Жегите вече удрят и икономиката на Европа
Рекордните горещини в Европа към този момент не са единствено климатичен проблем, а се трансформират във все по-сериозен риск за икономическия напредък, продуктивността, инфлацията и веригите за доставки. Това се показва в разбор на Карстен Бржески, световен началник „ Макроикономика “ в ING.
Празни улици, затворени учебни заведения, анулирани събития, ограничавания в превоза и усложнения за бизнеса и лечебните заведения – картината в редица европейски страни през последните дни подсети за интервала на пандемията. Причината този път обаче са рекордните температури.
Най-силно наранени са Франция, Германия, Швейцария и Англия.
Според климатолозите рисковите горещи талази към този момент не са изолирани събития, а ще стават все по-чести поради повишението на междинните температури.
Проучване от 2021 година, анализиращо най-горещите години в Европа – 2003, 2010, 2015 и 2018 година – демонстрира, че единствено поради намалената продуктивност на труда европейската стопанска система е губила сред 0,3 и 0,5% от годишния си БВП. В най-засегнатите райони загубите надвишават 1% от Брутният вътрешен продукт.
Към това се прибавят и възходящите разноски за изстудяване на постройките, спиранията във веригите на доставки, вредите върху превоза, земеделието и опазването на здравето.
Съвместно проучване на Университета в Манхайм и Европейската централна банка демонстрира, че единствено през 2025 година рисковите климатични феномени са коствали на европейската стопанска система към 0,3% от Брутният вътрешен продукт. Ако сходни събития зачестят, насъбраните загуби могат да доближат 0,8% до 2029 година
ЕЦБ предизвестява, че продължителните горещини и суши могат да покачат инфлацията при храните с сред 0,4 и 0,9 процентни пункта, като този резултат евентуално ще се ускорява през идващите десетилетия.
Все повече компании в Германия и Испания към този момент показват рисковите метеорологични условия като сериозна спънка за производството.Жегите усилват и риска от транспортни проблеми – ниските равнища на реките затрудняват корабоплаването, железопътната инфраструктура е изложена на повече повреди, а в някои случаи се постанова ограничение на работата на електроцентрали поради дефицит на вода за изстудяване.
Германия измежду най-уязвимите икономикиМакар рискът от горещините дълго време да се свързваше главно с страните от Южна Европа, последните оценки демонстрират, че Германия може да понесе едни от най-големите стопански загуби до края на десетилетието.Причината е, че огромна част от немската инфраструктура, жилищен фонд и индустриални мощности са построени за доста по-хладен климат и не са готови за все по-честите рискови температури.
„ Настоящата гореща вълна демонстрира, че времето към този момент не е единствено фактор за всекидневието, а все по-често се трансформира в определяща променлива за икономическата интензивност “, заключава Карстен Бржески.Според него термометрите последователно се трансформират в един от най-важните знаци за положението на европейската стопанска система.
Празни улици, затворени учебни заведения, анулирани събития, ограничавания в превоза и усложнения за бизнеса и лечебните заведения – картината в редица европейски страни през последните дни подсети за интервала на пандемията. Причината този път обаче са рекордните температури.
Най-силно наранени са Франция, Германия, Швейцария и Англия.
Според климатолозите рисковите горещи талази към този момент не са изолирани събития, а ще стават все по-чести поради повишението на междинните температури.
Проучване от 2021 година, анализиращо най-горещите години в Европа – 2003, 2010, 2015 и 2018 година – демонстрира, че единствено поради намалената продуктивност на труда европейската стопанска система е губила сред 0,3 и 0,5% от годишния си БВП. В най-засегнатите райони загубите надвишават 1% от Брутният вътрешен продукт.
Към това се прибавят и възходящите разноски за изстудяване на постройките, спиранията във веригите на доставки, вредите върху превоза, земеделието и опазването на здравето.
Съвместно проучване на Университета в Манхайм и Европейската централна банка демонстрира, че единствено през 2025 година рисковите климатични феномени са коствали на европейската стопанска система към 0,3% от Брутният вътрешен продукт. Ако сходни събития зачестят, насъбраните загуби могат да доближат 0,8% до 2029 година
ЕЦБ предизвестява, че продължителните горещини и суши могат да покачат инфлацията при храните с сред 0,4 и 0,9 процентни пункта, като този резултат евентуално ще се ускорява през идващите десетилетия.
Все повече компании в Германия и Испания към този момент показват рисковите метеорологични условия като сериозна спънка за производството.Жегите усилват и риска от транспортни проблеми – ниските равнища на реките затрудняват корабоплаването, железопътната инфраструктура е изложена на повече повреди, а в някои случаи се постанова ограничение на работата на електроцентрали поради дефицит на вода за изстудяване.
Германия измежду най-уязвимите икономикиМакар рискът от горещините дълго време да се свързваше главно с страните от Южна Европа, последните оценки демонстрират, че Германия може да понесе едни от най-големите стопански загуби до края на десетилетието.Причината е, че огромна част от немската инфраструктура, жилищен фонд и индустриални мощности са построени за доста по-хладен климат и не са готови за все по-честите рискови температури.
„ Настоящата гореща вълна демонстрира, че времето към този момент не е единствено фактор за всекидневието, а все по-често се трансформира в определяща променлива за икономическата интензивност “, заключава Карстен Бржески.Според него термометрите последователно се трансформират в един от най-важните знаци за положението на европейската стопанска система.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