Любослав Младенов Пенев щял да се кандидатира за президент на

Любослав Младенов Пенев щял да се кандидатира за президент на БФС! Първо, тази вест наподобява по-съмнителна от това дали Глиган (Грудово) ще завоюва Купата на България. Не че недооценявам новинарския усет на сътрудниците от „ часовете ”, който на 90% е уцелвал десетката... Но в случай че има нещо същинско в нея, е по-вероятно Пената да поеме британските симпатяги от Челтнъм, в сравнение с племенникът му да превземе футболната централа. С какво ще я завладява – с полупразни джобове, в които дрънкат семки и бонбонки, и с няколко неизплатени заема ли?

Ама то туй си е обикновено по нашите футболни ширини. Наближи ли конгресът, и се почват едни разновидности, схеми, конспирации – Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и Централно разузнавателно управление на САЩ ряпа да ядат. Едни напъни за преврати, на които в Южен Судан и звучната му столица Джуба биха ни завидели. Днес ще е Любо, на следващия ден ще е Наско, вдругиден бай Ицо масажиста. Преди бяха Камата, Порточана – от Видин до Малко Търново и Делиормана.

Лошо няма да се появи съпротива, но някак си Любо не го виждам по какъв начин ще я поведе. То не е да поведеш я „ армейската ”, а тази на Валенсия или Атлетико (Мадрид) офанзива. Така, както го правеше майсторски преди години.

За цялата тая работа се желаят три неща – ум, яка поддръжка и пари. За акъла малко се колебая, за поддръжката – много, а за парите напряко недоумявам. Видяхме го какъв началник беше през 1999 година, когато си заряза футболната кариера и стана президент на ЦСКА. Обеща паричен поток от Испания, Русия, Луната и Марс. Ама докара една сахарска суша на „ Армията ” и накара Румен Христов-Ромарио да възкликне: „ Бат Любо, по кое време ще плащаш, че пералнята е развалена. Жената през целия ден пере на ръка, реве и ме проклина! ”.  

Накрая сушата свърши. Появи се избавител. Но не от Москва, а от улица „ Московска ”. Любо продаде клуба и подвигна бялото знаме. Сега Чичовото ще сгреши грубо, в случай че захвърли някъде из Валенсия треньорската си диплома, откакто фантазията му да поеме испански отбор най-сетне се сбъдна.

Едно е обаче да си треньор (а Любо е добър такъв), а друго – футболен президент. То не е като да излезеш в Би Ти Ви и да лаеш като псе, на който са му отмъкнали оглозгания на половина кокал.

Ама в действителност, щом има мераклии, дано се пробват. В опита си да обрулят актуалната футболна подчиненост обаче да не стане по този начин тях да ги нашибат. Или ще се нашибат сами. Като Любо през 1999 година.

А Бобката след това ще си тропка още веднъж на дансинга, тъй като в последна сметка отново ще е победител...
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