Само във Флагман.бг! Ето как изглежда реално държавният преврат в Китай
Тихи чистки, „ сърдечни пристъпи ", гърмеж в тунел и изтрита вест – сигналите за битка за власт в Пекин
Новините от Китай тези дни, съгласно които там е осуетен опит за прелом против вожда Си Дзинпин, хвърлиха в неразбиране наблюдаващите. Последното нещо, което би могло да се чака от там са сходни информации. Медиите по света ги отразяват рехаво. В България пък съвсем няма информация за тях. От комунистическата тирания не постъпват вести, с изключение на няколко официозни къси дописки на държавната организация СИНХУА, в които се оповестява, че следващ военачалник е умрял без забележими аргументи. Информацията се прокрадва от смели консуматори в китайската мрежа „ Вейбо “ (там всички познати ни обществени платформи са неразрешени и блокирани) и от издания в Тайван.
Някои вестници и в Хонконг също разгласяват деликатно написана рехава вътрешна информация от Китайската комунистическа партия, което е демонстрация на особена храброст. След всеобщите митинги в някогашната английска колония през 2019 година Пекин ги потуши със мощ и одобри Закон за националната сигурност. По този метод де факто вкара комунистическата тирания и в Хонконг, ползващ се до този миг със независимост на словото и на политическите обединявания.
Комунистическите диктатури постоянно са създавали чувство за дългогодишна непоклатимост и непоколебимост. По хипотеза в такива страни не би трябвало да има условия за прелом. Партията държи властта крепко и непоколебимо. Населението е обхванато от надълбоко вродени боязън, самоцензура и самодисциплина. Опозиция не съществува. Държавна сигурност потушава още в зародиш даже дребните подозрения за неодобрение против режима. Няма и стопански групировки в капиталистическия смисъл на думата, които да предявят предпочитание за политическа власт. Дори при пазарни връзки комунистическата партия управлява частните предприятия също със здрава ръка. Кой тогава би имал при такива условия опциите, силата и смелостта да прави прелом!?
Лаврентий Берия и Хрушчов са седнали като послушни кученца край
кръволока Сталин. След гибелта му ще се дебнат кой първи ще успее да извърши
преврат, с цел да завземе цялата власт.
И въпреки всичко в комунистическите страни таман превратите са една от формите за предаване на властта. Да вземем светая светих на комунизма, Съветския съюз. След гибелта на Сталин държавното ръководство е поделено сред хората, които са били най-верни на кръвожадния деспот. От една страна това е всеобщият палач Лаврентий Берия, който има опит в контрола на силовите ведомства и се пробва още веднъж да ги превземе. От друга са група политически кариеристи, също пригласяла на Сталин в терора и изтезанията, основни лица на която са Никита Хрушчов и Георгий Маленков. Те се дебнат взаимно. В последна сметка дуото Хрушчов-Маленков се оказва по- чевръсто. Извършва прелом против Берия, който небрежно е наказан и погубен, с цел да поемат цялата власт. Самият Хрушчов пък по-късно е свален отново с прелом от идващите заговорници, обединени към Леонид Брежнев.
Опит за прелом има и в комунистическа България. През 1965 година група, формирана най-вече от някогашни партизани и висши военни, водена от Иван Тодоров-Горуня, възнамерява да смъкна диктатора Тодор Живков, само че не с цел да вкарва народна власт и пазарна стопанска система. Те го нападат от още по-кръвожадни позиции. Смятат предания на Москва Живков за „ ревизионист “ и прекомерно симпатизиращ на Запада. Горуня и компания считат, откакто завземат властта, да трансфорат България в сталинистко-маоистка робия. Заговорът им обаче е оголен от Държавна сигурност (ДС) още преди да навлезе в решителна фаза. Тайната милиция стартира изненадващи арести. Научавайки за тях, рано сутринта на 8 април Горуня се самоубива (според формалната версия) в дома си, малко преди да бъде на собствен ред арестуван.
Иван Тодоров-Горуня с майка си. Макар от течението на времето
проруските медии да му сътвориха храбър ореол, генералът в действителност е възнамерявал да
извърши прелом против „ прозападния “ Тодор Живков, с цел да вкара още по-желязна
маоистка тирания.
