Лукума
Лукума съставлява плодът на вечнозеленото дърво Pouteria lucuma, което също се назовава лукума и произлиза от семейство Sapotaceae. Pouteria lucuma вирее в Перу, Чили и Еквадор. Расте на височини от 1000 до 2400 метра.
Pouteria lucuma доближава до петдесет метра височина. Короната на дървото е гъста и сферична. Листата на лукумата са елипсовидни, кожести и тъмнозелено, достигащи дължина от 12 до 25 сантиметра. Цветовете са единични или по 2 или три броя. Плодовете на Pouteria lucuma са продълговати със заоблени краища, покрити с нежна кожа. В началото те са със зеленикав цвят, само че с узряването си потъмняват. Месото на лукумата е изсъхнало, мрачно жълто до оранжево. Лукумата има от 2 до 4 семена, обагрени в мрачно кафяво.
История на лукума
Лукумата е един от най-известните плодове в Перу и взе участие в локалните ритуали и обичаи от хилядолетия. Лукумата може да се види даже в тамошните гробища. Лукумата се включва и в творби на изкуството на племето моче. Тази общественост образува първата огромна цивилизация на Перу. Според някои историци племето моче е интензивно от към 100 година прочие Хр. до към 900 година.
То има огромни достижения за времето си в региона на изкуството и архитектурата. Някои от творбите на тази общественост са направени тъкмо от дървесината на Pouteria lucuma. Дървен материал от същото дърво е бил употребен за създаване на светилището на Пачакамак, Перу. През 14-15 век лукумата се употребява интензивно и от инките наред с царевицата, киноата и амаранта.
Състав на лукума
Китайски учени са открили, че лукума съдържа четиринадесет минерали, като изключително високо е наличието на натрий, калий, калций, фосфор, желязо и магнезий. Лукумата има високо наличие на каротин, витамин В3, въглехидрати, фибри и др.
Отглеждане на лукума
Лукумата се отглежда най-вече в регионите на Каямарка, Анкаш, Лима, Аякучо, Кахамарка, като развъждането на това дърво нараства с всяка минала година заради изключителното търсене в Перу и на интернационалния пазар.
Дървото избира топли температури, най-добре сред 20 и 22 градуса. Лукумата не понася студения климат и при съществуване на подобен би починала бързо. Прекалено високите температури също не са по усета на тази капризна просвета. Растението се развива най-успешно на песъчлива, добре дренирана почва, богата на хранителни субстанции и с неутрално рН.
Лукумата се нуждае от непрекъснато напояване, само че и с него не трябва да се прекалява. Качеството на реколтата доста зависи от изискванията, при които се отглежда лукумата. Ако са спазени всички условия, които Pouteria lucuma има, след четвъртата или петата година едно дърво може да създаде повече от двеста плодове.
Събиране и предпазване на лукума
Лукумата не може да се съхранява доста дълго време. Когато узрелият плод натежи и падне на земята, той се събира незабавно. След това се увива в плява или някакъв сходен материал, с цел да може да се резервира кадърен за приложимост. Разбира се, на пазара към този момент има и по-дълготрайни сортове лукума, само че като цяло, колкото по-рано плодът се употребява след отделяне, толкоз по-добре.
Ползи от лукума
Лукумата към момента не е доста известна отвън Южна Америка, ето за какво този другоземен плод занапред ще потвърждава множеството си здравословни изгоди пред света. И въпреки всичко към този момент има извършени няколко проучвания в тази тенденция. Учени от Държавния Университет на Ню Джърси считат, че екстрактите от лукума подкрепят регенерацията на тъканите и подтикват по-бързото зарастване на рани.
Освен това откривателите са потвърдили, че плодът е потребен за поддържане на костите, кожата и скалпа в положително положение. Лукумата укрепва функционалностите на имунната система и вярното развиване на ембриона по време на бременност. Заради богатото наличие на минерали лукумата е подобаваща за всички хора, които страдат от техния дефицит.
Оказва се, че още в предишното първите поданици на Перу са употребявали лукумата поради противовъзпалителното и антигъбичното ѝ деяние. Както доста други плодове, по този начин и лукумата съдържа диетични фибри.
А фибрите са известни със способността да си пречистват дебелото черво от насъбраните боклуци. Освен това те намаляват равнището на „ неприятния " холестерол, защото затрудняват цялостното асимилиране на някои мазнини и понижават риска от атеросклероза на съдовете. Фибрите също по този начин понижават риска от диабет вид 2.
Лукума на прахуляк
От лукумовия плод може да се създаде и по този начин наречената лукума на прахуляк. Лукумовият прахуляк е отличен натурален подсладител и сполучливо може да замести захарта. Той задоволява потребността от сладки храни, като в това време не вреди на организма ни (като захарина и аспартама). Въпреки че лукумата е сладка на усет, лукумовият прахуляк съдържа единствено два грама естествена плодова захар на всеки единадесет грама въглехидрати. Този натурален подсладител има невисок гликемичен показател и може да се употребява и от диабетици.
Лукума в кулинарията
Сухите плодове на Pouteria lucuma се ценят най-вече поради сладкия им мирис. Той припомня на композиция сред карамел, кленов сироп и ванилия. Лукумата може да се хапва независимо, само че може да комбинира и с разнообразни плодове в сладоледи и всевъзможни други десерти.
Обикновено отвън родината си лукумата най-често се изнася в сушен тип под формата на прахуляк, защото бързото ѝ узряване постанова продукцията да се използва незабавно. Сушеният прахуляк също се употребява в производството на сокове, сладоледи, шейкове и печива. Не бива да забравяме обаче, че потребните свойства на лукумата понижават, когато подложим плода на термична обработка.
Лимонов сладолед с лукума
Необходими артикули: прясно мляко - 2 ч.ч., лукума - 5 с.л. (на прах), сметана - 1 ч.ч. (бита), лимонен сок - от 1 лимон
Начин на подготвяне: В кухненски чопър поставете прясното мляко, сметаната, лукумата и лимоновия сок. Разбийте добре всички съставки и сложете получената примес в камерата на хладилника за няколко часа, с цел да се се стегне сладоледът.
