Литературата дава крила на всеки, който направи първата крачка и

Литературата дава крила на всеки, който направи първата крачка и ѝ подаде ръка. Това красиво изкуство развива мисълта, дава сили на фантазията и обогатява езика. Благодарение на него можем да показваме възприятията си, да нараняваме и пленяваме, само че най-важното е, че точно там се синтезира целият опит на света – върху белите страници. За някои от най-интересните и известни технологии би трябвало да благодарим на един френски публицист. Неговото творчество е преведено на 148 езика, счита се за един от най-четените романисти и към това не би трябвало да забравяме, че точно той дава мотивацията на доста други бъдещи учени да преследват фантазиите си.

Говорим за френския публицист Жул Верн и неговите романи, които описват фантастичните истории на техниката, припомнят за съществуването на подводната лодка, която през днешния ден е реалност, за пътешествия в космоса и още доста други. Макар и за мнозина тези романи да са нищо повече от забавление, някои негови последователи съумяват да потвърдят, че рестриктивните мерки на човешкия мозък са фиктивни. Един от тези хора е Константин Едуардович Циолковски. Неговият живот стартира през далечната 1857 година в Руската империя. Ражда се в Ижевское, Сибир и като доста други деца, които няма по какъв начин да се привържат толкоз доста към ледената пустощ, избира да губи времето си в магията на книгите.

Семейството му е положително, татко му първо работи като дървосекач, по-късно преследва кариера като преподавател, а малко по-късно съумява да заеме нишова държавна позиция. На 10-годишна възраст Константин се разболява от скарлатина и слухът му се утежнява фрапантно. На 13-годишна възраст майка му умира. Заради болестта си няма опция да постъпи в начално учебно заведение и стартира да се самообучава. Интересът към книгите и точните науки го карат да отдаде цялостното си внимание на математиката и физиката. В тийнейджърските си години е обуздан от концепцията за пътешествия в космоса.

В идващите три години може да бъде открит в Московската библиотека, където се среща обширно с съветския космизъм и един от неговите представители – Николай Фьодоров е бил задоволително добър да го вкара в този тип философия. Константин стартира да има вяра, че колонизирането на космоса ще докара до съвършенството на човек, до величие и несъмнено, до нехайно битие. Вдъхновението за тази магия идва от Жул Верн и неговите теории за галактическите одисеи, като доста от концепциите за ракетите и задвижването им е взето точно от книгите на френския публицист.

Снимка: By Own work – http://www.ruscosmos.ru/wp-content/uploads/2008/04/c4.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6154482

Константин Циолковски се счита за бащата на галактическия полет и първият теоритик, който приказва за галактически асансьор – връзка сред две планети посредством кабел, по който да се предвижват хора от едната планета на другата благодарение на особено създадени кораби. Вдъхновението за тази концепция се ражда с издигането на Айфеловата кула през 1895 година Константин е жаден за познания и счита, че светът може да направи доста огромен скок напред в науката, само че тъкмо това предпочитание тормози най-вече татко му. Страхът, че няма да успее да заплати образованието на сина си, нито да финансира опитите му, води до прибирането на 19-годишния юноша назад в родния дом.

Константин схваща, че татко му работи изключително и към този момент се преуморява в опити да даде задоволително запас за пристрастеностите на сина си. Понякога даже е ходил с гладен с дни, с цел да може да заделя последните копейки за науката. Циолковски се завръща, минава изпита за преподавател и стартира да работи в Боровск покрай Москва. Именно там среща и любовта си – Варвара Соколова. Макар и да е надалеч от главните научни центрове, младият академик не се отхвърля от своите научни опити и продължава да работи интензивно върху концепциите си. Първите две десетилетия на XX век стартира със серия от обрати и земетресения.

През 1902 година неговият наследник Игнати се самоубива, през 1908 година идва потоп, който отнася със себе си редица от научните му работи, а през 1911 година щерка му Любов е задържана, тъй като се занимава с революционни действия. Животът изрично не е приказка и идва с големи провокации. Въпреки това и всичките породени премеждия, Константин не се разделя с огромната си пристрастеност – науката. Започва да развива своите ракетни теории като посока за метафизичен проучвания на обекта. Автор е на повече от 400 научни реферата и към 90 от тях са оповестени и обсъждани от бъдещите космонавти.

Сред работите му може да се открият дизайн за ракети, ръководство на тръстери, многостепенен ускорител, галактическа станция, въздушни пробки за вакумиране на галактическия транспортен съд, затворена биологичена система, която да доставя храна и О2 в галактическите колонии и други. Един от първите научни писания е писан още през далечната 1880-1881 година Темата е „ Теория на газовете “, която разказва основите на кинетичната доктрина на газовете. Представя труда си на Руското Физико-Химическо общество, само че сътрудниците го осведомят, че сходно изобретение е направено преди 25 години. Следва втори теоретичен труд с името „ Механиката на животинския организъм “.

Снимка: By Unknown author – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=76200059

С него получава положителни мнения и право да стане членува в научния конгрес. През 1884 година работи върху няколко съществени идеи- научна аргументация за цялостта на металния балон, парни самолети и влакове, кораби на въздушна възглавница и ракети за интерпланетно пътешестване. Талантът не може да стои на едно място и през 1892 година е изпратен в Калуга, където да продължи с опитите си. В този интервал стартира да работи върху концепцията за основаването на железен дирижабъл, който може да усилва своя размер или да го понижава. По негова концепция се основава първата аеродинамична лаборатория в Русия, местоположението ѝ е неговият личен апартамент.