Този исторически декор подсказва по какъв начин евентуално протичат сега събитията в Китай. В средата на декември 2025 година в тамошните обществени мрежи и в медии от Хонконг и Тайван стартират да се популяризират клюки за неочакваната гибел на Чан Динцю, най-младия настоящ военачалник в Народноосвободителната войска на Китай (НОАК) и командващ Военновъздушните сили (ВВС). По това време той е на 59 година Според тези известия той е починал от „ сърдечен припадък “ по време на задържане и разпит в границите на процедурата „ Люджи “. Това е форма на изолираност без връзка с външния свят, прилагана от Централната комисия за дисциплинарна ревизия и Националната надзорна комисия, двата дисциплинарни органа на Китайската комунистическа партия (ККП).
Динцю е роден през 1967 година в Ханян, провинция Хунан и има забележителна светкавична кариера, обяснима само с голямото доверие на вожда Си Дзинпин. През 2012 година става генерал-майор, през 2015 година персонално пилотира изтребител ДЖ-10A над площад „ Тянанмън “ по време на церемониал, инспектиран от Си. През 2016 година е най-младият офицер, заместник-командващ Южния боен окръг. През 2017 година става заместник-началник на Обединения щаб на Централната военна комисия (ЦВК), а през 2021 година – командващ Военновъздушни сили, когато е „ единствено “ на 54-годишна възраст, връх за най-млад военачалник в НОАК. 54 години на някой може да наподобяват доста, само че в границите на комунистическа тирания, където управителните органи са цялостни със старци на по 79-80 години, това си е младежка възраст.
Слуховете за влошеното здравословно положение на диктатора Си Дзинпин
се сгъстиха в последната година. Дори мощно следените медии в Русия
съобщиха, че той страда от рядка форма на рак. Такива моменти постоянно съблазняват
определени лица в обкръжението му да се освободят от болния водач, с цел да се
доберат до цялата власт.
Динцю също по този начин е член на Централния комитет на ККП. Анализатори го разказват като основна фигура измежду авангарда от твърдолинейни офицери в армията, подкрепящи Си, на които диктаторът би могъл да разчита, когато заповяда експанзия против Тайван. Слуховете за гибелта му пораждат съмнения за опит за прелом. Те са подсилени от обстоятелството, че Чан Динцю е третият военачалник, за който се твърди, че умира по време на дисциплинарно задържане. Преди това сходни информации протичат и за Хъ Уейдун, някогашен заместник-председател на ЦВК, и Хъ Хунджун, някогашен заместник-директор на отдела за политическа работа в ЦВК.
Официална информация, че са умряли, не е обявена от нито една китайска медия и до през днешния ден. По тази причина в Уикипедия, която също е неразрешена и блокирана в Китай, не е посочено, че са мъртви. Но профилът на Динцю в мрежата „ Вейбо “ бе заличен. Той не се е появявал на нито едно публично събитие към този момент седмици наред. Това, съгласно комунистическата норма, е сериозен сигнал най-малко за изпадане в недружелюбност, в случай че не и за най-лошото. Името на Хъ Хунджун пък се появи в къса информация за 9 лица, изключени от партията и уволнени от армията през 2025 година, публикувана от китайските медии малко след плъзналите клюки за гибелта му.
Подобни неочаквани и изненадващи „ сърдечни пристъпи “ в Китай нормално получават лица, за които плъзват клюки, че вождът ги е заподозрял в изменничество. Така беше с някогашния министър председател Ли Къцян и някогашния заместник-председател на ЦВК Сюи Цилян. Ли Къцян умря „ ненадейно и ненадейно “ на 27 октомври 2023 година в Шанхай на 68 години. Официалната версия, обявена от СИНХУА, бе, че е умрял от „ неочакван сърдечен припадък “, до момента в който плувал в басейна на хотел „ Шанхай донджао “. Но никой от известните китаисти по света не повярва на това.
Ли Къцян се здрависва другарски с вожда Си по време на Петото пленарно
заседание на първата сесия на Дванадесетия Национално заседание на националните
представители (парламента на Китай) на 15 март 2013 година Десет години по-късно
„ младежът “ по китайските правила Къцян умря ненадейно и ненадейно.
