Литосексуалността е сексуална ориентация, възникнала и укрепнала от разговори и

Литосексуалността е полова ориентировка, зародила и укрепнала от диалози и изявления в обществените мрежи. Тя би могла да се дефинира като израз на свободолюбие. По тази тематика още няма проучвания, нито характерна категория в логиката на психиката. Единственото, което предстои на оценка тук, е дали индивидът се усеща добре, или не.

Литосексуалните хора изпитват обич към другите, само че не желаят, или не чакат да отговорят на възприятията им. Тяхната обич може да е ориентирана към всеки от двата пола, само че процъфтява само когато е несподелена. Може да се каже затова, че литосексуалността е тип платоническа обич. Човек с тази ориентировка обича мощно другия, само че ползата му угасва, незабавно щом отговорят на възприятията му, написа obekti.bg.

И по този начин, литосексуалният субект по никакъв метод не се разстройва, когато не срещне реципрочност. Напротив, този факт подхранва интереса му. Литосексуалните хора твърдят, че при тях не става дума за мазохистичен феномен, тъй като освен не се изтезават, а даже са щастливи, когато изживяват любовта си.

Литосексуалността може да се одобри като форма на асексуалност, което е още една мода в днешния свят. При това отсъства всякакво предпочитание за полови връзки с другия, без значение от какъв пол е. Литосексуалните си имат свое знаме с пет цвята, всеки от които има алегорично значение:

Червено: общество, виталност и сензитивност.

Оранжево: този цвят разпознава литосексуалността като такава.

Жълто: разнообразие в привличането, приятелство, преданост и чест.

Бяло: идеализъм и асексуалност.

Черно: отменяне на романтиката.