ЛЮБОВ! Каква велика дума! Дълго можем да говорим за нея.

ЛЮБОВ! Каква велика дума! Дълго можем да приказваме за нея. От повече от четиридесет и пет години аз работя с хиляди хора и множеството от тях са били уверени, че могат да обичат. Имало е даже и такива, които са се оплаквали, че другите не могат да обичат колкото тях.

Какво мислиш за тези изказвания? Според теб ти обичаш ли колкото би трябвало? Обичаш ли децата си? Своя сътрудник? Родителите? Семейството? Приятелите? Убедена съм, че ще отговориш позитивно на всички тези въпроси. А не изпитваш ли някакъв тип незадоволство? Не ти ли се желае да кажеш: „ Да, обичам ги, само че... Струва ми се, че постоянно тези връзки не са тъкмо такива, каквито бих желал да бъдат. Толкова бих желал да мога да трансформира някои неща, само че по какъв начин? “

Това в действителност споделят множеството хора. Те стартират да си дават сметка, че това незадоволство съществува от доста дълго време и усещат, че би трябвало да има нещо по-добро някъде другаде. Великият закон за любовта е най-важният естествен и нравствен закон, който съществува на Земята, с цел да бъдем щастливи. Той има невероятна мощ, само че за тази цел ти би трябвало да си служиш постоянно с него в своя живот.

Какво е ЛЮБОВТА, същинската, огромната, тази, която блика от сърцето, безусловната и всеобхватната? В тази глава ще приказвам най-много за любовта към другите, защото това е идеалният метод да осъзнаем по какъв начин се обичаме.

Ние обичаме другите по метода, по който обичаме себе си и в същата степен.

Да обичаш същински, значи:

- да уважаваш своето персонално пространство и пространството на другия;

- да си даваш правото, по този начин като и на другите, да бъдеш човек, т.е. да имаш потребности, вярвания, граници, стремежи, страхове, сили и недостатъци. Те ще бъдат разнообразни при всеки човек и ти не трябва да съдиш, нито да се чувстваш виновен;

- да напътстваш и водиш без очаквания;

- да даваш поради удоволствието от това, без очаквания;

- да констатираш и приемаш, даже и да не си склонен или даже да не разбираш.

От през днешния ден нататък ти ще имаш за задача в твоя живот да се научиш да обичаш с цялото си сърце. Всеки от нас до момента е обичал с главата си. Сигурна съм, че си забелязал това, защото по този начин е с множеството хора. Човек счита, че да обича, значи да убеди другия какво „ би трябвало “ да прави, с цел да е благополучен. Опитваме се да променим близките, с цел да не позволен същите неточности като нас. Мислим си, че в случай че променим метода им на живот, на мислене или говорене, те ще живеят по-добре. Това е от нерешителност, защото това, какво се случва в живота на другите, не те визира. Спомни си: ти си на Земята поради личното си личностно развиване, а не поради това на другите.

Ние непрекъснато проучваме и съдим държанието на другите, защото постоянно имаме упования към тях. Всичко това идва от възприятие за владеене, обич от главата. Повтарям, че същинската обич, тази от сърцето, е да даваш и водиш без упования. Колко пъти не сме успявали да обичаме! Следователно какъв брой пъти сме се питали какво не върви в нашия живот!

Една дама ми довери преди време, че брачният партньор й си пристигнал една вечер и й е споделил по какъв начин има намерение да засади зеленчукова градина в задния двор тази година. Разговорът протекъл по следния метод:

- Скъпа, желае ми се да си засадя зеленчукова градина. Ще имаме свежи зеленчуци. Знам, че заниманията с нея иска ми се отразят добре.

- Това няма смисъл! Ти работиш прекомерно. Често си идваш след осем вечерта. Няма да имаш време да се занимаваш и с градина.

- Но аз в действителност желая да имам градина. Когато не ми стига времето за нея, постоянно мога да помоля сина ни за помощ.

- Сякаш не го познаваш. Всеки път когато сме имали потребност от него, той не е бил тук. Какво ще правиш тогава? Виждаш, че нямаш време. Това ще е единствено в допълнение натоварване за теб и също така, в случай че не успяваш да се оправиш с него, аз ще се усещам задължена да ти оказвам помощ, а нямам предпочитание за това.

След тези причини брачният партньор в последна сметка отстъпил и решил да се откаже от своята зеленчукова градинка. През цялата вечер дамата усещала вътрешно незадоволство и виновност. Съпругът й се свил в своя ъгъл, стоял пред тв приемника и не продумвал. Тя почнала да яде... от нерви. Всъщност тя била в неприятно въодушевление, тъй като го предиздвикала да си промени решението.

Без подозрение постъпката й значи, че го обича, само че не по верния метод. Първоначално бихме заключили, че щом тя желае той да не се претрупва, това е основателна причина, само че в действителност тя не почита неговия избор. Това назоваваме да обичаш с главата си. Ако тя го обича със сърцето си, по-скоро щеше да му каже: „ Скъпи, направи си градина, в случай че това ти доставя наслаждение “, откакто му признае страховете си. В случай че той в действителност няма време да се занимава с това, какво значение би имало за нея, в случай че градината бъде изоставена след няколко седмици?

Да обичаш абсолютно, това значи да приемаш желанията на другите даже и да не ги разбираш или да не си склонен с тях! Твърде допустимо е този човек да си провежда работата по този начин, че да се прибира по-рано у дома просто с цел да отиде да се занимава с градината си и да гледа по какъв начин порастват зеленчуците. Ако пък той не си прави работата, Защото предстоящите резултати се бавят или заради липса на време, то най-малко би бил задоволен, че за известно време е правил това, което желае.

Бих могла да опиша хиляди образци като този. Да обичаш, значи да уважаваш пространството на другия. Всеки път, когато се опитваме да насочваме някой човек, да променим или направляваме връзките, дейностите, думите, мислите или даже реакциите му, ние завземаме неговото пространство. Когато се озовеш в пространството на другия, ти неизбежно губиш твоето, по този начин както и той. Когато се смесят пространствата на двамата, всеки се задушава от силата на другия. Жизненото пространство е от голямо значение. Колкото повече обичаме себе си, от толкоз по-голямо пространство се нуждаем, защото ние започваме да опознаваме и ценим същинските си потребности. И затова оставяме повече пространство на другите.

Избрано от: „ Слушай своето тяло ”, Лиз Бурбо, изд. ЛИК
Снимка: listentoyourbody.de