Липса на компетентност доведе до кризата с боклука в София
Интервю на Цоня Събчева,
радио Фокус
Кризата с боклука може да обхване цяла София, откакто изтекат договорите в 18-те региона, това е до един-два месеца, към този момент няма изгледи да се реши, а се задълбочава. Тази и други тематики разяснява Меглена Плугчиева, някогашен вицепремиер по европейските фондове, депутат в три състава на Народното събрание и заместител министър на земеделието и горите, дълготраен дипломат в Германия, Швейцария, Лихтенщайн и Черна гора, в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “.
- Преди 15 години огромната рецесия за боклука в София беше по времето, в което вие преди малко бяхте поели поста вицепремиер. Как тогава я решихте?
- Вярно е, че това беше 2008-2009 година и тогава цяла София тънеше в отпадък, в боклуци, като нещата бяха доста съществени. Аз като вицепремиер и досегашен тогава дипломат в Германия, бях поискала подпомагане от Германия и бяхме получили дори предложения балите с отпадък, които растяха като планина на площадките в Кремиковци, да бъдат извозени с влакови композиции и да бъдат изгаряни в пещите в Германия.
Слава богу, не се стигна до такава степен, само че това беше спешна обстановка, а при спешни обстановки постоянно се търси изцяло взаимоотношение и сложно решение на въпроса, без значение кой в каква политическа партия членува. Смятам, че това е едно значимо обръщение и към през днешния ден ръководещите, изключително към управлението на Общината и към кмета Терзиев. Освен това, още един образец бих се разрешила да дам, и то на база на дългогодишния ми и управнически, и политически опит. Точно тогава, като поех поста на вицепремиер, за първи път тази служба беше основана, тъй като бяха спрени над 500 милиона евросредства и надлежно трябваше да се излезе от тази спешна обстановка. Като вицепремиер първото ме посещаване беше в Брюксел и първата вест, с която де факто най-лошото, което можеше да получа като информация, беше, че губим над 300 милиона за завода за отпадък, тъй като държавното управление на Сергей Станишев не може да откри разговор с Общината, където кмет беше Бойко Борисов, че това са орел рак и щука и никога не може да се стигне до решение. Поради тази причина ще загубим средствата. Признавам се, че като се върнах, помолих там за дребна пролонгация, и първото нещо, което направих, е с плановете да отида в Общината при Борисов.
Това беше за тогавашното време сензация, че вицепремиер от Българска социалистическа партия отива на крайници на Борисов от ГЕРБ. Разбира се, това не остана без последствия и в държавното управление, получих избрана рецензия, само че значимото беше, че се откри решението и заводът беше издигнат и работи. Сега, какво би трябвало в допълнение да се прави, ремонт или акомодация, или промени, това е различен въпрос.
Но мисълта ми е, прибирам се на тематиката, че в спешни обстановки, когато става дума за милионен град, като София, е значимо ползата на хората да бъде подложен преди всичко. И съм сюрпризирана от реакцията на кмета Терзиев, че той отхвърля всякаква помощ, още повече, той си скапе връзките и със личните сътрудници в обединението. Аз си припомням, когато встъпиха в служба, господин Бонев беше оповестил, че в действителност три от най-горещите и проблематични и рискови тематики на София са: превоз, отпадък и " Топлофикация София “.
И вместо това да се вземе поради и навреме да се реагира, не може да се чака първа неточност, не може да се чака единствено няколко дни преди да изтекат договорите, тогава да се афишира социална поръчка. Това е липса на безспорна проницателност и демонстрира липса на управнически опит и предвидливост. Второ, не може в изискванията на публичната поръчка да не се сложат таванни цени, а единствено планирани. Разлика има. И надлежно, виждате, поредност от управнически неточности доведоха до това състояние да тънят няколко основни региона в София в отпадък. И освен това, жителите да излязат и да чистят сами и да носят със личните си коли торби с боклуци при заплахата от болест и от заболявания от един регион в различен. И камо ли не това да се приписва като мъжество на кмета и той да бъде в ролята и на жертва и в ролята на воин. Че това са неуместни обстановки за XXI век. Това демонстрира, за жалост, само липса на подготвеност, липса на управнически опит и визия, тъй като един кмет на един милионен град би трябвало постоянно да гледа две крачки минимум напред и да има своите различни решения, в случай че се изпадне в спешна обстановка. Нито едното, нито другото. Слушах по бТВ господин Терзиев и това, което най-вече ме тревожи, е самочувствието и високомерието, с което той приказва. И подценява и не е подготвен на никаква самокритичност, че са позволени груби неточности, на които в този момент софиянци берат плодовете. И жителите би трябвало да се възмутят и надлежно да не се включат в такава акция. Ако господин Терзиев желае да остане в историята с Терзиеви съботници, това е друго, или по този метод да се прави акция, само че дано да бъдем съществени и виновни.
