Идеология, бизнес и политика подриват НПО сектора
Липсата на зряла демократична просвета е измежду главните проблеми на актуалното българско общество. Това се потвърждава и от ужасната популярност, която закупи неправителственият бранш у нас, и всеобщото съмнение към него. Това в действителност е знак за съмнение към демокрацията. Защото точно правото на жителите да се сдружават, плод на което са Неправителствени организации, е измежду най-важните й измерения.
Как българите се научиха да ненавиждат Неправителствени организации? Заради политиците. Всичко – ругателствата, отрицателните стандарти, тайните теории – навлезе в общественото пространство от политическия език. А каква е изгодата на политиците секторът да се трансформира в публичен зложелател? Причините са най-малко три: идеологически, стопански и политически.
Тук е мястото за една важна спогодба. Политиците не нападат самото съществуване на Неправителствени организации бранша. Иначе можеха да бъдат упрекнати, че вървят против правилото за плурализма в публичния живот и правото на свободно сдружаване. А те не са толкоз глупави. Битката на политиците е срещу избрани представители на бранша – либерали, природозащитници и други Това изяснява за какво тези, които по този начин гневно нападат Неправителствени организации, постоянно поддържат връзки и работят взаимно с организации, с които имат съвпадащи ползи.
Неправителствени организации, идеологията и " културната война ”
Вече десетилетия западният свят се раздрусва от ценностен конфликт, който известно се дефинира като „ културна война “ - противоборство сред традицията и модерността, консерватизмът и либерализмът, десницата и левицата. С вълната на демократизация след 1989 година, всичко това стигна и до някогашния социалистически блок, където всеобщо се популяризира съмнението, че Неправителствени организации секторът интензивно участва в културната война на страната на либералите. Това усещане се затвърди от дейната поддръжка на фондацията на милиардера Джордж Сорос за демократичните полезности в постсоциалистическите страни, което предизвика повсеместната опозиция на консерватори и националисти.
България не прави изключение. В началото на века разделянето комунизъм – антикомунизъм загуби мобилизиращата си мощ. Тогава политиците у нас започнаха да преоткриват силата на национализма. С него пристигна и култът към традицията, а оттова и растящата неприязън към Неправителствени организации, които бяха оповестени за проводници на непознати полезности, подриващи българската държавност, нация и семейство. Първа партия „ Атака “ усети изгодата от сходна изразителност и по този начин павира пътя за голям брой други крайнодесни обединения през идващите две десетилетия. Нападателно против Неправителствени организации бранша се държат и десни политици, които се афишират за следовници на западния консерватизъм и по този начин примамват по-умерени гласоподаватели.
Опонентите на Неправителствени организации се концентрират върху правозащитната активност на някои организации, с цел да ги показват като рушители на страната. Например мощно бяха раздухани проблеми като отбраната, която сдружения оказаха на наказания за ликвидиране Джок Полфрийман, или систематичната поддръжка за правата на ромското малцинство – дела, които се оказаха мощно непопулярни в българското общество. „ В България има върхушка от НПО-та, които се одобряват за мерило на запазване на човешките права. Те вършат съществени пари, незнайно от кое място. Винаги са подготвени да излезнат с антитеза против наши оферти – било от Хелзинкския комитет, било от всякакви псевдоправозащитни организации. Единствената им цел е да саботират естественото действие на обществото “ - от Вътрешна македонска революционна организация Искрен Веселинов обобщават визията за Неправителствени организации бранша, която българските националисти постановат в общественото пространство.