През 1897 година строи първия вятърен тунел, в който да тества аеродинамиката на своите първи модели и на по-семпли геометрични фигури. През 1900 година получава помощ от Академията на науките и стартира да изследва тяхната мощ на противодействие против придвижването. Използва цилиндри, сфери и други геометрични фигури, с цел да открие вярната форми за понататъчна работа. Някои от концепциите идват благодарение на неговия сътрудник Николай Жуковски – бащата на модерната аеродинамика и хидродинамика. За страдание огромна част от опитите не престават да се финансират от самия него и тъкмо това лека бавно стартира да изчерпва ресурсите му за по нататъчно развиване. Започва да изследва механизмите на по-леките от въздуха машини за полет.

Първата концепция за летателен уред носи името „ Контролиран металически балон “ и е написана през 1892 година Именно този труд по-късно разрешава на всички останали да стартират да мислят рационално за основаването на аероплан, който да бъде затрупан с железна обвивка. Въпреки желанието да го построи, никой не финансира плана и по този начин Русия се разминава с опцията да изпревари братята Райт (техният полет е през 1903 г.) и да влезе в историята като нацията-основоположник на авиацията. Продължава да показва плана си пред Руската войска, само че още веднъж няма триумфи. През 1894 година трансформира своята идея и на практика рисува моноплан. Неговите сътрудници считат, че тъкмо такава машина няма да бъде издигната в идващите 15-18 години, въпреки и да наподобява аеродинамична и подготвена за полет.

Снимка: By Unknown author – [1] [2], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=76200098

Откритията и разработките не престават да бъдат отхвърляни и не се признават от съветската просвета. Всяко последващо изследване не носи нито морални триумфи, нито материални. През 1914 година показва всичките си модели на железни дирижабли на Аерновасткия конгрес в Санкт Петербург и още веднъж получава студеното рамо на публиката. Разочарованието е голямо и откакто Русия отхвърля да полети, Константин насочва вниманието си в друга посока. С настъпването на Първата Световна война взема решение да се занимава с елиминирането на възходящата беднотия. През интервала на войната до Руската Революция през 1917 година работи единствено по този проблем.

Някои от най-важните му теории, с които трансформира напълно света на науката са: „ Динамики на точка с променлива маса “, „ Формула на Авиация “, „ Изследване на космоса благодарение на ракетни устройства “. Последната е оповестена през 1903 година, когато братята Райт вършат своя първи полет. В това време Константин към този момент изчислявал каква е хоризонталната скорост за реализиране на минимална орбита към Земята – 8000 метра в секунда. За нея предлага многопластова ракета, която да работи с течен О2 и водород.

В този материал за първи път се приказва за галактически полет, в идващите елементи на научния труд се преглежда за концепцията за ракети с течно гориво и създаването на мотори. Научният труд от 1903 година е базовият дизайн за съвременна галактическа станция. Неговото предложение е основаването на корпус с 3 обособени основни секции. Пилотът и асистент водачът заемат първата секция, а останалите две съдържат течен О2 и водород за зареждането на кораба. Единственият проблем за света и науката е, че в никакъв случай не може да познае гения, когато го види. Във времето на издание, нито един не е посмял да допусне, че космонавтиката и аеронавтиката са освен това от дива човешка фикция. Днес същите са съществена научна дисциплинираност.

Следващият труд от 1911 година стартира да преследва концепцията за превъзмогването на силата на гравитацията, нужната скорост за задвижване на устройство в слънчевата система и към всичко това прибавя калкулации по отношение на времето за полет. С всеки идващ материал има задоволително хора, които стартират да се замислят. Константин не просто предлага безумни теории, той ги потвърждава благодарение на математиката и все по-малко хора могат да ги отхвърлят. В голямата фикция се оферират подготвени решения, които по-късно ще бъдат употребявани в галактическата стратегия на Съюз на съветските социалистически републики и НАСА.

Снимка: By A. E. Gofman – К. Э. Циолковский "На Луне ", 1893. Москва, вид. И. Д. Сытина, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5116042

Те включват газови кормила за надзор на полета на ракетата и смяната на треакторията на нейния център на масата. Използване на съставни елементи за изстудяване на външната обвивка на кораба при наново влизане в атмосферата, помпена система за зареждане на горивните съставни елементи. Особено внимание е разпределението на химични детайли, които да се групират по двойки за основаването на ракетно гориво – течен О2 и водород, както и О2 и въглеводороди. През 1927 година към този момент приказва за трен, който се движи на въздушна възглавница и още доста други, а не би трябвало да забравяме, че теорията за реактивния самолетен мотор също е негова.

В края на живота си става очевидец на Болшевишката гражданска война, не поддържа изключително доста комунистическата система. Назначен е за член на Социалистическата академия през 1918 година и работи в гимназии като учител по математика. Пенсионира се на 63 година през 1920 година и получава доживотна пенсия за своите научни открития. В последните си години преглежда концепцията за генетика и смяната на генетичния материал на индивида. Тази разработка не е изключително добре призната от новия режим и подписва цялостното му изтриване от научните среди.

От 20-те години на предишния век, съветският академик получава финансиране и значително неговите теории стоят в основата на Съветската галактическа стратегия. Константин Циолковски умира на 19 септември 1935 година на операционната маса, до момента в който лекарите се пробват да се преборят с рака в стомаха му. Той оставя всички свои разработки на Съюз на съветските социалистически републики.

Един от обичаните му цитати е:
„ Земята е люлката на човечеството, само че никой не може да остане вечно в люлката. “

Заглавна фотография: By Unknown (photo provided by Netuzhilin from the Tsiolkovsky State Museum of the History of Cosmonautics in Kaluga, Russia) – [1] [2], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=76199938