31 март 1966 г. - Изстрелян е съветският Луна 10: първият апарат, влязъл в орбита около Луната
Луна 10 е галактически уред, изстрелян от Съюз на съветските социалистически републики по програмата Луна за проучване на Луната. Апаратът е интензивен към Луната след извеждане в околоземна орбита на 31 март 1966 година Осъществено е влизане в окололунна орбита на 4 април, което съставлява първата сполучлива орбита на небесно тяло, написа obekti.bg.
Оборудването включва гама-спектрометър за сили от 0,3 до 3 MeV, триосен магнетометър, пизоелектричен микрометеоритен детектор, принадлежности за проучване на слънчевата плазма и инфрачервен и радиационен детектор. Изследвано е гравитационното поле на Луната. Апаратът изпраща като аудиосигнал Интернационала по случай 23-тият конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз. Апаратът се зарежда от акумулатори, като действа в продължение на 460 лунни обиколки и 219 радиосесии, преди контактът да бъде загубен на 30 май 1966 година
По време на пътуването към Луната на 1 април е осъществена промяна на курса. В 18:44 ст. вр. на 4 април апаратът влиза в орбита към Луната, като става първият неестествен сателит на друго небесно тяло. От главната структура, намираща се на 350 x 1000 км с инклинация 71,9° орбита, се отделя 245 килограмов инструментален отсек. На борда се намира комплект от осцилатори, настроени за възпроизвеждане на мелодията на Интернационала. По време на подготовка на 3 април е открито че липсва един звук от мелодията, и е взето скрито решение по време на конгреса да бъде просвирен запис.
Проведени са изследвания от лунна орбита, включващи проучване на лунното магнитно поле ирадиационни пояси, както и състава на лунните скали и микрометеоритната интензивност и радиацията в окололунното пространство. Важно изобретение е съществуването на области с висока компактност под басейните на лунните морета. Контактът с апарата е загубен на 30 май 1966 година
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 307 година — След като се развежда с Минервина, император Константин Велики се дами за Фауста, дъщерята на тогавашния римски император Максимиан.
• 1078 година — С протест на армията е свален императора на Византия Михаил VII и е изпратен за свещеник.
• 1282 година — Избухва Сицилианската вечерня.
• 1492 година — Издаден е Алхамбрайския указ на Фердинанд и Изабела за изпъждане на евреите от Испания.
• 1661 година — Херцогинята на Орлеан Хенриета-Анна Стюарт подписва брак с орлеанския херцог Филип I.
• 1790 година — Максимилиан Робеспиер е определен за президент на Якобинския клуб.
• 1848 година — Във Франкфурт на Майн стартира Общогерманско заседание, което продължава една година и основава Германска империя.
• 1878 година — На базата на Опълчението е основана Българска земска армия, която по-късно става Българска войска.
• 1885 година — Англия афишира за собствен протекторат територията на днешната Ботсвана.
• 1889 година — Айфеловата кула е публично открита и осветена.
• 1894 година — Основан е норвежкият футболен клуб Од Гренлан.
• 1903 година — Съставено е двадесет и петото държавно управление на България, отпред със Стоян Данев.
• 1916 година — В 24 часа България минава от Юлиански към Грегориански календар и вместо 1 април настава 14 април.
• 1917 година — Съединени американски щати купуват от Дания група острови в Карибско море за $25 млн, които по-късно преименуват на Американски Вирджински острови.
• 1919 година — Основан е италианският футболен клуб от град Нови Лигуре Новезе.
• 1923 година — Третият Държавен съд произнася присъди на министрите от кабинета на Васил Радославов за присъединяване на България в Първата международна война, шестима са наказани на пожизнен затвор, а останалите — от 10 до 15 години затвор.
• 1931 година — Разрушително земетресение в Манагуа (Никарагуа) лишава живота на над 2000 души.
• 1940 година — Образувана е Карело-Финската руска социалистическа република.