Основна причина да са скептични бе възрастта му. 68 години по комунистическото летоброене се считат за младенчески, когато пред съответното партийно лице занапред се разпростират благоприятни условия за нанагорнище по партийната стълбичка. Специалните медицински грижи за партийната върхушка, които са на практика денонощни, не оставят опция даже на малко заболяване да се разгърне до съдбовен край. В последна сметка западните секрети служби се сплотиха към версията, че Ли Къцян е бил погубен благодарение на сърдечен дистурбатор. Това е прозрачен и блудкав нервозен сътрудник, създаден в тайната лаборатория за токсини на Народноосвободителната войска на Китай.
Но до момента в който премахването на Ли Къцян се смяташе за част от прочистването на партията от така наречен „ реформисти “ и детайл от фракционна битка вътре в нейните редици, то сегашният случай припомня доста повече типичен комунистически прелом вътре в системата, сходен на описаните при започване на тази публикация. Историята продължава на 17 декември 2025 година, когато в тунела „ ДуЯ “ по седмата околовръстна автомагистрала Г95 край Пекин става мощна детонация, описвана като случай с бензиновоз.
Хонконгското издание „ Мин пао “ написа за „ сериозен случай с над 20 развалени автомобила, тежки вреди на тунела, голям брой жертви и ранени, пожар, траял два дни, и отчасти разрущаване “. Китайските управляващи резервират гробно безмълвие в продължение на две седмици. През това време във „ Вейбо “ се появяват клипове от мястото, показващи пламъци, пушек и паднали части от тунела. Тези видеа престояват броени минути и бързо изчезват. Тайвански медии пишат, че консуматори в Китай са получавали заплашителни анонимни позвънявания от „ полицията “ с гледище изявленията им по случая неотложно да бъдат изтрити.
Тунелът „ ДуЯ “ минути след големия гърмеж наподобява по този начин. Видеоклиповете от мястото в китайската мрежа „ Вейбо “ са изтривани съвсем в действително време, само че появяването им даже за секунди даде опция да бъдат копиарни и публикувани по другите обществени медии, които са неразрешени в Китай.
Слуховете допускат, че това не е случай, а нападение против Си Дзинпин. Смята се, че по това време през тунела е минал почитан конвой, а в една от колите се е намирал или самият водач, или негов двойник, като измежду починалите са охранителите на величието. Тайванските медии спекулират, че след гърмежа Си Дзинпин е бил прикрит в бункер за няколко дни до изясняване на ситуацията на терен. Предположенията са, че уредник на покушението е Джан Юся, заместник- ръководител на Централната военна комисия. На място, отново съгласно тайванските източници, са открити оръжия и други предмети, несъвместими с автомобилна злополука.
Близо месец към Джан Юся няма никакви вести. На 26 януари „ Уолстрийт джърнъл “ излиза с новината, че Юся е упрекнат в държавна измяна и задържан. „ Уолстрийт джърнъл “ се слави като изданието, което китайската партийна върхушка употребява, с цел да му подмята комфортни за нея информации, които няма по какъв начин в по-свободен жанр да се появят в строго следените китайски медии. Американският вестник загатва за ескалация на фракционната битка в ККП и в армията и за подозрения в стабилността на властта в Пекин.
Юся е на 75 години. Смята се за лоялен съдружник на Си Дзинпин. Той е най-старшият военачалник в обкръжението му. Син е на създател на НОАК, деец от китайско- виетнамската война през 1979 година Обвиненията против него, съгласно „ Уолстрийт джърнъл “, са че е предал на Съединени американски щати на данни за нуклеарната стратегия на Китай, вземал е подкупи, с цел да пораства в партийната стълбица и в основаване на партийни клики.
Малко откакто от Америка е обявено всичко това, СИНХУА разгласява към този момент официозна вест, че Министерството на защитата е почнало следствие против Джан Юся и Лю Джънли, началник-щаб на Обединения щаб на ЦВК. Тази информация престоява единствено час, след което СИНХУА я изтрива без пояснения – нещо невиждано даже за нормите на нормална комунистическа тирания.
