Любовта към българската история е непреходна, а доказателството са десетките

Любовта към българската история е непреходна, а доказателството са десетките мъже и дами от цялата страна, които вземат участие в другите възстановки на исторически събития. В интервала на ограничаващите ограничения поради пандемията на реконструкторите им беше невероятно да развиват активността си, само че последователно стартират да наваксват срещите с публиката. Преди седмица в крепостта „ Трапезица “ във Велико Търново се събраха представители на разнообразни сдружения за исторически възстановки и пресъздадоха феодален лагер, в който демонстрираха на публиката бита, всекидневието, занаятите и войнските умения на средновековните българи от Второто българско царство.



Шило в торба не стои, такива са и реконструкторите на исторически събития. Надежда Николова от шуменското сдружение „ Традиция “ от доста години се занимава с изследване и възстановка на облеклата от Средновековието. В месеците на пандемия тя сътвори феодален куклен спектакъл, чиято премиера беше във великотърновската цитадела „ Трапезица “:

„ Откакто има средновековни фестивали, съм взела участие съвсем на всички места, може би 15 години. Никога не е имало куклен спектакъл. Все отново нещо ново би трябвало да се внесе, някакво многообразие. Куклите не съм ги правила аз, куклите съм ги купувала, само че се постанова да бъдат направени нови дрехи. Има си цар, кралица, принцове, принцеси, които са облечени уместно с пурпурни одежди, с корони, със сърма. Има си антураж, прислуга, царедворци, вестоносец. Аз ще бъда баба Нада, водещата. Избрала съм си една кукла като мен - с дълъг нос, със синьо забраждение. Това ще бъде баба Нада във всички театри, които ще върша отсега нататък “. 



Художникът Ясен Ненков е един от основателите на варненското съдружие „ Чигот “, което към този момент 17 години се занимава с възстановки на облекло, обичай и въоръжение от интервала на Второ българско царство. „ Пандемията ни отдалечи от публиката, само че ни даде време за фамилиите “, споделя Ясен Ненков:

„ Всеки обърна внимание на себе си, на фамилията повече, имахме щастливи мотиви - родиха се деца, акцентира се на оборудването. Аз персонално съм с нова туника, занапред в план имам още няколко неща, които ще допълня. Синът ми също се възпламени, за него ще вършим екипировка, има какво да се прави. Този вид възстановки са едно действително пресъздаване на самата история и това за децата е извънредно забавно, вживяват се и по този начин запомнят доста неща “.

Руси Николов също е от съдружие „ Чигот “. По специалност е електромеханик и споделя, че едно от обичаните му занимания като реконструктор на исторически събития са заниманията с децата:

„ Нещо, което на мен доста ми харесва, са беседите, на които децата може да задават своите въпроси и да получат информация и по този начин да се възпламени ползата към това, което вършим. Харесва ми, тъй като човек се откъсва от всекидневието и не помни за това какво би трябвало да прави другата седмица, с другите дребни проблеми и човек се презарежда и с нови сили се хвърля за решаването на ежедневните задания от естествения свят “. 



Електротехникът Ивайло Антонов от Велико Търново е трансформирал заниманието си металообработка и любознанието си към българската история в професионално занятие. От десетина години прави възстановки на исторически брони, а от година се е отдал на куманите от 12-и век:

„ Обичам историята, желая да се разпространява, да има един общ взор върху културата, която е била в България както животът на елементарните хора, също и по какъв начин са изглеждали борбите, тъй като са част от историята. Спортната фехтовка ме влече, което се препокрива с историческите възстановки “.

Стоманени кумански маска и шлем са последните неща, които Ивайло Антонов е изработил:

„ Кумански шлем, макар че такива са употребявали из степите от разнообразни култури, във Волжка България има открити такива, монголски, дори и за китайски сведения има. Този е основан на няколко находки в днешна Украйна. А за какво тъкмо маската е с човешко лице - не знаем. Има теории, че е била, с цел да плаши, с цел да демонстрира статуса на индивида. Със сигурност е било нещо, което не е било налично за елементарния боец, това е бил шлем на човек с висок статус “. 

Сдруженията за исторически възстановки не получиха държавни помощи в интервала на пандемия, само че не стопираха активността си, уточни Симеон Цветков , началник на клуб „ Традиция “ във Велико Търново:

„ Военноисторическата реорганизация в България през интервала на пандемия не е преставала да се организира. Колкото до финансирането - не всичко е пари. Общината и Регионалният исторически музей във Велико Търново постоянно са били зад тила ни, постоянно са ни помагали “. 

Реконструкторите на исторически събития още веднъж ще се съберат във Велико Търново на интернационалния фестивал „ Средновековен Търновград - Трубадури “, който ще се състои в крепостта „ Царевец “ от 25 до 27 юни.
Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.