Липсвам на момичетата, трябва да се върна в училище и

„ Липсвам на девойките, би трябвало да се върна в учебно заведение и да им оказвам помощ “, сподели Джан Гуеймей на излизане от Народната зала, където взе участие в тържеството по случай 100-годишнината от основаването на Китайската комунистическа партия и получи ордена „ Първи юли “. Джан е шеф на девическото учебно заведение в град Хуапин, провинция Юннан, Джан Гуеймей, споделя. 64-годишната Джан към този момент се придвижва мъчно, постоянно ръцете ѝ са покрити с болкоуспокояващи лепенки, и все пак не стопира да мисли за ученичките си. „ Искам те да виждат светлина в далечината, да стъпват крепко на земята и визия за живота “. Директорката посвещава живота си за по-доброто бъдеще на нейните възпитанички, с цел да могат те да осъществен фантазиите си. На 23 юни бяха оповестени резултатите от кандидатстудентския изпит гаокао през 2021 година в провинция Юннан, а мобилният телефон на Джан Гуеймей не престава да звъни. „ Момичетата ми звъняха, с цел да ми оповестят положителните вести “. Тя уточни екрана на телефона, ухилена до уши. Тази година 150 ученици на девическата гимназия в Хуапин взеха приемния изпит гаокао. От основаването на учебното заведение през 2008 година, което се намира до дребен рид в околия Хуапин, е помогнало на близо 2000 девойки да бъдат признати в университет. Джан Гуеймей в началото е преподавала със брачна половинка си в приблизително учебно заведение в град Дали. През 1995 година брачният партньор ѝ умира от рак на стомаха. Скоро по-късно тя подава молба за прекачване в околия Хуапин, надалеч от шума на града. Там Джан Гуеймей открива, че доста ученички са спрели да вървят на учебно заведение. „ Някои бяха извикани да правят земеделска работа, а имаше и родители, които бяха помолили децата си да изоставен учебно заведение, с цел да ги омъжат “. През 2001 година в околията е основан Детски дом. След назначението си за негов шеф, Джан забелязала, че доста от девойките там не са сираци, а просто изоставени от родителите си. Една инцидентна среща, по време на домашно посещаване, съкрушава Джан Гуеймей. Тя вижда 14-годишно момиче, седнало в профил на пътя, гледайки тъжно в далечината. Джан Гуеймей се доближила и научила, че родителите на момичето желаят тя да напусне учебно заведение и да се ожени за 30 000 юана. „ Искам да изучавам, не желая да се бракосъчетавам “, продължавало да плаче момичето. Учителката желала още на секундата да я води, само че след отправени закани от майката, нямала различен избор, с изключение на да се откаже. Подобни трагични истории не са една или две. В Джан Гуеймей последователно се заражда концепцията да сътвори безвъзмездна гимназия за девойките от планината, с цел да могат те да учат. През 2007 година фантазията на Джан Гуеймей е на път да се сбъдне. Същата година тя отива в Пекин на среща като представител на Седемнадесетия конгрес на Китайската комунистическата партия. Тя и един кореспондент продължиха разискват фантазията ѝ до късно през нощта. Не след дълго нейната история излиза в медиите със заглавието „ Имам една фантазия “ - изявление с народния представител Джан Гуеймей, учителка от приблизително учебно заведение за малцинствата в околия Хуапин провинция Юннан. През 2008 година, с поддръжката на локалното държавно управление, беше публично основана първата обществена безвъзмездна девическа гимназия в страната в Хуапин. През септември 2008 година там се записва първият випуск от 100 възпитаници. Дори на церемонията по връчването на медала „ Първи юли “ ръцете на Джан Гуеймей са били задачите покрити с лепенки за облекчение на болката. Тази панорама предиздвикала доста хора да ѝ съчувстват. През тринайсетте години от основаването на девическата гимназия в Хуапин, Джан не стопира да се труди. От дълги години тя живее в общежитието на гимназията. Всяка заран в 5 часа сутринта, до момента в който учениците към момента спят, тя става от леглото, на първо време отива в образователната постройка и включва лампите в коридора; обикаля стаите денем и надзирава образователните занятия; вечерта, когато учениците заспят, тя влачи изтощеното си тяло и ляга на единичното легло в общежитието. Всяка зимна и лятна почивка Джан Гуеймей не е свободна даже за ден. Използвайки ваканциите за домашни визити е табиет, който тя е построила през десетилетията. На 6 февруари тази година девическата гимназия излезе в зимна почивка. Още същия ден Джан Гуеймей стартира визитите си по домовете на гимназистите. Джан Гуеймей сподели, че множеството ученички в гимназията идват от планински региони, а изискванията на живот в домовете им нормално са неприятни. „ Третата година в гимназията е сериозен интервал от подготовката за кандидатстудентския изпит гаокао. Само посредством домашни визити мога да оценя обстановката и да оказа помощ за разрешаването на компликациите в фамилията им, тъй че те да не се тормозят и да се концентрират върху ученето “. От основаването на девическата гимназия Джан Гуеймей е посетила над 1600 семейства и е минала повече от 110 000 километра. През първите няколко години тя даже взела участие в упражненията по физическо образование. С течение на времето преумората утежнява положението ѝ. Няколко пъти е приета в болница в болничното заведение в сериозно положение, а от над 65 кг тежестта ѝ се смъква до 45 кг. В медицинския картон на Джан са изброени повече от 20 болести, като костни тумори, хемангиом и емфизема. Джан Гуеймей е имала израстък на дясната ръка, който пораства в продължение на доста години. Дъщеря ѝ Ли Гуанмин, която е осиновена от Детския дом в Хуапин, непрестанно я убеждавала да се подложи на интервенция, само че тя не се съгласявала. „ Трябваше да се възвръща и почива повече от месец след интервенцията и се опасяваше, че без нея, триумфът на ученичките ще спадне “, сподели Ли Гуанмин. На 4 май тази година Ли Гуанмин ненадейно получила позвъняване от майка си. Ревматизмът ѝ се влошил, краката се подули и не можела да върви. Ли Гуанмин незабавно я откарала в болничното заведение. Когато пристигнали там, лекарят повторил няколко пъти: „ Това лекарство е доста мъчително, по тази причина би трябвало да се влива постепенно “. Но Джан Гуеймей скрито регулирала скоростта на вливане на течността до най-бързата. От нормалните три часа, тя съкратила времето на два часа, и по-късно небрежно помолила щерка си да я върне в гимназията. „ Наистина се надявам да не се преуморява толкоз. Цял живот работи за учениците и нас, а не обръща внимание на личното си здраве “, сподели Ли Гуанмин. „ Ще се боря до финален мирис. Ще дам всичко от себе си и ще посветя на моята идея, с цел да умра без страдание. “ Джан Гуеймей сподели на церемонията по връчването на ордена „ Първи юли “. Днес възпитаничките на девическата гимназия в Хуапин са в цялата страна. Джан Гуеймей сподели, че някои от тях работят като учителки в селските региони, някои са станали лекари в общински лечебни заведения, а някои са се записали за бойци в региони с сложни условия. „ Ученичките употребяват знанията, с цел да трансформират ориста си и да имат оказват помощ на нуждаещите се. Това е всичко, което чакам от тях “, споделя Джан Гуеймей.