упования какъв да бъда, тогава аз се усещам задължен да бъда подобен. Истината е, че не съм това, което искаш.

Когато съм почтен и съм това, което съм, ти се чувстваш засегнат, ти се ядосваш. Тогава аз те неистина, тъй като се опасявам от твоята присъда.

Страхувам се, че ще ме обвиниш, че ще ме осъдиш и ще ме накажеш. И всякога, когато си спомниш, ти ме наказваш още веднъж и още веднъж за същата неточност.

На пътя на любовта има правдивост.

Ако извършите неточност, плащате единствено един път за нея и в случай че вие същински обичате себе си, вие се учите от тази неточност.

На пътя на страха няма правдивост.

Карате себе си да плащате хиляди пъти за една и съща неточност. Карате приятеля или колегата си да заплаща хиляди пъти за същата неточност.

Това основава възприятие за неправда и отваря доста прочувствени рани. След това, несъмнено, смятате, че си сте се провалили.

Хората драматизират всичко, даже напълно елементарни и дребни неща. Виждаме тези драми в нормалните взаимоотношения в пъкъла, тъй като те са на пътя на страха.

Из „ Умението да обичаш – Толтекска книга на мъдростта “