В същото време обаче националистите интензивно работят с организации, които споделят техните ползи и полезности. Такъв образец е „ РОД “ - консервативно съдружие, което против начинания, за които счита, че подриват обичайното семейство – Законът за обществените услуги, Стратегията за детето, Истанбулската спогодба. И в трите случая съперниците им развиха активна пропагандна и протестна активност и убедиха публиката, че става въпрос за налагане „ извън “ на нови полови идентичности, необятни права за половите малцинства, че даже и за похищение на деца. Това пролича изключително мощно в тази ситуация с Истанбулската спогодба, която българските ръководещи се отхвърлиха да ратифицират след жестока социална и политическа опозиция. Това тежко навреди на Неправителствени организации бранша, който изгуби борбата за публичното мнение, а репутацията му трайно се обвърза с прилагателни като „ джендъри “ и „ майцепродавци “.
Неправителствени организации в конфликт с икономическите ползи
Не единствено идеологическата битка, само че и икономически ползи стимулират политиците да нападат Неправителствени организации бранша. Класически образец са конфликтите сред природозащитниците и политически предпазени бизнеси.
Такъв пример е дългогодишната война с еколозите поради проектите за разширение на ски зоната в Банско. Още през 2012 година стартира готовност на локалните поданици против „ зелената мафия “ в интерес на построяването на втори въжен превоз. Хората бяха събирани от името на неправителствената Коалиция „ Природата за хората и районите “, само че водеща роля играеха представители на локалната власт в Банско и няколко други прилежащи общини, а на демонстрациите се показваха и депутати от ръководещата ГЕРБ
С проточването на разногласието през идващите години сходни обществени прояви продължиха – постоянно под надслови като: „ Народът на Банско против зеления рекет ” и „ Българите против зелената мафия ”. „ Докога шепичка хора, непредставляващи никой с изключение на себе си, защитавайки само небългарски ползи, ще пречат на развиването на цялостен един район? “ - по този начин някогашният кмет на Банско Георги Икономов, който непроменяемо водеше демонстрациите. Активен уредник беше и друго съдружие - „ Бъдеще за община Банско “, което подкрепяше претенденти на избори, които след това бурно ратуваха в интерес на ски зоната. Например Димитър Русков – някогашният ръководител на общинския съвет на Банско,. Така изцяло се размива границата сред политическа и неправителствена организация.
Междувременно политици на национално равнище вкараха разногласието сред еколози и бизнес в подтекста на идеологическото опълчване. – някогашен народен представител от ДСБ, повдигнат от Вътрешна македонска революционна организация за екоминистър в кабинета „ Борисов 3 “, а след това задържан и упрекнат в умишлена занемареност. „ Зелена хунта “, която „ лишава правото на хората да се разпореждат със собствеността си “ - – водач на националистическата партия НФСБ и вицепремиер по това време. А Движение за права и свободи, другояче рекламиращо се като демократична партия, се " по какъв начин да отървем вложителите от зеления октопод, който ги изнудва ".
С сходни нападки политиците имплицитно настояват, че природозащитниците са навързани със зелените партии в скрит план против правото на благосъстоятелност и предприемачеството. И изясняват тази хипотетична интрига или като криворазбрана левичарска грижа за природата, или като заслон за скрити ползи. Тук обаче неправителствените организации са в по-добра позиция – у нас доста младежи схващат борбата за спасяването на природата като национална идея.
Неправителствени организации в тайния свят на " задкулисието "
Българското подмолно мислене от най-малко десетилетие насам се господства от визията за вездесъщието на „ задкулисието “. В него постоянно се отрежда място на НПО бранша – нормално поради Сорос, който се на всички места по света. В последно време обаче се демонстрира друга наклонност – политици упрекват бранша, че взе участие в секрети сюжети за преодоляване на политическата система и държавната власт.
Подобни изказвания изникнаха през предишното десетилетие в медиите, притежавани тогава от Делян Пеевски – ексдепутат от Движение за права и свободи, предприемач и издател. Поводът беше противоборството сред него и различен предприемач и издател – Иво Прокопиев. Медиите на Пеевски развиваха тезата, че Прокопиев основава Неправителствени организации посредством свои доближени, с цел да обработват публичното мнение в интерес на подкрепяни от него политически обединения. Тази доктрина беше възродена от Движение за права и свободи в парламентарните му борби с „ Демократична България “ от лятото на 2021 година Тогава водачът на движението Мустафа Карадайъ, че е артикул на „ една проведена олигархично-медийна Неправителствени организации политическа група “, ръководена от Иво Прокопиев.