• 1942 година — Започва Третата атака против Титовите партизани.
• 1943 година — Мюзикълът Оклахома се появява на Бродуей и става цялостен шлагер с 2 212 осъществявания.
• 1944 година — Втора международна война: Създадена е Група армии „ Южна Украйна “.
• 1946 година — Съставено е второ държавно управление на Кимон Георгиев.
• 1949 година — Основана е италианската компания Абарт.
• 1949 година — Остров Нюфаундленд се причислява към Канада.
• 1953 година — Делото против лекарите е закрито.
• 1964 година — Генерал Кастело Бранко открива тирания в Бразилия.
• 1967 година — Джими Хендрикс изгаря за първи път своята китара в лондонската зала „ Астория “. По-късно е заведен в болница поради изгаряния по ръцете.
• 1972 година — Състои се премиерата на българския игрален филм " Стихове ".
• 1972 година — Състои се премиерата на българския игрален филм " Сърце човешко ".
• 1979 година — Последният английски боец напуща Малта — денят е разгласен за Ден на свободата.
• 1991 година — В Албания се организират първите многопартийни избори.
• 1992 година — Република Башкирия, Република Тува и Калмикската самостоятелна руска социалистическа република стават членове на Руската федерация.
• 1993 година — Брендън Лий, синът на Брус Лий, умира по време на фотосите за Гарванът.
• 1994 година — Световната банка отпуска заем на България за преструктуриране на стопанската система в размер на 100 млн. $.
• 1998 година — Излиза една от най-хубавите игри и тактики на всички времена — StarCraft на Blizzard.
• 1999 година — Състои се премиерата на американската сантиментална комедия " 10 неща, които ненавиждам в теб ".
• 1999 година — Състои се премиерата на научно-фантастичения екшън филм " Матрицата ".
• 2001 година — Официално е намерено Бразилското метро.
• 2005 година — Открита е планетата Макемаке.
• 2005 година — Принц Албер II поема управлението на княжество Монако.
Родени
• 250 година — Констанций I Хлор, римски император († 306 г.)
• 1499 година — Пий IV, римски папа († 1565 г.)
• 1519 година — Анри II, крал на Франция († 1559 г.)
• 1596 година — Рене Декарт, френски математик († (1650)
• 1621 година — Андрю Марвел, британски стихотворец († 1678 г.)
• 1675 година — Бенедикт XIV, римски папа († 1758 г.)
• 1718 година — Мариана-Виктория Бурбон-Испанска, кралица на Португалия († 1781 г.)
• 1723 година — Фредерик V, крал на Дания († 1766 г.)
• 1729 година — Анри Луи Льокен, френски актьор († 1778 г.)
• 1819 година — Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст, немски политик († 1901 г.)
• 1823 година — Александър Островски, съветски драматург († 1886 г.)
• 1849 година — Джеймс Тейлър Кент, американски хомеопат († 1916 г.)
• 1868 година — Карл Бонхофер, немски невролог († 1948 г.)
• 1869 година — Анри Клод, френски психиатър († 1946 г.)
• 1871 година — Артър Грифир, президент на Ирландия († 1922 г.)
• 1872 година — Сергей Дягилев, съветски импресарио († 1929 г.)
• 1882 година — Корней Чуковски, съветски публицист († 1969 г.)
• 1885 година — Жул Паскин, български художник († 1930 г.)
• 1890 година — Уилям Лорънс Браг, австралийски физик, Нобелов лауреат през 1915 година († 1971 г.)
• 1897 година — Вернер Мумерт, немски офицер († 1950 г.)
• 1903 година — Тодор Герасимов, български археолог († 1974 г.)
• 1906 година — Шиничиро Томонага, японски физик, Нобелов лауреат през 1965 година († 1979 г.)
• 1914 година — Октавио Пас, мексикански публицист, Нобелов лауреат през 1990 година († 1998 г.)
• 1926 година — Джон Фаулз, британски публицист († 2005 г.)
