Свещеникът попитал в детския дом: „Защо всички деца мълчат? Защо никой не плаче?“ И чул това:
Любовта е възприятие, което въодушевява, дава религия в най-хубавото и дава смисъл на живота. Много е значимо да споделяте любовта си, изключително с децата. Не подценявайте страданието им и не смятайте страховете им за незначителни.
Това е историята на една фамилна двойка, която няма да остави никого апатичен.
Семейната двойка Дайна и Мат се познават от деца. Те учели в едно учебно заведение и от този момент били влюбени един в различен. После се ожениха и си родилли красивата дребна Луела.
Наскоро Дина разгласява фотография в обществената мрежа, на която спи в леглото с щерка си. Тази фотография е направена от нейния брачен партньор, когато се прибрал от работа. А читателите били допрени от дребната история, написана под фотографията.
„ Преди няколко дни щерка ми Луела плачеше доста – никнеха й зъби. За да успокоя някак бебето, легнах до нея. Дъщеря ми се успокои и аз заспах … Събудих се, когато Мат към този момент беше вкъщи. Погледнах го – в очите му блесна сълза, а той се държеше някак разчувствуван. Попитах го какво го мъчи. Съпругът ми сподели, че всичко е наред. Просто като ни видял да спим, схванал какъв брой доста обича мен и щерка ми. Той добави, че тази обстановка му припомня за една история, която пасторът ни описа. “
В този ден за първи път оставихме нашата дребна Луела вкъщи. А ние отидохме на черква за неделната работа. След службата разговаряхме с нашия духовник и той ни описа тази история.
Като мисионер той постоянно пътува до интернати и сиропиталища по света. Но бил изключително изумен от сиропиталище в Уганда. Там имало необикновена атмосфера. В помещението, където имало към стотина бебета, царяла гробна тишина.
Никога не бил виждал толкоз доста деца да мълчат по едно и също време, никой не плачел и даже не хленчел. Детските креватчета му се сторили нереално…
Пасторът попитал служителка на сиропиталището: „ ЗАЩО ВСИЧКИ ДЕЦА МЪЛЧАТ? НИКОЙ ДОРИ НЕ ПЛАЧЕ? “
Отговорът й оставил дълготраен белег върху сърцето му. Служителката споделила, че всички бебета, щом стигнат до приюта, непрекъснато плачат. Бебетата не могат да приказват, тъй че единственият метод да припомнят за себе си е да плачат.
Те плачат, когато са гладни, изпитват болежка, усещат се неловко или просто се нуждаят от внимание. Но в случай че не реагирате на виковете им, след седем дни децата млъкват… Те схващат, че никой не се нуждае от тях, никой няма да ги утеши.
Тишината е доказателство, че безнадеждността и самотата са се настанили в тези дребни сърца. Още в ранна детска възраст те схващат, че може в никакъв случай повече да не бъдат взети в някой дом.
Мат и аз си обещахме, че в никакъв случай в живота си няма да пренебрегваме рева на нашето бебе. Колкото и да ми се спи, колкото и да съм изтощена, постоянно ще утеша щерка си.
В този ден, когато Мат ни видя в креватчето, разбра всичко без думи. Докато спахме, брачният партньор ми ни сготви вечеря. А когато се събудихме, той ме прегърна и сподели: „ Обичам те повече от всичко на света! “.
Тази история провокира сълзи в очите. Родители, обичайте децата си и им го казвайте. Това ще ги направи по-щастливи и по-уверени.
