Здравословни ползи от лобода
Лободата е измежду най-древните сходни растения. Позната и употребена от хората от епохи, през годините тя е изгубила своята известност. А не би трябвало – тя е измежду най-ценните блага, дадени ни от природата.
Растението лобода не е ценено от производителите, защото няма огромна продължителност. Отглежда се основно от фенове градинари както за храна, по този начин и за декорация на дворното пространство. В огромното семейство Лободови има над 100 типа с 1 500 подвида. У нас се отглеждат 7 от тях.
Кулинарен интерес съставляват жълтата и зелената лобода. Останалите се отглеждат за декорация. Градинската лобода е известна още като сладка трева и щир, до момента в който дивата е позната като куча лобода, чувен, огничав плевел.
Още византийците разказват изгодите от лободата. Те считат, че тя оказва помощ при болки в гърдите и гърлото. Гърците пък са я употребявали за навлажняване на корема, при жега на черния дроб, жълтеница и пърхот.
Днес даже обичайна медицина признава лободата за лечебно средство против някои стомашни болести. Тя има изразени бактерицидни свойства. В националната медицина лободата необятно се употребява като болкоуспокояващо, успокоително, противовъзпалително, отхрачващо, слабително, противоглистно и жлъчогонно средство.
Друго. известно от епохи, свойство на лободата е обвързвано със зъбите. Сок или настойка от листата на растението се употребяват при кариеси.
Настойка от лобода се приема още при кашлица, за лекуване на туберкулоза на белите дробове, възпалена жлъчка, язва на дванадесетопръстника и метеоризъм. Тя е прелестно средство срещу зъбобол и болести на венците. Използвана е и за избелване на зъбите. Семена от лобода пък са одобрявани профилактично срещу паразити.
Проблеми с далака и черния дроб се лекуват с приема на настойка от семената по 1/4 чаша, 4 пъти за 24 часа. Приемът ѝ усъвършенства и въздейства позитивно на положения на неврастения, нервност и мощно дълготрайно главоболие, даже паралич.
