Лоран ВанатВ тази статия представям малко факти от годишния доклад

Лоран Ванат
В тази публикация представям малко обстоятелства от годишния отчет за 2017 година на международно известния специалист по планински туризъм швейцареца Лоран Ванат.

Лоран Ванат е магистър от Университета на Женева с над 30 години опит в региона на планинския туризъм, стартирането и развиването на нови компании и устойчивото развиване на бизнес.

Ванат е бил преподавател на стотици конференции по света отдадени на устойчивото развиване на планинския туризъм и е съветвал над 200 компании и държавни институции, включително десетки планински курорти в Алпите, Съединени американски щати, Китай и други страни.



Повече информация за Лоран Ванат можете да прочете на персоналния му профил в http://www.vanat.ch/

Всяка година Ванат разгласява голям брой секторни и фирмени разбори като един от най-известните му е годишния преглед International Report on Snow & Mountain Tourism (Международен Доклад за Снежния и Планински Туризъм). Докладът за 2017 година е 202 страници и показва 71 страни.

Всички данни представени по долу са от http://www.vanat.ch/RM-world-report-2017-vanat.pdf. Накратко представям обстоятелствата от отчета за България и някои страни от Балканите и Централна

Европа.
България
(стр 83-84)

• 32 зони подобаващи за ски, в които има или е имало лифтове и/или влекове
• 110 лифта и/или влека (тук са включени и неработещи като Заека на Алеко)
• Банско – 14 лифта и влека с общ потенциал 23 100 на час
• Боровец – 13 лифта и влека с общ потенциал 16 300 на час
• Пампорово – 14 лифта и влека с общ потенциал 13 000 на час

Цитат от секцията за България:„ Lifts renewals and resort development has been a challenging issue for Bulgarian ski resorts over the last 10 years, as environmental activists seem to systematically oppose any new lift projects. With an aging infrastructure and less than optimal connections, a few resorts may lose some of their international popularity, likely limiting the industry’s growth and development in the country. ”

Кратък недипломатичен превод от мен на този откъс: Местни зелени ебават майката на зимния туризъм в България. Поради което растежът на промишлеността и на страната са лимитирани.

Румъния
(стр. 118-119)

• 45 зони подобаващи за ски в които има или е имало лифтове и/или влекове
• 110 лифта и/или влека
• Ски курорт Синая (максимум височина 2000 м, колкото Алеко) с нови 10 лифта през последното десетилетие
• Нов курорт ТрансАлпина в развой на създаване, към 2017 година е издигната нова гондола, 4-седалков въжен превоз. Целият утвърден план е на стойност 80 милиона евро и е за 31 ски уреди и 80 км писти

Чехия
(стр. 89-90)

• 176 зони подобаващи за ски в които има или е имало лифтове и/или влекове
• 816 лифта и/или влека
• Най-висок връх Снежка – 1602 м (колкото междинна станция на лифта на Банско)
• Всички ски зони са сред 900 метра надморска височина (долна станция на лифта в Драгалевци) и 1300 метра (междинна станция Бай Кръстьо на лифта в Драгалевци)
• През интервала 2007-2017 ски курортите са обновявани и разширявани – 5о нови лифта са конфигурирани за 10 години
• Курорт Pec pod Snezkou се намира в народен парк Krkonose

Словакия
(стр. 127-128)

• 107 зони подобаващи за ски в които има или е имало лифтове и/или влекове
• 456 лифта и/или влека
• 40 нови лифтове последните 10 години
• Повечето ски курорти са в резервати
• Фирмата Tatry Mountain Resort оперира 4 зимни курорта и са вложили 2007-2013 година 190 милиона евро в нови уреди

Сърбия
(стр. 125-126)

• 31 зони подобаващи за ски в които има или е имало лифтове и/или влекове
• 77 лифтове и/или влекове
• Най-висок връх в Сърбия – Копаоник (на равнището на платото над хижа Алеко)
• Курорт Копаоник – надморска височина 1500 – 2000 м (подобно на Пампорово); 23 уреди (голяма част издигнати през последните 10 години) с 32 000/час потенциал (повече от Пампорово и Боровец взети заедно).
• Нов курорт в Стара Планина в региона на Бабин Зуб – 5 ски уреди (в това число гондола); утвърденият проект планува 100 км писти и още лифтове и писти.

Мисля, че обстоятелствата са пределно ясни. Всеки който пречи на развиването на зимния туризъм (при съблюдаване на екологичното законодателство) в България е или цялостен простак, или има персонални финансови ползи подхранвани от задгранични източници, или е „ екоманиак ” за който трипръстия глухар и импортирания от Испания и отглеждан за над 1 благ евро лешояд са по-важни от индивида.
България има обилни сравнителни естествени прерогативи за развиване на планински целогодишен туризъм. И би трябвало да ги използваме!

Двайсетината грантаджии живеещи от налозите на хората и обединени с помпозното име „ За да остане природата в България ” и техните партийни настойници от маргиналната Политическа партия Зелените просто би трябвало да бъдат тотално пренебрегнати.

Прекалено дълго няколко държавни управления се вслушваха в лъжите им.