Това пък от своя страна загатва, че, в случай че в Китай има опит за прелом, той към момента протича и не е завършил. Докато властта, по всичко проличава, е задължила формалната организация да разгласява разобличаваща вест за възможните превратаджии, малко по-късно те са взели нещата в свои ръце и са съумели да я отстранен. Медиите и през днешния ден спекулират, че Китайската войска може би не е под цялостния надзор на диктатора. Още повече, че от месеци протичат известия за неговото влошено здравословно положение – допуска се, че е болен от рак. А може би таман болестта му е отприщило апетитите на избрани лица да приключат по-бързо с властта на Си, с цел да се доберат те до нея?
Ситуацията припомня исторически прецеденти като случая с някогашния заместител министър-председател Лин Бяо през 1971 година Тогава той пробва да извърши прелом против вожда Мао Дзедун, само че не съумява. Докато бяга от страната със фамилията си, самолетът му катастрофира над Монголия. Дълги години комунистически Китай пази гробно безмълвие за него. Едва след доста време е разгласен за изменник и изчегъртан от всички фотографии с вожда. Това също е една от особеностите на комунизма – разнообразни събития постоянно остават в загадка с десетилетия.
Лин Бяо (вдясно) се счита за лоялен на диктатора Мао Дзедун, само че въпреки всичко
опитва да го в профил с прелом. Загива със брачната половинка и сина си при опит да избяга
от страната в самолетна злополука над Монголия. Дъщеря им отхвърля да се качи
на самолета и остава в Китай. Тя издава татко си и майка си, че са избягали, само че това
не пречи на управляващите да я арестуват и тормозят съвсем до края на живота ѝ.
В момента няма нито едно публично известие от самия Китай за прелом. Но и не би могло да се чака появяването на такова. Чистките, слуховете за странна смъртност по върховете, детонацията в тунела и появилите се и бързо изтрити обвинявания сочат дълбока вътрешна битка в партията и армията. Истината може да остане скрита дълго. В такива моменти за наблюдаващите е значимо да наблюдават кои фигури се появяват по трибуните на значими събития. Липсата на едно или друго лице е знак, че то е изпаднало в недружелюбност. Но пък неналичието там на самия Си Дзинпин ще е значим знак дали е към момента жив и коя секта е съумяла да реализира превъзходство в партията.
Новините от Китай тези дни, съгласно които там е осуетен опит за прелом против вожда Си Дзинпин, хвърлиха в неразбиране наблюдаващите. Последното нещо, което би могло да се чака от там са сходни информации. Медиите по света ги отразяват рехаво. В България пък съвсем няма информация за тях. От комунистическата тирания не постъпват вести, с изключение на няколко официозни къси дописки на държавната организация СИНХУА, в които се оповестява, че следващ военачалник е умрял без забележими аргументи. Информацията се прокрадва от смели консуматори в китайската мрежа „ Вейбо “ (там всички познати ни обществени платформи са неразрешени и блокирани) и от издания в Тайван.
Някои вестници и в Хонконг също разгласяват деликатно написана рехава вътрешна информация от Китайската комунистическа партия, което е демонстрация на особена храброст. След всеобщите митинги в някогашната английска колония през 2019 година Пекин ги потуши със мощ и одобри Закон за националната сигурност. По този метод де факто вкара комунистическата тирания и в Хонконг, ползващ се до този миг със независимост на словото и на политическите обединявания.
Комунистическите диктатури постоянно са създавали чувство за дългогодишна непоклатимост и непоколебимост. По хипотеза в такива страни не би трябвало да има условия за прелом. Партията държи властта крепко и непоколебимо. Населението е обхванато от надълбоко вродени боязън, самоцензура и самодисциплина. Опозиция не съществува. Държавна сигурност потушава още в зародиш даже дребните подозрения за неодобрение против режима. Няма и стопански групировки в капиталистическия смисъл на думата, които да предявят предпочитание за политическа власт. Дори при пазарни връзки комунистическата партия управлява частните предприятия също със здрава ръка. Кой тогава би имал при такива условия опциите, силата и смелостта да прави прелом!?
Лаврентий Берия и Хрушчов са седнали като послушни кученца край кръволока Сталин. След гибелта му ще се дебнат кой първи ще успее да извърши
преврат, с цел да завземе цялата власт.