Целта на придвижването е да преобърне наложената за него визия, че пази ползите на олигарси, настоящи в полето на бизнеса, медиите и правосъдната власт. В огледалния роман на Движение за права и свободи мястото на авторитетния олигарх минава от Делян Пеевски към Иво Прокопиев; на медийната група, бранеща ползите на олигарха – от тази на Пеевски към тази на Прокопиев; а групировката, която служи като политическо крило на олигарха – от Движение за права и свободи към „ Демократична България “.
Това словесно жонгльорство е напълно типично за българската политика. Лошото е, че компрометира целия Неправителствени организации бранш. От изказванията на Движение за права и свободи изобщо не се схваща каква е ролята на сдруженията в „ олигархично-медийната Неправителствени организации група “. Но подозрителният към бранша фен остава с усещането, че „ соросоидите “ още веднъж са забъркани в нещо мрачно.
Тежко повредена известност
Атаките против българските Неправителствени организации идват от разнообразни направления и по разнообразни аргументи – идеология, бизнес, политика. Те може да не са ориентирани към бранша като цяло. Но крайният резултат е, че тежко се поврежда репутацията на всички неправителствени организации пред българската общност. За така и така опетнената ни народна власт това не може да бъде нещо положително.
Не е учудващо, че положението на бранша остава същото през 2020 година, както в предните години, интернационалният Индекс за резистентност на Неправителствени организации, който у нас се разгласява от Български център за нестопанско право. Стигнали сме до такава степен, че считаме неналичието на развиване за позитивно развиване. За отбелязване е, въпреки всичко, че публичният авторитет на бранша отбелязва мъничко усъвършенстване измежду българите поради позитивната му роля по време на пандемията. Това потвърждава, че би трябвало да съдим за Неправителствени организации по практическите резултати от работата им, а не по политическите легенди, популяризирани за тях.
Как българите се научиха да ненавиждат Неправителствени организации? Заради политиците. Всичко – ругателствата, отрицателните стандарти, тайните теории – навлезе в общественото пространство от политическия език. А каква е изгодата на политиците секторът да се трансформира в публичен зложелател? Причините са най-малко три: идеологически, стопански и политически.
Тук е мястото за една важна спогодба. Политиците не нападат самото съществуване на Неправителствени организации бранша. Иначе можеха да бъдат упрекнати, че вървят против правилото за плурализма в публичния живот и правото на свободно сдружаване. А те не са толкоз глупави. Битката на политиците е срещу избрани представители на бранша – либерали, природозащитници и други Това изяснява за какво тези, които по този начин гневно нападат Неправителствени организации, постоянно поддържат връзки и работят взаимно с организации, с които имат съвпадащи ползи.
Неправителствени организации, идеологията и " културната война ”
Вече десетилетия западният свят се раздрусва от ценностен конфликт, който известно се дефинира като „ културна война “ - противоборство сред традицията и модерността, консерватизмът и либерализмът, десницата и левицата. С вълната на демократизация след 1989 година, всичко това стигна и до някогашния социалистически блок, където всеобщо се популяризира съмнението, че Неправителствени организации секторът интензивно участва в културната война на страната на либералите. Това усещане се затвърди от дейната поддръжка на фондацията на милиардера Джордж Сорос за демократичните полезности в постсоциалистическите страни, което предизвика повсеместната опозиция на консерватори и националисти.
