Лятната трапеза не би била пълна, ако в нея няма

Лятната софра не би била цялостна, в случай че в нея няма място за морските блага. Скаридите, калмарите, октоподите, мидите и омарите са екзотична лека храна, която има неоценими изгоди и преимущества за здравето и поддържането на фигурата.

Сред тези деликатеси на трапезата има и един воден жител, който до неотдавна беше съвсем чужд на феновете на морска храна, само че в този момент печели от ден на ден доверие на пазара. Става въпрос за лангустина, който е деликатна и потребна храна и заслужава да се опознае по-добре.

Общи сведения за лангустина и названието му

Лангустините получават названието си поради външната аналогия с каноничния омар. Поради относителната им оригиналност обаче, те постоянно се срещат под разнообразни имена. Американците ги посочват аржентински скариди, в Централна Европа им викат норвежки омари, а за италианците са просто скариди, английските кулинари ги дефинират като дъблински скариди. Всички те обаче са лангустини.

На процедура става въпрос за ракообразни от типа Nephrops norvegicus и Pleoticus muelleri. Последните са малко по-ярки на цвят, само че във вкусово отношение са идентични.

Лангустините са висши раци, които населяват чиста, богата на О2 и незамърсен вода. Предпочитат каменисто дъно, където има доста процепи, теснини и дупки за скривалища. Водят скришен метод на живот, заобикаляйки близостта на други морски жители. Хранят се с по-малките ракообразни, техните ларви, с мекотели, яйцата на рибите и месото, само че основно мърша.

Техният ареал са крайбрежните води на Патагония в Аржентина и Чили, само че и в Средиземно и Северно море. На тези места е концентриран и промишленият лов на риба на лангустини.

Размер на лангустина и разлика с омара

Размерът е съществена разлика сред лангустина и неговия непосредствен родственик - омарът. Лангустинът е доста по-малък - оптимално на дължина стига до 25-30 сантиметра и тегло към 50 грама, до момента в който омарът пораства до 60 сантиметра. Поради тези междинни размери лангустините са комфортни за печене, пържене, готвене във фурна или в тенджера. Добре стават на шиш и скара, режат се елементарно и са чудесни на тип на празничната софра, защото са скъп деликатес.

Състав и преимущества на месото на лангустина

Предимствата на месото на тези морски жители се крие в техния състав. Те са отличен източник на лесносмилаеми протеини, незаменими аминокиселини, полиненаситени мастни киселини, витамини и минерали.

Трябва да се отбележат в този състав солите на калция, калия, цинка, желязото, йода и селена. Това трансформира месото на лангустините в превъзходен избор за тези, които държат да се грижат за фигурата си или съблюдават нисковъглехидратна диета. В 100 грама лангустини се съдържат малко над 110 килокалории и доста ниско наличие на мазнини и въглехидрати.

Месото на лангустините е нежно и вкусно и се харесва на всеки, който обича месо от морски жители. За разлика от раците лангустините нямат твърди нокти с пулп вътре, а цялото им месо е в корема. Това ги прави лесни за готвене.

Съставът на месото, както и честата му приложимост, укрепва костите. Състоянието на кожата също се усъвършенства, както и зрителната заостреност. Продуктивността на мозъка се ускорява с използването на тази морска храна, а метаболитните процеси се ускоряват.

Месото на лангустините може да бъде подобаващ сурогат на всякакво друго месо. То се усвоява леко, както всички морски блага и резултатът му е доста добър. Организмът се насища добре и бързо с потребните минерали в състава на месото, а самостоятелната търпимост на индивида е добра, като се изключи алергичните към морска храна.

Избор и предпазване на лангустини

Морската храна като цяло има една слабост - бързо се скапва и има потребност от положително запазване. Натравянето с морски блага е неприятно и тежко и се изисква заострено внимание, когато се борави с нея.

Как да изберем лангустините?

В магазина те са 2 типа - междинни, към 20 сантиметра и огромни - към 25 сантиметра. Повечето хора ги избират пресни, макар че има и замразени лангустини, тъй като при заледяване месото става много отпуснато и губи прелестния си усет. При избора най-важната характерност е миризмата на месото.

Липсата на присъщата миризма на рибата и съществуване на дипла, намираща се сред опашката и черупката е знак, че продуктът е свеж. Месото с високо качество, намиращо се в опашката, има изтънчен усет - леко сладостен и внимателен. Добре е незабавно след покупка лангустините да се сготвят. Замразените могат да се запазят в найлонов плик в хладилника.

Обработване на месото на лангустина

Сред всички морски блага лангустинът се отличава с най-изискан усет. Това е необикновено вкусено и внимателно месо. Различава се от рачешкото и на омара с кухите нокти без месо. Опашката е деликатесът.

За да се подготви вкусна рецепта лангустинът би трябвало да се сварява, нарязва, готви и подправя вярно. Месото е нужно да се отдели добре от черупката, само че би трябвало да се следи моментът, тъй като в случай че се превари, месото има гумен усет. На процедура лангустинът не се вари, а единствено се попарва във вряща вода за към 30-40 секунди. Месото би трябвало да бъде на дребни порции.

Веднага след изваждането от водата, лангустите се режат, като се отделя месото от хитина. Върви се по реда - обособяване на опашката от черупката, прилепяне на средата на опашката с тъпата част на ножа и изстискване на месото от хитиновата тръбичка.

Черупката и ноктите не трябва да се изхвърлят. Те могат да се употребяват наново като фалшификация в бульони или сосове от морски блага, на които придават мирис на море.

Месото на лангустина в кулинарни предписания

Това нежно месо взе участие в доста кулинарни шедьоври. В Италия е обичана съставна част към ризотото, в Испания към паелята, във Франция го поставят в рибената супа буябес, в японската кухня го сервират в тесто.

Най-лесно се подготвя на скара. Това се прави като извлеченото месо от опашките са навлажнява с марината от зехтин, мента и босилек и след това се поставя на скарата. Поднася се върху листо от маруля и сос от кремообразно сирене.

Много вкусно ястие се получава от лангустин на фурна с чесън, запечени лангустини с розмарин и разнообразни предписания, присъщи за избрани райони, като италианските държат шампионата по многообразие.

Задушените лангустини е ядене за ценители, в което миксът от подправки с присъединяване на розмарин, черен пипер, зехтин, вино и сметана, дава необикновено гальовен усет, галещ вкусовите рецептори.

От лангустини се вършат и разнообразни изискани сосове, подобаващи за поднасяне на риба или други морски храни, за рибен бульон, който може да се добави в рибената супа, в която вземат участие и цели лангустини и други кулинарни хрумвания, тъй като ароматът и консистенцията на този същински подарък от морето разрешава да се овкусява и друго храна с него.

Поднасяне на лангустини

Поднасянето на тази храна е част от целия обред при потреблението на тази Храна на боговете, както назовават морските блага. Те постоянно са съпроводени от резени лимон, наложителни за всяка морска храна.

Лангустините се сервират постоянно в огромна плитка паница и в компанията на бяло вино. Бирата също е опция, само че от по-нисък клас за толкоз изтънчено ястие. Нужни са и принадлежности за консумация, които допълват атмосферата, основана на изящната храна за богове.

Ако обичате морските блага, вижте някои хрумвания за:

- спагети с морски дарове;

- ризото с морски блага.