И въпреки всичко в комунистическите страни таман превратите са една от формите за предаване на властта. Да вземем светая светих на комунизма, Съветския съюз. След гибелта на Сталин държавното ръководство е поделено сред хората, които са били най-верни на кръвожадния деспот. От една страна това е всеобщият палач Лаврентий Берия, който има опит в контрола на силовите ведомства и се пробва още веднъж да ги превземе. От друга са група политически кариеристи, също пригласяла на Сталин в терора и изтезанията, основни лица на която са Никита Хрушчов и Георгий Маленков. Те се дебнат взаимно. В последна сметка дуото Хрушчов-Маленков се оказва по- чевръсто. Извършва прелом против Берия, който небрежно е наказан и погубен, с цел да поемат цялата власт. Самият Хрушчов пък по-късно е свален отново с прелом от идващите заговорници, обединени към Леонид Брежнев.
Опит за прелом има и в комунистическа България. През 1965 година група, формирана най-вече от някогашни партизани и висши военни, водена от Иван Тодоров-Горуня, възнамерява да смъкна диктатора Тодор Живков, само че не с цел да вкарва народна власт и пазарна стопанска система. Те го нападат от още по-кръвожадни позиции. Смятат предания на Москва Живков за „ ревизионист “ и прекомерно симпатизиращ на Запада. Горуня и компания считат, откакто завземат властта, да трансфорат България в сталинистко-маоистка робия. Заговорът им обаче е оголен от Държавна сигурност (ДС) още преди да навлезе в решителна фаза. Тайната милиция стартира изненадващи арести. Научавайки за тях, рано сутринта на 8 април Горуня се самоубива (според формалната версия) в дома си, малко преди да бъде на собствен ред арестуван.
Иван Тодоров-Горуня с майка си. Макар от течението на времето проруските медии да му сътвориха храбър ореол, генералът в действителност е възнамерявал да
извърши прелом против „ прозападния “ Тодор Живков, с цел да вкара още по-желязна
маоистка тирания.
Този исторически декор подсказва по какъв начин евентуално протичат сега събитията в Китай. В средата на декември 2025 година в тамошните обществени мрежи и в медии от Хонконг и Тайван стартират да се популяризират клюки за неочакваната гибел на Чан Динцю, най-младия настоящ военачалник в Народноосвободителната войска на Китай (НОАК) и командващ Военновъздушните сили (ВВС). По това време той е на 59 година Според тези известия той е починал от „ сърдечен припадък “ по време на задържане и разпит в границите на процедурата „ Люджи “. Това е форма на изолираност без връзка с външния свят, прилагана от Централната комисия за дисциплинарна ревизия и Националната надзорна комисия, двата дисциплинарни органа на Китайската комунистическа партия (ККП).
Динцю е роден през 1967 година в Ханян, провинция Хунан и има забележителна светкавична кариера, обяснима само с голямото доверие на вожда Си Дзинпин. През 2012 година става генерал-майор, през 2015 година персонално пилотира изтребител ДЖ-10A над площад „ Тянанмън “ по време на церемониал, инспектиран от Си. През 2016 година е най-младият офицер, заместник-командващ Южния боен окръг. През 2017 година става заместник-началник на Обединения щаб на Централната военна комисия (ЦВК), а през 2021 година – командващ Военновъздушни сили, когато е „ единствено “ на 54-годишна възраст, връх за най-млад военачалник в НОАК. 54 години на някой може да наподобяват доста, само че в границите на комунистическа тирания, където управителните органи са цялостни със старци на по 79-80 години, това си е младежка възраст.
Слуховете за влошеното здравословно положение на диктатора Си Дзинпин се сгъстиха в последната година. Дори мощно следените медии в Русия
съобщиха, че той страда от рядка форма на рак. Такива моменти постоянно съблазняват
определени лица в обкръжението му да се освободят от болния водач, с цел да се
доберат до цялата власт.