Трябва да има изясненост в този момент, да се каже какви са разновидностите за решение – непосредствено договаряне ли, кои са компаниите с които ще се договаря или ще се водят договаряния, каква помощ държавното управление е предложило и за какво тя не се приема. Изобщо всичко това, жителите на София, всички ние би трябвало да знаем какво се случва, да има задоволително бистрота, с цел да може да не осъмне единствено след един или два месеца цяла София в отпадък и надлежно, не дай си Боже, и затрупана със сняг.
За двете години, които стават от ръководството на господин Терзиев, за жалост, не можем да покажем някакви впечатляващи резултати, а в противен случай, останаха горчилката от безусловно неуместните паркоместа по бул. " Витоша “, по " Опълченска “ изсечените дървета и ремонт, който се оказа непотребен...
- Г-жо Плугчиева, вие разполагате с предисторията: по какъв начин бе наложено почистването на София да се става единствено с външни компании, без намесата на общинска?
- Много добър въпрос, тъй като в случай че би трябвало пък напълно да върнем историята обратно, защото аз съм от тези може би политически динозаври, които през цялото време на Прехода са в политиката, би трябвало да признаем, че тази неверна политика, всичко да бъде приватизирано, пристигна като обвързване от Брюксел. Това беше още при започване на 90-те години, когато се сподели: и водоснабдяване, и тематиката за боклука, и електрификация, всичко това би трябвало да мине в частни ръце. И въобще беше оповестена като една реликва приватизацията във всичко.
След години, отново от Брюксел, от Еврокомисията се призна, че действия, които са публично значими, тъкмо водоснабдяването, тъкмо оползотворяването или събиране и оползотворяване на боклуци, както и надлежно електрификацията или всичко, обвързвано с елзахранване, това са извънредно чувствителни, публично значими сфери и е редно те да останат под ръководството на Общината, в общински сдружения, в общински компании, с цел да има и публичен надзор. И надлежно, когато настъпят изключителни обстановки, да има бърза реакция, тъй като на частния бизнес вие не може да му разпоредите, на частния бизнес не може да му се сърдите, че той търси своята облага и не слага публичния интерес преди всичко.
- Да поговорим за един подобен проблем на този с отпадъците, който следва да гръмне в действителност като една сериозна бомба – 90 години след основаването си, Природен парк " Витоша “ е изправен пред освен съществени проблеми, изправен е пред своето заличаване. Така ли е?
- Така е и приветствие, че поставяте този въпрос, който е тотално излязъл от полезрението на обществеността, само че за жалост и от вниманието на заинтригуваните и задължени, оправомощени институции. За Природен парк " Витоша “ би трябвало да се направи настрана предаване и да се съберат на една кръгла маса всички, които носят отговорност. Тя, една кръгла маса няма да стигне, тъй като са доста всички тези, които носят отговорност и поради това има групова безнаказаност.
Проблемът е точно в метода на ръководство, който води до тотално неуправление и пренебрегване на Природния парк " Витоша “... Има спор на ползи, тъй като и проектът за ръководство на парка е тотално стар, той е на повече от 15-20-години. И опитите, които са правени преди 15 години, доколкото ми е известно, да се актуализира проектът за ръководство, по този начин и не стигнаха до края.
- Как да се излезе от този обаян кръг?
- Има модел и този модел черпихме преди време като опит от Германия, тъкмо край една такава агломерация, един милионен град като Франкфурт с Природен парк " Таунус “. Там са обединени ползите на другите типове притежатели, дори и частни притежатели в една конструкция, която има своето единно управление и има написан проект за ръководство, като в този план са дадени и отговорностите на всички тези обособени притежатели. Но всичко е под една шапка и по този метод паркът действа и се употребява от жителите на цялата агломерация на Франкфурт, което би могло умерено и би трябвало да се направи и за София. А към това, да не забравяме, че има и ски писти и лифтове, които…
не работят. Всичко това прави нещата безусловно неуместни. И всички чужденци, които идват, и искащи да се качат до Витоша, изпадат в една безусловно неуместна обстановка да им се изяснява, че няма достъп до тази естествена съкровищница.
- Как се случи по този начин, че в ръководството във всички браншове на страната няма подредена визия? Няма проект за деяние, няма устройствени проекти, няма метод? Как се случи по този начин? Който и бранш да вземем, то е същото.
- Случи се по този начин, тъй като съвсем на всички места бяха изтласкани експертите, специалистите и бяха сменени с партийно лоялни, правилни лица и хора, които обаче нямат никаква визия, и естествено грешките не закъсняват. Това е, за жалост, горчивата логичност и плодовете, които берем, не са инцидентни.
