Когато жена ми се събуди от комата, реших да я излъжа. Иначе рискувах да я загубя
Лора с тъга отвори очи. Сигурно бе спала от цяла безкрайност. Това не й попречи да проспи последния ултразвук преди раждането, което беше планувано за 10 сутринта. Жената се опита да се изправи и разбра, че не може да вдигне ръцете или краката си по-високо от милиметър.
След като примигна малко, Лора осъзна, че не си беше вкъщи. Бели стени, бяло спално долни дрехи, интравенозна инжекция във вена – тя бе в болница.
„ Детето “, намерения си Лора с смут и оголи корема си. Плосък стомах, затрупан с белези. Жената изпадна в смут при мисълта, че нещо се е случило с бебето. Тя се опита да изкрещи, само че се разнесе единствено едва съскане.
Накрая се сети, че следователно в стаята би трябвало да има паник бутон. С отслабени пръсти стартира да опипва ръбовете на леглото и най-сетне го откри. Успя да го натисне едвам на третия път.
Минута по-късно в стаята изтича дежурната сестра. Много сюрпризирана дежурна сестра. Тя незабавно се втурна да звъни на някого. Скоро лекарят се приближи до Лора.
Опита се да изясни на дамата, че е в болница, че всичко е наред, че няма място за терзание. Той даде обещание, че в този момент ще се обади на брачна половинка й, той ще пристигна и ще й изясни всичко.
Лора нямаше различен избор, с изключение на да чака Иван. Половин час по-късно брачният партньор й безусловно влетя в стаята й с някакво момченце на към три години, което го държеше за ръка.
„ Мамо, ти се разсъни! ”, извика хлапето и се втурна да я прегърне. Лора инстинктивно притисна детето към себе си, без да схваща нищо.
Иван се колебаеше до леглото й и не можеше да реши да приказва. Накрая той изрече: „ Лора, това е нашият наследник – Владислав. Кое е последното нещо, което си спомняш? “
И Лора стартира да си спомня.
Инцидентът
Този ден тя в действителност трябваше да бъде на ултразвук.
Настроението й беше положително, макар че положението й не беше тъкмо това, което би желала. Но последните три месеца постоянно бяха сложни. Освен това до раждането оставаше към месец и половина.
Лора излезе от входа и потегли около къщата към паркираната кола. И тогава тя чу някакъв звук от горната страна, подвигна глава и… Последва цялостно затъмнение.
Иван приключи картината. В оня ден голям мразовит блок паднал върху жена му от покрива. След това тя лежала три години в кома.
Никой от лекарите не вярвал, че тя в миналото ще пристигна в схващане. Жената най-сетне видя сина си в момчето, което гушкаше. Разбира се, беше необичайно да осъзнае, че момчето й, което съгласно нейните последни мемоари таман трябваше да се роди, към този момент върви и приказва сносно. Но ще свикне, значимото е детето да е живо и крепко.
Иван седеше в стаята на жена си до вечерта.
А вечерта, откакто постави сина си да спи, той стартира да си спомня събитията отпреди три години. Онзи ден му се обадиха и му споделиха, че нещата са се развили кошмарно.
Жена му е със сериозна контузия на главата, а бебето е откарано в реанимация след незабавно цезарово сечение. За страдание лекарите не съумяха да спасят детето. И Лора изпадна в кома.
Той искаше да извие от обезсърчение. Мина месец, само че положението на брачната половинка не се промени; лекарите единомислещо упорстваха, че обстановката на Лора е неразбираема и на практика няма късмет да се разсъни.
Само Иван вярваше, че брачната половинка му ще пристигна на себе си. Но какво ще стане, когато тя разбере за гибелта на бебето си… И мъжът взе мъчно решение – отиде в дом за сежа и разбра, че има отказано момченце на почти същата възраст.
Естествено, в случай че беше елементарен човек, в такава обстановка никой нямаше да му даде дете. Но Иван беше нещатен помощник на народен представител и с нужната помощ нещата бяха уредени.
Бебето скоро извърши тихия му апартамент с рева си. Майката на Лора, която твърдо вярваше, че това е нейният внук, помагаше за развъждането на Влади през цялото това време.
Иван не сподели нищо на никого. Точно както в никакъв случай няма да каже на жена си за това. Защото всичко, което той желае, е да вижда усмивка на лицето й.