Динцю също по този начин е член на Централния комитет на ККП. Анализатори го разказват като основна фигура измежду авангарда от твърдолинейни офицери в армията, подкрепящи Си, на които диктаторът би могъл да разчита, когато заповяда експанзия против Тайван. Слуховете за гибелта му пораждат съмнения за опит за прелом. Те са подсилени от обстоятелството, че Чан Динцю е третият военачалник, за който се твърди, че умира по време на дисциплинарно задържане. Преди това сходни информации протичат и за Хъ Уейдун, някогашен заместник-председател на ЦВК, и Хъ Хунджун, някогашен заместник-директор на отдела за политическа работа в ЦВК.
Официална информация, че са умряли, не е обявена от нито една китайска медия и до през днешния ден. По тази причина в Уикипедия, която също е неразрешена и блокирана в Китай, не е посочено, че са мъртви. Но профилът на Динцю в мрежата „ Вейбо “ бе заличен. Той не се е появявал на нито едно публично събитие към този момент седмици наред. Това, съгласно комунистическата норма, е сериозен сигнал най-малко за изпадане в недружелюбност, в случай че не и за най-лошото. Името на Хъ Хунджун пък се появи в къса информация за 9 лица, изключени от партията и уволнени от армията през 2025 година, публикувана от китайските медии малко след плъзналите клюки за гибелта му.
Подобни неочаквани и изненадващи „ сърдечни пристъпи “ в Китай нормално получават лица, за които плъзват клюки, че вождът ги е заподозрял в изменничество. Така беше с някогашния министър председател Ли Къцян и някогашния заместник-председател на ЦВК Сюи Цилян. Ли Къцян умря „ ненадейно и ненадейно “ на 27 октомври 2023 година в Шанхай на 68 години. Официалната версия, обявена от СИНХУА, бе, че е умрял от „ неочакван сърдечен припадък “, до момента в който плувал в басейна на хотел „ Шанхай донджао “. Но никой от известните китаисти по света не повярва на това.
Ли Къцян се здрависва другарски с вожда Си по време на Петото пленарно заседание на първата сесия на Дванадесетия Национално заседание на националните
представители (парламента на Китай) на 15 март 2013 година Десет години по-късно
„ младежът “ по китайските правила Къцян умря ненадейно и ненадейно.
Основна причина да са скептични бе възрастта му. 68 години по комунистическото летоброене се считат за младенчески, когато пред съответното партийно лице занапред се разпростират благоприятни условия за нанагорнище по партийната стълбичка. Специалните медицински грижи за партийната върхушка, които са на практика денонощни, не оставят опция даже на малко заболяване да се разгърне до съдбовен край. В последна сметка западните секрети служби се сплотиха към версията, че Ли Къцян е бил погубен благодарение на сърдечен дистурбатор. Това е прозрачен и блудкав нервозен сътрудник, създаден в тайната лаборатория за токсини на Народноосвободителната войска на Китай.
Но до момента в който премахването на Ли Къцян се смяташе за част от прочистването на партията от така наречен „ реформисти “ и детайл от фракционна битка вътре в нейните редици, то сегашният случай припомня доста повече типичен комунистически прелом вътре в системата, сходен на описаните при започване на тази публикация. Историята продължава на 17 декември 2025 година, когато в тунела „ ДуЯ “ по седмата околовръстна автомагистрала Г95 край Пекин става мощна детонация, описвана като случай с бензиновоз.
Хонконгското издание „ Мин пао “ написа за „ сериозен случай с над 20 развалени автомобила, тежки вреди на тунела, голям брой жертви и ранени, пожар, траял два дни, и отчасти разрущаване “. Китайските управляващи резервират гробно безмълвие в продължение на две седмици. През това време във „ Вейбо “ се появяват клипове от мястото, показващи пламъци, пушек и паднали части от тунела. Тези видеа престояват броени минути и бързо изчезват. Тайвански медии пишат, че консуматори в Китай са получавали заплашителни анонимни позвънявания от „ полицията “ с гледище изявленията им по случая неотложно да бъдат изтрити.
Тунелът „ ДуЯ “ минути след големия гърмеж наподобява по този начин. Видеоклиповете от мястото в китайската мрежа „ Вейбо “ са изтривани съвсем в действително време, само че появяването им даже за секунди даде опция да бъдат копиарни и публикувани по другите обществени медии, които са неразрешени в Китай.