• 1931 година — Иван Стайков, български композитор
• 1931 година — Катя Чукова, българска актриса
• 1934 година — Карло Рубия, италиански физик, Нобелов лауреат
• 1934 година — Ричард Чембърлейн, американски артист
• 1935 година — Хърб Арпърт, американски тромпетист
• 1936 година — Трифон Пашов, български политик
• 1937 година — Димитър Тасев, български художник
• 1939 година — Звияд Гамсахурдия, първият президент на Грузия († 1993 г.)
• 1943 година — Кристофър Уокън, американски артист
• 1946 година — Киран Коларов, български режисьор
• 1948 година — Ал Гор, вицепрезидент на Съединени американски щати, Нобелов лауреат през 2007 година
• 1948 година — Иван Яхнаджиев, български художник
• 1950 година — Андраш Адорян, маджарски шахматист
• 1953 година — Париз Паризов, български възпитател
• 1954 година — Тодор Атанасов, български футболист
• 1955 година — Ангъс Йънг, австралийски музикант (AC/DC)
• 1955 година — Гьоко Хаджиевски, македонски футболен треньор
• 1955 година — Филип Димитров, министър-председател на България
• 1962 година — Мустафа Хаджи, основен мюфтия на България
• 1962 година — Оли Рен, финландски политик
• 1964 година — Николай Илиев, български футболист
• 1971 година — Павел Буре, съветски хокеист
• 1971 година — Юън Макгрегър, шотландски артист
• 1979 година — Алексис Фереро, аржентински футболист
• 1984 година — Елен Колева, българска актриса
• 1987 година — Божидар Митрев, български футболист
Починали
• 32 пр.н.е. година — Тит Помпоний Атик, римски конник (* 110 пр.н.е. г.)
• 1204 година — Елинор Аквитанска, брачна половинка на кралете Луи VII (Франция) и Хенри II (Англия) (* 1122 г.)
• 1340 година — Иван I, популярен московски княз (* 1288 г.)
• 1621 година — Филип III Испански, Крал на Испания (* 1578 г.)
• 1631 година — Джон Дън, британски стихотворец (* 1572 г.)
• 1727 година — Исак Нютон, британски физик (* 1643 г.)
• 1812 година — Осип Второв, съветски офицер (*? г.)
• 1837 година — Джон Констабъл, британски художник (* 1776 г.)
• 1855 година — Шарлот Бронте, английска писателка (* 1816 г.)
• 1860 година — Еварист Юк, френски духовник (* 1813 г.)
• 1880 година — Хенрик Виенявски, полски композитор (* 1835 г.)
• 1894 година — Павел Яблочков, съветски откривател (* 1847 г.)
• 1904 година — Василий Верешчагин, съветски живописец (* 1842 г.)
• 1907 година — Лео Таксил, френски публицист (* 1854 г.)
• 1914 година — Кристиан Моргенщерн, немски стихотворец (* 1871 г.)
• 1913 година — Джон Пирпонт Морган, американски бизнесмен (* 1837 г.)
• 1917 година — Емил декор Беринг, немски академик, първият притежател (1901 г.) на Нобелова премия за физиология и медицина (* 1854 г.)
• 1918 година — Лавър Корнилов, съветски пълководец (* 1870 г.)
• 1927 година — Мейбъл Колинс, английска писателка (* 1851 г.)
• 1929 година — Илия Бадрев, български бунтовник (* 1882 г.)
• 1936 година — Иван Москов, български бунтовник (* 1888 г.)
• 1937 година — Ахмед Изет паша, османски пълководец (* 1864 г.)
• 1938 година — Васил Карагьозов, български политик (* 1856 г.)
• 1941 година — Иван Красновски, български правист (* 1882 г.)
• 1942 година — Иван Ермаков, съветски психиатър († 1875 г.)
• 1943 година — Павел Милюков, съветски политик (* 1859 г.)
