На днешната дата един психопат отърва света от своето присъствие
Ние не съществуваме, с цел да служим на властта. Властта съществува, с цел да служи на нас
30 април остава изсечен в календара на човечеството като ден на тъмен поврат. На тази дата през 1945 година Адолф Хитлер избира патрона пред неизбежния съд на историята и пред настъпващия руски плен. В дълбините на своя бункер под обсадения Берлин, изолиран от действителността, която самичък е основал, той приема последния си обяд с хладната самонадеяност на човек, отказал да признае провалянето.
Малко по-късно се отдръпва в персоналния си кабинет, съпроводен от Ева Браун – жена, която до последния момент остава до него, даже и в избора на гибелта. Двамата, венчани едвам часове по-рано, затварят вратата зад себе си и с това една от най-зловещите глави в човешката история. Той поставя завършек на живота си с пистолетен изстрел, тя избира цианида. Символичен край на един съюз, построен върху илюзии, фанатизъм и съсипия.
Същият този ден бележи и кулминационната точка на Битката за Берлин. Съветските войски доближават до сърцето на разпадащия се Райх и издигат знамето на успеха над Райхстага – акт, който ще остане като един от най-мощните образни знаци на края на нацистка Германия. Един режим се срутва под тежестта на личното си безумство.
И въпреки всичко, историята рядко предлага чисти победи. Защото същият този 30 април не е единствено ден на края, а и на ново начало. Докато един тиранин напуща сцената, различен се намества в центъра ѝ – Йосиф Висарионович Сталин. Възходът му е не по-малко напоен с свирепост, не по-малко безсърдечен към човешката орис. Така денят се трансформира не просто в знак на избавление, а и в предизвестие: че злото не изчезва – то сменя своите лица.
Какъв е изводът за нас, хората на сегашното?
Че най-опасната илюзия е да трансформираме политиците в идоли. Да им приписваме морално съвършенство, да им имаме вяра безусловно, да ги следваме сляпо. Историята нееднократно е показвала цената на тази доверчивост.
Ние не съществуваме, с цел да служим на властта. Властта съществува, с цел да служи на нас.
Никой човек не дължи безусловна преданост на политик, партия или идеология. Напротив – политиците дължат отчетност на обществото. Те са краткотрайни принадлежности, не безконечни господари.
Политиците са като батериите: използваш ги, до момента в който правят работа. Когато се изтощят или се окажат дефектни, ги заменяш. Без сантимент. Без фетиш. Без боязън.
Защото, когато им се даде прекомерно доста власт, когато бъдат обичани сляпо, както в миналото германците обичаха своя фюрер, те могат да изискат невъзможното – да стигнат до пъкъла. И още по-страшното – да изискат да ги последваш.
30 април остава изсечен в календара на човечеството като ден на тъмен поврат. На тази дата през 1945 година Адолф Хитлер избира патрона пред неизбежния съд на историята и пред настъпващия руски плен. В дълбините на своя бункер под обсадения Берлин, изолиран от действителността, която самичък е основал, той приема последния си обяд с хладната самонадеяност на човек, отказал да признае провалянето.
Малко по-късно се отдръпва в персоналния си кабинет, съпроводен от Ева Браун – жена, която до последния момент остава до него, даже и в избора на гибелта. Двамата, венчани едвам часове по-рано, затварят вратата зад себе си и с това една от най-зловещите глави в човешката история. Той поставя завършек на живота си с пистолетен изстрел, тя избира цианида. Символичен край на един съюз, построен върху илюзии, фанатизъм и съсипия.
Същият този ден бележи и кулминационната точка на Битката за Берлин. Съветските войски доближават до сърцето на разпадащия се Райх и издигат знамето на успеха над Райхстага – акт, който ще остане като един от най-мощните образни знаци на края на нацистка Германия. Един режим се срутва под тежестта на личното си безумство.
И въпреки всичко, историята рядко предлага чисти победи. Защото същият този 30 април не е единствено ден на края, а и на ново начало. Докато един тиранин напуща сцената, различен се намества в центъра ѝ – Йосиф Висарионович Сталин. Възходът му е не по-малко напоен с свирепост, не по-малко безсърдечен към човешката орис. Така денят се трансформира не просто в знак на избавление, а и в предизвестие: че злото не изчезва – то сменя своите лица.
Какъв е изводът за нас, хората на сегашното?
Че най-опасната илюзия е да трансформираме политиците в идоли. Да им приписваме морално съвършенство, да им имаме вяра безусловно, да ги следваме сляпо. Историята нееднократно е показвала цената на тази доверчивост.
Ние не съществуваме, с цел да служим на властта. Властта съществува, с цел да служи на нас.
Никой човек не дължи безусловна преданост на политик, партия или идеология. Напротив – политиците дължат отчетност на обществото. Те са краткотрайни принадлежности, не безконечни господари.
Политиците са като батериите: използваш ги, до момента в който правят работа. Когато се изтощят или се окажат дефектни, ги заменяш. Без сантимент. Без фетиш. Без боязън.
Защото, когато им се даде прекомерно доста власт, когато бъдат обичани сляпо, както в миналото германците обичаха своя фюрер, те могат да изискат невъзможното – да стигнат до пъкъла. И още по-страшното – да изискат да ги последваш.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