България не прави изключение. В началото на века разделянето комунизъм – антикомунизъм загуби мобилизиращата си мощ. Тогава политиците у нас започнаха да преоткриват силата на национализма. С него пристигна и култът към традицията, а оттова и растящата неприязън към Неправителствени организации, които бяха оповестени за проводници на непознати полезности, подриващи българската държавност, нация и семейство. Първа партия „ Атака “ усети изгодата от сходна изразителност и по този начин павира пътя за голям брой други крайнодесни обединения през идващите две десетилетия. Нападателно против Неправителствени организации бранша се държат и десни политици, които се афишират за следовници на западния консерватизъм и по този начин примамват по-умерени гласоподаватели.
Опонентите на Неправителствени организации се концентрират върху правозащитната активност на някои организации, с цел да ги показват като рушители на страната. Например мощно бяха раздухани проблеми като отбраната, която сдружения оказаха на наказания за ликвидиране Джок Полфрийман, или систематичната поддръжка за правата на ромското малцинство – дела, които се оказаха мощно непопулярни в българското общество. „ В България има върхушка от НПО-та, които се одобряват за мерило на запазване на човешките права. Те вършат съществени пари, незнайно от кое място. Винаги са подготвени да излезнат с антитеза против наши оферти – било от Хелзинкския комитет, било от всякакви псевдоправозащитни организации. Единствената им цел е да саботират естественото действие на обществото “ - от Вътрешна македонска революционна организация Искрен Веселинов обобщават визията за Неправителствени организации бранша, която българските националисти постановат в общественото пространство.
В същото време обаче националистите интензивно работят с организации, които споделят техните ползи и полезности. Такъв образец е „ РОД “ - консервативно съдружие, което против начинания, за които счита, че подриват обичайното семейство – Законът за обществените услуги, Стратегията за детето, Истанбулската спогодба. И в трите случая съперниците им развиха активна пропагандна и протестна активност и убедиха публиката, че става въпрос за налагане „ извън “ на нови полови идентичности, необятни права за половите малцинства, че даже и за похищение на деца. Това пролича изключително мощно в тази ситуация с Истанбулската спогодба, която българските ръководещи се отхвърлиха да ратифицират след жестока социална и политическа опозиция. Това тежко навреди на Неправителствени организации бранша, който изгуби борбата за публичното мнение, а репутацията му трайно се обвърза с прилагателни като „ джендъри “ и „ майцепродавци “.
Неправителствени организации в конфликт с икономическите ползи
Не единствено идеологическата битка, само че и икономически ползи стимулират политиците да нападат Неправителствени организации бранша. Класически образец са конфликтите сред природозащитниците и политически предпазени бизнеси.
Такъв пример е дългогодишната война с еколозите поради проектите за разширение на ски зоната в Банско. Още през 2012 година стартира готовност на локалните поданици против „ зелената мафия “ в интерес на построяването на втори въжен превоз. Хората бяха събирани от името на неправителствената Коалиция „ Природата за хората и районите “, само че водеща роля играеха представители на локалната власт в Банско и няколко други прилежащи общини, а на демонстрациите се показваха и депутати от ръководещата ГЕРБ
С проточването на разногласието през идващите години сходни обществени прояви продължиха – постоянно под надслови като: „ Народът на Банско против зеления рекет ” и „ Българите против зелената мафия ”. „ Докога шепичка хора, непредставляващи никой с изключение на себе си, защитавайки само небългарски ползи, ще пречат на развиването на цялостен един район? “ - по този начин някогашният кмет на Банско Георги Икономов, който непроменяемо водеше демонстрациите. Активен уредник беше и друго съдружие - „ Бъдеще за община Банско “, което подкрепяше претенденти на избори, които след това бурно ратуваха в интерес на ски зоната. Например Димитър Русков – някогашният ръководител на общинския съвет на Банско,. Така изцяло се размива границата сред политическа и неправителствена организация.