Със съкращения
*Заглавието е на редакцията
радио Фокус
Кризата с боклука може да обхване цяла София, откакто изтекат договорите в 18-те региона, това е до един-два месеца, към този момент няма изгледи да се реши, а се задълбочава. Тази и други тематики разяснява Меглена Плугчиева, някогашен вицепремиер по европейските фондове, депутат в три състава на Народното събрание и заместител министър на земеделието и горите, дълготраен дипломат в Германия, Швейцария, Лихтенщайн и Черна гора, в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “.
- Преди 15 години огромната рецесия за боклука в София беше по времето, в което вие преди малко бяхте поели поста вицепремиер. Как тогава я решихте?
- Вярно е, че това беше 2008-2009 година и тогава цяла София тънеше в отпадък, в боклуци, като нещата бяха доста съществени. Аз като вицепремиер и досегашен тогава дипломат в Германия, бях поискала подпомагане от Германия и бяхме получили дори предложения балите с отпадък, които растяха като планина на площадките в Кремиковци, да бъдат извозени с влакови композиции и да бъдат изгаряни в пещите в Германия.
Слава богу, не се стигна до такава степен, само че това беше спешна обстановка, а при спешни обстановки постоянно се търси изцяло взаимоотношение и сложно решение на въпроса, без значение кой в каква политическа партия членува. Смятам, че това е едно значимо обръщение и към през днешния ден ръководещите, изключително към управлението на Общината и към кмета Терзиев. Освен това, още един образец бих се разрешила да дам, и то на база на дългогодишния ми и управнически, и политически опит. Точно тогава, като поех поста на вицепремиер, за първи път тази служба беше основана, тъй като бяха спрени над 500 милиона евросредства и надлежно трябваше да се излезе от тази спешна обстановка. Като вицепремиер първото ме посещаване беше в Брюксел и първата вест, с която де факто най-лошото, което можеше да получа като информация, беше, че губим над 300 милиона за завода за отпадък, тъй като държавното управление на Сергей Станишев не може да откри разговор с Общината, където кмет беше Бойко Борисов, че това са орел рак и щука и никога не може да се стигне до решение. Поради тази причина ще загубим средствата. Признавам се, че като се върнах, помолих там за дребна пролонгация, и първото нещо, което направих, е с плановете да отида в Общината при Борисов.
Това беше за тогавашното време сензация, че вицепремиер от Българска социалистическа партия отива на крайници на Борисов от ГЕРБ. Разбира се, това не остана без последствия и в държавното управление, получих избрана рецензия, само че значимото беше, че се откри решението и заводът беше издигнат и работи. Сега, какво би трябвало в допълнение да се прави, ремонт или акомодация, или промени, това е различен въпрос.
Но мисълта ми е, прибирам се на тематиката, че в спешни обстановки, когато става дума за милионен град, като София, е значимо ползата на хората да бъде подложен преди всичко. И съм сюрпризирана от реакцията на кмета Терзиев, че той отхвърля всякаква помощ, още повече, той си скапе връзките и със личните сътрудници в обединението. Аз си припомням, когато встъпиха в служба, господин Бонев беше оповестил, че в действителност три от най-горещите и проблематични и рискови тематики на София са: превоз, отпадък и " Топлофикация София “.
И вместо това да се вземе поради и навреме да се реагира, не може да се чака първа неточност, не може да се чака единствено няколко дни преди да изтекат договорите, тогава да се афишира социална поръчка. Това е липса на безспорна проницателност и демонстрира липса на управнически опит и предвидливост. Второ, не може в изискванията на публичната поръчка да не се сложат таванни цени, а единствено планирани. Разлика има. И надлежно, виждате, поредност от управнически неточности доведоха до това състояние да тънят няколко основни региона в София в отпадък. И освен това, жителите да излязат и да чистят сами и да носят със личните си коли торби с боклуци при заплахата от болест и от заболявания от един регион в различен. И камо ли не това да се приписва като мъжество на кмета и той да бъде в ролята и на жертва и в ролята на воин. Че това са неуместни обстановки за XXI век. Това демонстрира, за жалост, само липса на подготвеност, липса на управнически опит и визия, тъй като един кмет на един милионен град би трябвало постоянно да гледа две крачки минимум напред и да има своите различни решения, в случай че се изпадне в спешна обстановка. Нито едното, нито другото. Слушах по бТВ господин Терзиев и това, което най-вече ме тревожи, е самочувствието и високомерието, с което той приказва. И подценява и не е подготвен на никаква самокритичност, че са позволени груби неточности, на които в този момент софиянци берат плодовете. И жителите би трябвало да се възмутят и надлежно да не се включат в такава акция. Ако господин Терзиев желае да остане в историята с Терзиеви съботници, това е друго, или по този метод да се прави акция, само че дано да бъдем съществени и виновни.
