Кулинарни традиции в Литва
Литва е най-южната и най-голяма по повърхност от трите Балтийски страни. Разположена е на югоизточния бряг на Балтийско море. Страната граничи с Латвия на север, Беларус - на югоизток, и Полша и Русия - на югозапад. Литовският език спада към групата на индоевропейските езици и се приказва от към 4 000 души в Литва.
Съветската окупация на страната повлиява доста мощно на литовската кухня. След като страната възвръща независимостта си през 1990 г, обичайна кухня се трансформира в един от методите литовците да отпразнуват идентичността си.
Литовската кухня се отличава с артикули, които са подобаващи за нейния студен и мокър климат като ечемика, картофите, ръжта, цвеклото, зеленчуците и гъбите. Млечните артикули литовци считат за техен специалитет. Тъй като Литва споделя своя климат и сходни селскостопански практики с Източна Европа, литовската кухня има доста общо с източноевропейската кухня.
Но това никога не ѝ пречи да има свои отличителни белези, които са повлияни по време на дългата и изпълнена с доста компликации история на страната. Заради дългата им споделена история литовците и поляците имат доста ястия и питиета, които са сходни. Както в Полша, по този начин и в Литва се вършат едни и същи кнедли, палачинки и понички.
Германия също оказва въздействие върху литовската кухня. От немската национална кухня хората, живеещи в Литва, взаимстват ястия със свинско месо и картофи като да вземем за пример картофения пудинг и картофените салами, наричани vedarai, също по този начин бароковата торта на дърво, наричана още sakotis.
Литовската кухня е повлияна също и от източноправославната. От там идват и екзотични ястия като kibinai и ceburekai. Популярната чорба Наполеон в Латвия е основана, когато самият Наполеон минава през страната през 19-ти век.
В Латвия доста обичат да хапват cepilinai /картофени кнедли/, които може да са цялостни с месо, извара или гъби /разгледай нашата вкусна галерия/. Това е най-известното им национално ядене. Тези вкусни кнедли са обичани и известни измежду литовците по целия свят.
Други национални храни в страната включват мрачен ръжен самун, студена чорба от цвекло, печен картофен пудинг, пушена наденица и vedarai - това са свински вътрешности, цялостни с варени картофи и наденица.
В разнообразието на литовската кухня може да намерите също по този начин zrazai - микс от пържено говеждо месо с осолено свинско, счукан чесън и ким, както и литовски гулаш, който доста се разграничава от унгарския.
Доста от храните, които изброихме, може да срещнете и в прилежащите на Литва страни. Кухнята на страната не е чак толкоз известна, колкото френската да вземем за пример, и по тази причина, в случай че желаете да опитате от вкусотиите ѝ, би трябвало да я посетите. Повечето литовски заведения за хранене, които са отвън страната, нормално са ситуирани тук-там, където има мощно литовско наличие.
Популярни питиета в Литва са бирата, водката и квасът. Starka /водка/ се счита за част от наследството на страната, тъй като продължава да се създава на територията ѝ. Бирата се е трансформирала в напитка-символ за Литва още от антични времена. На територията ѝ има към 80 огромни и дребни пивоварни. Някои от по-леките разновидности на бирата са приети за най-хубавите в света.
Ако желаете да опитате в действителност неповторими закуски, сервирани с бира, би трябвало да посетите страната, тъй като Литва е само място, където можете да го извършите. Такива са да вземем за пример чесън с самун, грах с ребра, пушено сирене, пушени свински уши и сливи, цялостни с разнообразни пълнежи.
Във всеки район на Литва са се запазили обичайните и истински за самото място ястия. Хората, живеещи в Aukstaitija, са считани за специалисти в брашното и сладководните рибни ястия и техните кулинарни шедьоври са част от Европейското кулинарно завещание.
Живеещите в Zematija пък са отличници в приготвянето на картофи, зеленчуци и ястия с млечни артикули. Най-вкусните пушени риби може да опитате в Минорска Литва и на двата бряга на Коронската лагуна.
Хората в Литва се хранят по три пъти дневно. Закуската е сред 7 и 9 часа, обядът, както в Латвия, е сред 12 и 15 часа, а вечерята - сред 18 и 20 часа. В селските региони хората сядат по-рано на масата за разлика от градските. За обед множеството хора или се прибират у дома, или обядват в околните до работата им сладкарници по време на обедната им отмора.
