Лиза гледаше баща си в очите и чакаше някаква реакция.

Лиза гледаше татко си в очите и чакаше някаква реакция. Тя ясно му даде да се разбере, че в случай че я прогони в този момент, двамата в никакъв случай повече няма да поддържат връзка.

Момичето се опитваше да бъде твърда и спокойна, само че бузите й бяха мокри от сълзи. Тя се опасяваше повече от всичко, че той ще затвори вратата след нея.

След развода на родителите си Лиза не видя татко си към шест месеца. Но един ден тя се се засече с него в парка. Той беше с някаква жена и момиче, малко по-малко от Лиза.

Тя му беше толкоз афектирана, че искаше да го изтрие от паметта си, само че въпреки всичко той й беше татко и възприятията й към него бяха мощ.

Лиза реши да се срещне с него и да си поговорят. Отиде му на посетители в новия апартамент. Той й отвори вратата, даже се извини, че не е взел участие в живота й през цялото това време, само че тогава се появи новата му жена.

Тя стартира да му крещи и да упорства да отпрати Лиза. Заяви му, че откакто има ново семейство, би трябвало да постави завършек на предишното.

Тогава Лиза даде на татко си избор. Тя, естествено, не искаше да се сбогува с него, само че разбираше, че нещата не могат да не престават по този начин.

Новата брачна половинка погледна момичето с ненавист. Тя го ревнуваше от нея и смяташе, че общуването със личната му щерка може да го накара да се сдобри с някогашната си брачна половинка.

Мъжът не знаеше какво да прави. Не искаше да остане без нищо, като направи неверен избор.

— Лиза, би трябвало да си вървиш – сподели най-после той и затвори вратата.

Момичето не можеше да повярва, че татко й я е съобщи. Тя знаеше, че той не е съвършен татко, само че въобще не очакваше такава постъпка от него. Тичаше до у дома и се давеше от сълзи.

От тогава минаха 15 години. Тя стана красива жена, построи сполучлива кариера и ссе трансформира в и убеден човек. Лиза зачерта татко си от живота си, само че към момента изпитваше злост към него.

Един ден Лиза и бъдещият й брачен партньор приготвяха вечеря. И тогава някой позвъни на звънеца. Иван отвори и видя на прага чужд 50-годишен мъж. Той попита дали Елизабет е вкъщи.

— Сбъркал си адреса! – сподели Лиза, щом разпозна личния си татко.

— Извини ме за безпокойството, дъще, само че би трябвало да поговорим.

Лиза не го изслуша. Тя затръшна вратата и продълби да си прави работата. Годеникът й видя вълнението на момичето и стартира да я успокоява. Тя му описа кой е възрастният мъж и му показа какво се бе случило едно време.

Баща й се появи още веднъж седмица по-късно. Но този път с подарък и цветя. Той незабавно сложи крайници си на вратата, с цел да не може щерка му да затвори вратата.

—  Махай се! Веднага! — сподели Лиза нервно.

— Не бях прав, по тази причина желая да поправя нещата. Съжалявам, че те напуснах. Нека не взимаме прибързани решения, а просто да поговорим – сподели бащата.

Ако беше споделил това преди 15 години, Лиза щеше да го послуша, само че в този момент нямаше предпочитание да го направи. Заради него тя плачеше във възглавницата си всяка нощ и изразходи толкоз доста нерви, тъй че нямаше да повтори грешките си.

В този миг тя измисли проект – измисли по какъв начин да се отърве от досадния си татко.

— Влизай! – изсъхнало отговори Лиза.

Баща й махна крайници си от прага и тя бързо затръшна вратата. Той дълго чука на вратата и я молеше да отвори. Но Лиза усили музиката и си повтори стотици пъти: „ Той не е часст от живота ми. Не! Не! “.

Имаше потребност от татко си като дете, само че в този момент може да се оправи и без него. Тя нямаше по какъв начин да елементарни такова изменничество.