• 1945 година — Ане Франк, еврейска писателка (* 1929 г.)
• 1945 година — Ханс Фишер, немски химик, Нобелов лауреат през 1930 година (* 1881 г.)
• 1946 година — Джон Стендиш, английски пълководец (* 1886 г.)
• 1948 година — Михали Апостолов, гръцки партизанин (* 1923 г.)
• 1948 година — Петър Гърков, български бунтовник (* 1912 г.)
• 1951 година — Валтер Шеленберг, немски пълководец (* 1910 г.)
• 1952 година — Асен Илиев, български граничар (* 1929 г.)
• 1952 година — Георги Стоименов, български граничар (* 1931 г.)
• 1952 година — Стоил Косовски, български граничар (* 1931 г.)
• 1958 година — Елзе Френкел-Брънсуик, австрийски психолог (* 1908 г.)
• 1962 година — Оскар Мунцел, немски офицер (* 1899 г.)
• 1967 година — Александър Бакулев, съветски доктор (* 1890 г.)
• 1967 година — Родион Малиновски, руски маршал (* 1898 г.)
• 1970 година — Семьон Тимошенко, руски маршал (* 1895 г.)
• 1975 година — Лесли Уайт, американски антрополог (* 1900 г.)
• 1975 година — Олга Андровска, съветска артистка (* 1898 г.)
• 1980 година — Джеси Оуенс, американски лекоатлет (* 1913 г.)
• 1990 година — Пиера Олание, френски доктор (* 1923 г.)
• 1993 година — Брендън Лий, американски артист (* 1965 г.)
• 1996 година — Йовчо Караиванов, български артист (* 1926 г.)
• 2001 година — Клифърд Шул, американски физик, Нобелов лауреат (* 1915 г.)
• 2002 година — Слав Караславов, български публицист (* 1932 г.)
• 2004 година — Иван Костов, български геолог († 1913 г.)
• 2008 година — Жул Дасен, американски кинорежисьор (* 1911 г.)
• 2010 година — Димитър Русков, български хоров диригент (* 1925 г.)
Празници
• Американски Вирджински острови — Ден на прехвърлянето
• Малта — Ден на свободата
Източник: Wikipedia
Оборудването включва гама-спектрометър за сили от 0,3 до 3 MeV, триосен магнетометър, пизоелектричен микрометеоритен детектор, принадлежности за проучване на слънчевата плазма и инфрачервен и радиационен детектор. Изследвано е гравитационното поле на Луната. Апаратът изпраща като аудиосигнал Интернационала по случай 23-тият конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз. Апаратът се зарежда от акумулатори, като действа в продължение на 460 лунни обиколки и 219 радиосесии, преди контактът да бъде загубен на 30 май 1966 година
По време на пътуването към Луната на 1 април е осъществена промяна на курса. В 18:44 ст. вр. на 4 април апаратът влиза в орбита към Луната, като става първият неестествен сателит на друго небесно тяло. От главната структура, намираща се на 350 x 1000 км с инклинация 71,9° орбита, се отделя 245 килограмов инструментален отсек. На борда се намира комплект от осцилатори, настроени за възпроизвеждане на мелодията на Интернационала. По време на подготовка на 3 април е открито че липсва един звук от мелодията, и е взето скрито решение по време на конгреса да бъде просвирен запис.
Проведени са изследвания от лунна орбита, включващи проучване на лунното магнитно поле ирадиационни пояси, както и състава на лунните скали и микрометеоритната интензивност и радиацията в окололунното пространство. Важно изобретение е съществуването на области с висока компактност под басейните на лунните морета. Контактът с апарата е загубен на 30 май 1966 година
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 307 година — След като се развежда с Минервина, император Константин Велики се дами за Фауста, дъщерята на тогавашния римски император Максимиан.
• 1078 година — С протест на армията е свален императора на Византия Михаил VII и е изпратен за свещеник.