Трябва да има изясненост в този момент, да се каже какви са разновидностите за решение – непосредствено договаряне ли, кои са компаниите с които ще се договаря или ще се водят договаряния, каква помощ държавното управление е предложило и за какво тя не се приема. Изобщо всичко това, жителите на София, всички ние би трябвало да знаем какво се случва, да има задоволително бистрота, с цел да може да не осъмне единствено след един или два месеца цяла София в отпадък и надлежно, не дай си Боже, и затрупана със сняг.
За двете години, които стават от ръководството на господин Терзиев, за жалост, не можем да покажем някакви впечатляващи резултати, а в противен случай, останаха горчилката от безусловно неуместните паркоместа по бул. " Витоша “, по " Опълченска “ изсечените дървета и ремонт, който се оказа непотребен...
- Г-жо Плугчиева, вие разполагате с предисторията: по какъв начин бе наложено почистването на София да се става единствено с външни компании, без намесата на общинска?
- Много добър въпрос, тъй като в случай че би трябвало пък напълно да върнем историята обратно, защото аз съм от тези може би политически динозаври, които през цялото време на Прехода са в политиката, би трябвало да признаем, че тази неверна политика, всичко да бъде приватизирано, пристигна като обвързване от Брюксел. Това беше още при започване на 90-те години, когато се сподели: и водоснабдяване, и тематиката за боклука, и електрификация, всичко това би трябвало да мине в частни ръце. И въобще беше оповестена като една реликва приватизацията във всичко.
След години, отново от Брюксел, от Еврокомисията се призна, че действия, които са публично значими, тъкмо водоснабдяването, тъкмо оползотворяването или събиране и оползотворяване на боклуци, както и надлежно електрификацията или всичко, обвързвано с елзахранване, това са извънредно чувствителни, публично значими сфери и е редно те да останат под ръководството на Общината, в общински сдружения, в общински компании, с цел да има и публичен надзор. И надлежно, когато настъпят изключителни обстановки, да има бърза реакция, тъй като на частния бизнес вие не може да му разпоредите, на частния бизнес не може да му се сърдите, че той търси своята облага и не слага публичния интерес преди всичко.
- Да поговорим за един подобен проблем на този с отпадъците, който следва да гръмне в действителност като една сериозна бомба – 90 години след основаването си, Природен парк " Витоша “ е изправен пред освен съществени проблеми, изправен е пред своето заличаване. Така ли е?
- Така е и приветствие, че поставяте този въпрос, който е тотално излязъл от полезрението на обществеността, само че за жалост и от вниманието на заинтригуваните и задължени, оправомощени институции. За Природен парк " Витоша “ би трябвало да се направи настрана предаване и да се съберат на една кръгла маса всички, които носят отговорност. Тя, една кръгла маса няма да стигне, тъй като са доста всички тези, които носят отговорност и поради това има групова безнаказаност.
Проблемът е точно в метода на ръководство, който води до тотално неуправление и пренебрегване на Природния парк " Витоша “... Има спор на ползи, тъй като и проектът за ръководство на парка е тотално стар, той е на повече от 15-20-години. И опитите, които са правени преди 15 години, доколкото ми е известно, да се актуализира проектът за ръководство, по този начин и не стигнаха до края.
- Как да се излезе от този обаян кръг?
- Има модел и този модел черпихме преди време като опит от Германия, тъкмо край една такава агломерация, един милионен град като Франкфурт с Природен парк " Таунус “. Там са обединени ползите на другите типове притежатели, дори и частни притежатели в една конструкция, която има своето единно управление и има написан проект за ръководство, като в този план са дадени и отговорностите на всички тези обособени притежатели. Но всичко е под една шапка и по този метод паркът действа и се употребява от жителите на цялата агломерация на Франкфурт, което би могло умерено и би трябвало да се направи и за София. А към това, да не забравяме, че има и ски писти и лифтове, които…
не работят. Всичко това прави нещата безусловно неуместни. И всички чужденци, които идват, и искащи да се качат до Витоша, изпадат в една безусловно неуместна обстановка да им се изяснява, че няма достъп до тази естествена съкровищница.
- Как се случи по този начин, че в ръководството във всички браншове на страната няма подредена визия? Няма проект за деяние, няма устройствени проекти, няма метод? Как се случи по този начин? Който и бранш да вземем, то е същото.
- Случи се по този начин, тъй като съвсем на всички места бяха изтласкани експертите, специалистите и бяха сменени с партийно лоялни, правилни лица и хора, които обаче нямат никаква визия, и естествено грешките не закъсняват. Това е, за жалост, горчивата логичност и плодовете, които берем, не са инцидентни.
Със съкращения
*Заглавието е на редакцията
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