Носталгично за киното под лятно небе
Лятното кино, уви, е нещо непознато за младото потомство. А може би в някои градове и за междинното – кой ли помни тъкмо по кое време по другите места изчезна това красиво прекарване, типично за топлите месеци. Сега една телевизия се пробва да възкреси концепцията за него, но това надали би могло да се реализира трайно с акции и спорадични прожекции. Но нека бъркам.
Не знам по кое време го загубихме от нашия живот, само че аз го свързвам главно с детството и това прави споменът още по-красив, страстта – по-силна. В тази възраст небето е най-синьо, тревата най-уханна, гмурването в морето – най-нетърпимо мечтано, а лятното кино… - най-незабравимо прекарване. В моя роден град то се намираше в градската градина и даже не бе място особено правено за кино, а приспособен за задачата тенис корт. На входа на градинския мост поставяха афиша с името на следващия филм. Това бе доста практично. Като излезеш по здрач на разходка, тя неизбежно стига до моста – там виждаш името на кино лентата и на място решаваш дали да продължиш към киното в края на парка или си оставаш единствено с разхождането. Филмите бяха остарели даже и за това време, само че нормално хубави, същинска класика. „ Златото на Маккена “, „ Клеопатра “, „ Този вманиачен, вманиачен свят “ или „ Боговете несъмнено са полудели “ – това са дребна част от лентите, които съм гледала точно на лятно кино. С какво се е запечатало в съзнанието ми тогавашното кино под звездите?
“Там нямаше непокътнати места – който пристигна пръв, сяда на най-хубавите. ”
Тогава летните нощи бяха студени. Затова наложително трябваше да си носиш жилетка. Или в краен случай да има кой да те стопли с прегръдка.
На лятно кино можеше да чоплиш семки, да похапнеш вафли или да си доядеш ескимото – все волности, които бяха немислими в закритите киносалони. В това време киното не бе комерсиално място като в този момент. Ако през днешния ден концепцията е около кино лентата да те накарат да си купиш колкото може повече неща за похапване в салона, тогава там само се гледаше филм. Затова пък никой не шумолеше с опаковки и не хрупаше шумно пуканки.
Запомнила съм лятното кино в моя град с това, че имаше много комари и постоянно най-после си тръгвахме с по няколко сърбящи ухапвания. Комарите си бяха в реда на нещата – въпреки всичко паркът е полуостров на Тунджа, водата бе идеално жилище за хапещите гадинки. А и наподобява тогава не са пръскали против тях по този начин сполучливо, както в днешно време.
“Навън по-осезателно усещаш публиката като единно цяло, което по едно и също време съпреживява протичащото се на екрана. Под намерено ниебе по-мощно ехти смехът й или се чуват уплашените й възклицания. ”
Щурци. Свързвам го с упоителния тон на щурците. Едва ли съм ходила на лятно кино единствено през август, само че тяхната натрапчива свирня се е запечатала в съзнанието ми. Особено след прожекцията, когато се прибираме с родителите ми.
Ръцете на моите родители. Вървим в полумрака на парка, призрачно осветлен от лампите. Аз съм сред майка ми и татко ми. Не съм прекомерно дребна, само че отново ми е прелестно да съм в предпазеното пространство сред тях и да чувствам ръцете им. Редом с нас вървят сенките на разотиващите се фенове. Алеята е покрита с първите нападали листа в края на лятото.
Свързвам го и с летните курорти дружно със фамилията ми. В Поморие или по-вероятно в Несебър, не помня добре мястото, само че ясно помня по какъв начин изглеждаше лятното кино. Именно там гледах за пръв път „ Клеопатра “ с незабравимата Елизабет Тейлър.
Уж си на кино, а покривът над теб е звездното небе. Красиво е. Изпълнено с някакъв неустановен блян. Може би по приключенията и непознатите светове от екранното платно, леко полюшвано от нощния ветрец.
Лятното кино е прекарване. То е чувството за нещо друго. Уж същото всекидневно деяние – отишъл си на кино, а се случва по друг, упойващ метод.
Сега се чудя – дали в действителност страстта лятно кино е била толкоз огромна или повода е, че е част от детството ми. А знайно е – магията му пораства съразмерно на отдалечаването от него. Сигурно има и още - най-хубавите неща са напълно простички, само че доста същински. А в търсене на все нови и нови чувства, преоткриваме минали наслади, поизтупваме ги от праха и се дивим на сякаш новото им обаяние.