• 1282 година — Избухва Сицилианската вечерня.
• 1492 година — Издаден е Алхамбрайския указ на Фердинанд и Изабела за изпъждане на евреите от Испания.
• 1661 година — Херцогинята на Орлеан Хенриета-Анна Стюарт подписва брак с орлеанския херцог Филип I.
• 1790 година — Максимилиан Робеспиер е определен за президент на Якобинския клуб.
• 1848 година — Във Франкфурт на Майн стартира Общогерманско заседание, което продължава една година и основава Германска империя.
• 1878 година — На базата на Опълчението е основана Българска земска армия, която по-късно става Българска войска.
• 1885 година — Англия афишира за собствен протекторат територията на днешната Ботсвана.
• 1889 година — Айфеловата кула е публично открита и осветена.
• 1894 година — Основан е норвежкият футболен клуб Од Гренлан.
• 1903 година — Съставено е двадесет и петото държавно управление на България, отпред със Стоян Данев.
• 1916 година — В 24 часа България минава от Юлиански към Грегориански календар и вместо 1 април настава 14 април.
• 1917 година — Съединени американски щати купуват от Дания група острови в Карибско море за $25 млн, които по-късно преименуват на Американски Вирджински острови.
• 1919 година — Основан е италианският футболен клуб от град Нови Лигуре Новезе.
• 1923 година — Третият Държавен съд произнася присъди на министрите от кабинета на Васил Радославов за присъединяване на България в Първата международна война, шестима са наказани на пожизнен затвор, а останалите — от 10 до 15 години затвор.
• 1931 година — Разрушително земетресение в Манагуа (Никарагуа) лишава живота на над 2000 души.
• 1940 година — Образувана е Карело-Финската руска социалистическа република.
• 1942 година — Започва Третата атака против Титовите партизани.
• 1943 година — Мюзикълът Оклахома се появява на Бродуей и става цялостен шлагер с 2 212 осъществявания.
• 1944 година — Втора международна война: Създадена е Група армии „ Южна Украйна “.
• 1946 година — Съставено е второ държавно управление на Кимон Георгиев.
• 1949 година — Основана е италианската компания Абарт.
• 1949 година — Остров Нюфаундленд се причислява към Канада.
• 1953 година — Делото против лекарите е закрито.
• 1964 година — Генерал Кастело Бранко открива тирания в Бразилия.
• 1967 година — Джими Хендрикс изгаря за първи път своята китара в лондонската зала „ Астория “. По-късно е заведен в болница поради изгаряния по ръцете.
• 1972 година — Състои се премиерата на българския игрален филм " Стихове ".
• 1972 година — Състои се премиерата на българския игрален филм " Сърце човешко ".
• 1979 година — Последният английски боец напуща Малта — денят е разгласен за Ден на свободата.
• 1991 година — В Албания се организират първите многопартийни избори.
• 1992 година — Република Башкирия, Република Тува и Калмикската самостоятелна руска социалистическа република стават членове на Руската федерация.
• 1993 година — Брендън Лий, синът на Брус Лий, умира по време на фотосите за Гарванът.
• 1994 година — Световната банка отпуска заем на България за преструктуриране на стопанската система в размер на 100 млн. $.
• 1998 година — Излиза една от най-хубавите игри и тактики на всички времена — StarCraft на Blizzard.
• 1999 година — Състои се премиерата на американската сантиментална комедия " 10 неща, които ненавиждам в теб ".
• 1999 година — Състои се премиерата на научно-фантастичения екшън филм " Матрицата ".
• 2001 година — Официално е намерено Бразилското метро.
• 2005 година — Открита е планетата Макемаке.
• 2005 година — Принц Албер II поема управлението на княжество Монако.
Родени
• 250 година — Констанций I Хлор, римски император († 306 г.)
• 1499 година — Пий IV, римски папа († 1565 г.)
• 1519 година — Анри II, крал на Франция († 1559 г.)