Междувременно политици на национално равнище вкараха разногласието сред еколози и бизнес в подтекста на идеологическото опълчване. – някогашен народен представител от ДСБ, повдигнат от Вътрешна македонска революционна организация за екоминистър в кабинета „ Борисов 3 “, а след това задържан и упрекнат в умишлена занемареност. „ Зелена хунта “, която „ лишава правото на хората да се разпореждат със собствеността си “ - – водач на националистическата партия НФСБ и вицепремиер по това време. А Движение за права и свободи, другояче рекламиращо се като демократична партия, се " по какъв начин да отървем вложителите от зеления октопод, който ги изнудва ".
С сходни нападки политиците имплицитно настояват, че природозащитниците са навързани със зелените партии в скрит план против правото на благосъстоятелност и предприемачеството. И изясняват тази хипотетична интрига или като криворазбрана левичарска грижа за природата, или като заслон за скрити ползи. Тук обаче неправителствените организации са в по-добра позиция – у нас доста младежи схващат борбата за спасяването на природата като национална идея.
Неправителствени организации в тайния свят на " задкулисието "
Българското подмолно мислене от най-малко десетилетие насам се господства от визията за вездесъщието на „ задкулисието “. В него постоянно се отрежда място на НПО бранша – нормално поради Сорос, който се на всички места по света. В последно време обаче се демонстрира друга наклонност – политици упрекват бранша, че взе участие в секрети сюжети за преодоляване на политическата система и държавната власт.
Подобни изказвания изникнаха през предишното десетилетие в медиите, притежавани тогава от Делян Пеевски – ексдепутат от Движение за права и свободи, предприемач и издател. Поводът беше противоборството сред него и различен предприемач и издател – Иво Прокопиев. Медиите на Пеевски развиваха тезата, че Прокопиев основава Неправителствени организации посредством свои доближени, с цел да обработват публичното мнение в интерес на подкрепяни от него политически обединения. Тази доктрина беше възродена от Движение за права и свободи в парламентарните му борби с „ Демократична България “ от лятото на 2021 година Тогава водачът на движението Мустафа Карадайъ, че е артикул на „ една проведена олигархично-медийна Неправителствени организации политическа група “, ръководена от Иво Прокопиев.
Целта на придвижването е да преобърне наложената за него визия, че пази ползите на олигарси, настоящи в полето на бизнеса, медиите и правосъдната власт. В огледалния роман на Движение за права и свободи мястото на авторитетния олигарх минава от Делян Пеевски към Иво Прокопиев; на медийната група, бранеща ползите на олигарха – от тази на Пеевски към тази на Прокопиев; а групировката, която служи като политическо крило на олигарха – от Движение за права и свободи към „ Демократична България “.
Това словесно жонгльорство е напълно типично за българската политика. Лошото е, че компрометира целия Неправителствени организации бранш. От изказванията на Движение за права и свободи изобщо не се схваща каква е ролята на сдруженията в „ олигархично-медийната Неправителствени организации група “. Но подозрителният към бранша фен остава с усещането, че „ соросоидите “ още веднъж са забъркани в нещо мрачно.
Тежко повредена известност
Атаките против българските Неправителствени организации идват от разнообразни направления и по разнообразни аргументи – идеология, бизнес, политика. Те може да не са ориентирани към бранша като цяло. Но крайният резултат е, че тежко се поврежда репутацията на всички неправителствени организации пред българската общност. За така и така опетнената ни народна власт това не може да бъде нещо положително.
Не е учудващо, че положението на бранша остава същото през 2020 година, както в предните години, интернационалният Индекс за резистентност на Неправителствени организации, който у нас се разгласява от Български център за нестопанско право. Стигнали сме до такава степен, че считаме неналичието на развиване за позитивно развиване. За отбелязване е, въпреки всичко, че публичният авторитет на бранша отбелязва мъничко усъвършенстване измежду българите поради позитивната му роля по време на пандемията. Това потвърждава, че би трябвало да съдим за Неправителствени организации по практическите резултати от работата им, а не по политическите легенди, популяризирани за тях.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