Не знам по кое време го загубихме от нашия живот, само че аз го свързвам главно с детството и това прави споменът още по-красив, страстта – по-силна. В тази възраст небето е най-синьо, тревата най-уханна, гмурването в морето – най-нетърпимо мечтано, а лятното кино… - най-незабравимо прекарване. В моя роден град то се намираше в градската градина и даже не бе място особено правено за кино, а приспособен за задачата тенис корт. На входа на градинския мост поставяха афиша с името на следващия филм. Това бе доста практично. Като излезеш по здрач на разходка, тя неизбежно стига до моста – там виждаш името на кино лентата и на място решаваш дали да продължиш към киното в края на парка или си оставаш единствено с разхождането. Филмите бяха остарели даже и за това време, само че нормално хубави, същинска класика. „ Златото на Маккена “, „ Клеопатра “, „ Този вманиачен, вманиачен свят “ или „ Боговете несъмнено са полудели “ – това са дребна част от лентите, които съм гледала точно на лятно кино. С какво се е запечатало в съзнанието ми тогавашното кино под звездите?
“Там нямаше непокътнати места – който пристигна пръв, сяда на най-хубавите. ”
Тогава летните нощи бяха студени. Затова наложително трябваше да си носиш жилетка. Или в краен случай да има кой да те стопли с прегръдка.
На лятно кино можеше да чоплиш семки, да похапнеш вафли или да си доядеш ескимото – все волности, които бяха немислими в закритите киносалони. В това време киното не бе комерсиално място като в този момент. Ако през днешния ден концепцията е около кино лентата да те накарат да си купиш колкото може повече неща за похапване в салона, тогава там само се гледаше филм. Затова пък никой не шумолеше с опаковки и не хрупаше шумно пуканки.
Запомнила съм лятното кино в моя град с това, че имаше много комари и постоянно най-после си тръгвахме с по няколко сърбящи ухапвания. Комарите си бяха в реда на нещата – въпреки всичко паркът е полуостров на Тунджа, водата бе идеално жилище за хапещите гадинки. А и наподобява тогава не са пръскали против тях по този начин сполучливо, както в днешно време.
“Навън по-осезателно усещаш публиката като единно цяло, което по едно и също време съпреживява протичащото се на екрана. Под намерено ниебе по-мощно ехти смехът й или се чуват уплашените й възклицания. ”
Щурци. Свързвам го с упоителния тон на щурците. Едва ли съм ходила на лятно кино единствено през август, само че тяхната натрапчива свирня се е запечатала в съзнанието ми. Особено след прожекцията, когато се прибираме с родителите ми.
Ръцете на моите родители. Вървим в полумрака на парка, призрачно осветлен от лампите. Аз съм сред майка ми и татко ми. Не съм прекомерно дребна, само че отново ми е прелестно да съм в предпазеното пространство сред тях и да чувствам ръцете им. Редом с нас вървят сенките на разотиващите се фенове. Алеята е покрита с първите нападали листа в края на лятото.
Свързвам го и с летните курорти дружно със фамилията ми. В Поморие или по-вероятно в Несебър, не помня добре мястото, само че ясно помня по какъв начин изглеждаше лятното кино. Именно там гледах за пръв път „ Клеопатра “ с незабравимата Елизабет Тейлър.
Уж си на кино, а покривът над теб е звездното небе. Красиво е. Изпълнено с някакъв неустановен блян. Може би по приключенията и непознатите светове от екранното платно, леко полюшвано от нощния ветрец.
Лятното кино е прекарване. То е чувството за нещо друго. Уж същото всекидневно деяние – отишъл си на кино, а се случва по друг, упойващ метод.
Сега се чудя – дали в действителност страстта лятно кино е била толкоз огромна или повода е, че е част от детството ми. А знайно е – магията му пораства съразмерно на отдалечаването от него. Сигурно има и още - най-хубавите неща са напълно простички, само че доста същински. А в търсене на все нови и нови чувства, преоткриваме минали наслади, поизтупваме ги от праха и се дивим на сякаш новото им обаяние.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