• 1596 година — Рене Декарт, френски математик († (1650)
• 1621 година — Андрю Марвел, британски стихотворец († 1678 г.)
• 1675 година — Бенедикт XIV, римски папа († 1758 г.)
• 1718 година — Мариана-Виктория Бурбон-Испанска, кралица на Португалия († 1781 г.)
• 1723 година — Фредерик V, крал на Дания († 1766 г.)
• 1729 година — Анри Луи Льокен, френски актьор († 1778 г.)
• 1819 година — Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст, немски политик († 1901 г.)
• 1823 година — Александър Островски, съветски драматург († 1886 г.)
• 1849 година — Джеймс Тейлър Кент, американски хомеопат († 1916 г.)
• 1868 година — Карл Бонхофер, немски невролог († 1948 г.)
• 1869 година — Анри Клод, френски психиатър († 1946 г.)
• 1871 година — Артър Грифир, президент на Ирландия († 1922 г.)
• 1872 година — Сергей Дягилев, съветски импресарио († 1929 г.)
• 1882 година — Корней Чуковски, съветски публицист († 1969 г.)
• 1885 година — Жул Паскин, български художник († 1930 г.)
• 1890 година — Уилям Лорънс Браг, австралийски физик, Нобелов лауреат през 1915 година († 1971 г.)
• 1897 година — Вернер Мумерт, немски офицер († 1950 г.)
• 1903 година — Тодор Герасимов, български археолог († 1974 г.)
• 1906 година — Шиничиро Томонага, японски физик, Нобелов лауреат през 1965 година († 1979 г.)
• 1914 година — Октавио Пас, мексикански публицист, Нобелов лауреат през 1990 година († 1998 г.)
• 1926 година — Джон Фаулз, британски публицист († 2005 г.)
• 1931 година — Иван Стайков, български композитор
• 1931 година — Катя Чукова, българска актриса
• 1934 година — Карло Рубия, италиански физик, Нобелов лауреат
• 1934 година — Ричард Чембърлейн, американски артист
• 1935 година — Хърб Арпърт, американски тромпетист
• 1936 година — Трифон Пашов, български политик
• 1937 година — Димитър Тасев, български художник
• 1939 година — Звияд Гамсахурдия, първият президент на Грузия († 1993 г.)
• 1943 година — Кристофър Уокън, американски артист
• 1946 година — Киран Коларов, български режисьор
• 1948 година — Ал Гор, вицепрезидент на Съединени американски щати, Нобелов лауреат през 2007 година
• 1948 година — Иван Яхнаджиев, български художник
• 1950 година — Андраш Адорян, маджарски шахматист
• 1953 година — Париз Паризов, български възпитател
• 1954 година — Тодор Атанасов, български футболист
• 1955 година — Ангъс Йънг, австралийски музикант (AC/DC)
• 1955 година — Гьоко Хаджиевски, македонски футболен треньор
• 1955 година — Филип Димитров, министър-председател на България
• 1962 година — Мустафа Хаджи, основен мюфтия на България
• 1962 година — Оли Рен, финландски политик
• 1964 година — Николай Илиев, български футболист
• 1971 година — Павел Буре, съветски хокеист
• 1971 година — Юън Макгрегър, шотландски артист
• 1979 година — Алексис Фереро, аржентински футболист
• 1984 година — Елен Колева, българска актриса
• 1987 година — Божидар Митрев, български футболист
Починали
• 32 пр.н.е. година — Тит Помпоний Атик, римски конник (* 110 пр.н.е. г.)
• 1204 година — Елинор Аквитанска, брачна половинка на кралете Луи VII (Франция) и Хенри II (Англия) (* 1122 г.)
• 1340 година — Иван I, популярен московски княз (* 1288 г.)
• 1621 година — Филип III Испански, Крал на Испания (* 1578 г.)
• 1631 година — Джон Дън, британски стихотворец (* 1572 г.)