Слуховете допускат, че това не е случай, а нападение против Си Дзинпин. Смята се, че по това време през тунела е минал почитан конвой, а в една от колите се е намирал или самият водач, или негов двойник, като измежду починалите са охранителите на величието. Тайванските медии спекулират, че след гърмежа Си Дзинпин е бил прикрит в бункер за няколко дни до изясняване на ситуацията на терен. Предположенията са, че уредник на покушението е Джан Юся, заместник- ръководител на Централната военна комисия. На място, отново съгласно тайванските източници, са открити оръжия и други предмети, несъвместими с автомобилна злополука.
Близо месец към Джан Юся няма никакви вести. На 26 януари „ Уолстрийт джърнъл “ излиза с новината, че Юся е упрекнат в държавна измяна и задържан. „ Уолстрийт джърнъл “ се слави като изданието, което китайската партийна върхушка употребява, с цел да му подмята комфортни за нея информации, които няма по какъв начин в по-свободен жанр да се появят в строго следените китайски медии. Американският вестник загатва за ескалация на фракционната битка в ККП и в армията и за подозрения в стабилността на властта в Пекин.
Юся е на 75 години. Смята се за лоялен съдружник на Си Дзинпин. Той е най-старшият военачалник в обкръжението му. Син е на създател на НОАК, деец от китайско- виетнамската война през 1979 година Обвиненията против него, съгласно „ Уолстрийт джърнъл “, са че е предал на Съединени американски щати на данни за нуклеарната стратегия на Китай, вземал е подкупи, с цел да пораства в партийната стълбица и в основаване на партийни клики.
Малко откакто от Америка е обявено всичко това, СИНХУА разгласява към този момент официозна вест, че Министерството на защитата е почнало следствие против Джан Юся и Лю Джънли, началник-щаб на Обединения щаб на ЦВК. Тази информация престоява единствено час, след което СИНХУА я изтрива без пояснения – нещо невиждано даже за нормите на нормална комунистическа тирания.
Това пък от своя страна загатва, че, в случай че в Китай има опит за прелом, той към момента протича и не е завършил. Докато властта, по всичко проличава, е задължила формалната организация да разгласява разобличаваща вест за възможните превратаджии, малко по-късно те са взели нещата в свои ръце и са съумели да я отстранен. Медиите и през днешния ден спекулират, че Китайската войска може би не е под цялостния надзор на диктатора. Още повече, че от месеци протичат известия за неговото влошено здравословно положение – допуска се, че е болен от рак. А може би таман болестта му е отприщило апетитите на избрани лица да приключат по-бързо с властта на Си, с цел да се доберат те до нея?
Ситуацията припомня исторически прецеденти като случая с някогашния заместител министър-председател Лин Бяо през 1971 година Тогава той пробва да извърши прелом против вожда Мао Дзедун, само че не съумява. Докато бяга от страната със фамилията си, самолетът му катастрофира над Монголия. Дълги години комунистически Китай пази гробно безмълвие за него. Едва след доста време е разгласен за изменник и изчегъртан от всички фотографии с вожда. Това също е една от особеностите на комунизма – разнообразни събития постоянно остават в загадка с десетилетия.
Лин Бяо (вдясно) се счита за лоялен на диктатора Мао Дзедун, само че въпреки всичко опитва да го в профил с прелом. Загива със брачната половинка и сина си при опит да избяга
от страната в самолетна злополука над Монголия. Дъщеря им отхвърля да се качи
на самолета и остава в Китай. Тя издава татко си и майка си, че са избягали, само че това
не пречи на управляващите да я арестуват и тормозят съвсем до края на живота ѝ.
В момента няма нито едно публично известие от самия Китай за прелом. Но и не би могло да се чака появяването на такова. Чистките, слуховете за странна смъртност по върховете, детонацията в тунела и появилите се и бързо изтрити обвинявания сочат дълбока вътрешна битка в партията и армията. Истината може да остане скрита дълго. В такива моменти за наблюдаващите е значимо да наблюдават кои фигури се появяват по трибуните на значими събития. Липсата на едно или друго лице е знак, че то е изпаднало в недружелюбност. Но пък неналичието там на самия Си Дзинпин ще е значим знак дали е към момента жив и коя секта е съумяла да реализира превъзходство в партията.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