• 1727 година — Исак Нютон, британски физик (* 1643 г.)
• 1812 година — Осип Второв, съветски офицер (*? г.)
• 1837 година — Джон Констабъл, британски художник (* 1776 г.)
• 1855 година — Шарлот Бронте, английска писателка (* 1816 г.)
• 1860 година — Еварист Юк, френски духовник (* 1813 г.)
• 1880 година — Хенрик Виенявски, полски композитор (* 1835 г.)
• 1894 година — Павел Яблочков, съветски откривател (* 1847 г.)
• 1904 година — Василий Верешчагин, съветски живописец (* 1842 г.)
• 1907 година — Лео Таксил, френски публицист (* 1854 г.)
• 1914 година — Кристиан Моргенщерн, немски стихотворец (* 1871 г.)
• 1913 година — Джон Пирпонт Морган, американски бизнесмен (* 1837 г.)
• 1917 година — Емил декор Беринг, немски академик, първият притежател (1901 г.) на Нобелова премия за физиология и медицина (* 1854 г.)
• 1918 година — Лавър Корнилов, съветски пълководец (* 1870 г.)
• 1927 година — Мейбъл Колинс, английска писателка (* 1851 г.)
• 1929 година — Илия Бадрев, български бунтовник (* 1882 г.)
• 1936 година — Иван Москов, български бунтовник (* 1888 г.)
• 1937 година — Ахмед Изет паша, османски пълководец (* 1864 г.)
• 1938 година — Васил Карагьозов, български политик (* 1856 г.)
• 1941 година — Иван Красновски, български правист (* 1882 г.)
• 1942 година — Иван Ермаков, съветски психиатър († 1875 г.)
• 1943 година — Павел Милюков, съветски политик (* 1859 г.)
• 1945 година — Ане Франк, еврейска писателка (* 1929 г.)
• 1945 година — Ханс Фишер, немски химик, Нобелов лауреат през 1930 година (* 1881 г.)
• 1946 година — Джон Стендиш, английски пълководец (* 1886 г.)
• 1948 година — Михали Апостолов, гръцки партизанин (* 1923 г.)
• 1948 година — Петър Гърков, български бунтовник (* 1912 г.)
• 1951 година — Валтер Шеленберг, немски пълководец (* 1910 г.)
• 1952 година — Асен Илиев, български граничар (* 1929 г.)
• 1952 година — Георги Стоименов, български граничар (* 1931 г.)
• 1952 година — Стоил Косовски, български граничар (* 1931 г.)
• 1958 година — Елзе Френкел-Брънсуик, австрийски психолог (* 1908 г.)
• 1962 година — Оскар Мунцел, немски офицер (* 1899 г.)
• 1967 година — Александър Бакулев, съветски доктор (* 1890 г.)
• 1967 година — Родион Малиновски, руски маршал (* 1898 г.)
• 1970 година — Семьон Тимошенко, руски маршал (* 1895 г.)
• 1975 година — Лесли Уайт, американски антрополог (* 1900 г.)
• 1975 година — Олга Андровска, съветска артистка (* 1898 г.)
• 1980 година — Джеси Оуенс, американски лекоатлет (* 1913 г.)
• 1990 година — Пиера Олание, френски доктор (* 1923 г.)
• 1993 година — Брендън Лий, американски артист (* 1965 г.)
• 1996 година — Йовчо Караиванов, български артист (* 1926 г.)
• 2001 година — Клифърд Шул, американски физик, Нобелов лауреат (* 1915 г.)
• 2002 година — Слав Караславов, български публицист (* 1932 г.)
• 2004 година — Иван Костов, български геолог († 1913 г.)
• 2008 година — Жул Дасен, американски кинорежисьор (* 1911 г.)
• 2010 година — Димитър Русков, български хоров диригент (* 1925 г.)
Празници
• Американски Вирджински острови — Ден на прехвърлянето
• Малта — Ден на свободата
Източник: Wikipedia
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