Коравите българи, забогатели след Титаник
Оцеляват в ледените води, стигат до Америка и се връщат с жълтици
" Открийте новия свят на Земята! ", " Тръгнете за Америка - люлката на благоденствието! " Помните ли тези апели от кино лентата " Господин за един ден ", в който измамници подлъгаха героя на Тодор Колев Пурко да си продаде равнищата, с цел да заплати билет до Америка и в последна сметка го оставиха гол като пушка. В България, която през 1912 година е в навечерието на поредност от войни, мнозина наши сънародници са мечтаели да намерят по-добър живот. Не липсвало и предложение - апелите за лесни пари в Америка, разлепени из села и паланки, трансформират ориси: мъже продават ниви и животни, със фамилните пендари и заеми купуват билет за " Новия свят ". Цената от 30 наполеона е за трета класа - долу в трюма, надалеч от блясъка и лукса на горните палуби. Но в името на предстоящото благополучие всичко може да се изтърпи. Повечето от кандидат-гурбетчиите са млади момци - ергени сред 19 и 23 година Но има и такива, които оставят остарели родители, невръстни дечица и бременни дами - крепи ги вярата, че ще избавят себе си и фамилиите си от немотията.
Надъхани за завършения, за британското пристанище Саутхямптън потеглят петдесетина нашенци. Най-голямата група е от села в Троянския Балкан, Тетевенско и Ловешко. Крайната точка на пътуването им е Чикаго. Наместници на американски компании, които търсели евтина работна ръка, ги твърдят, че в Страната на неограничените благоприятни условия има доста пари и работа за всички.
На 10 април 1912 година първокласният лайнер " Титаник " потегля от Саутхямптън за Ню Йорк. На четвъртия ден от пътуването си - 14 април, в 23,40 часа той се удря в айсберг и 160 минути по-късно потъва. 1 502 пасажери умират, 705 се избавят.
Запазените сведения за нашенците на " Титаник " са доста нищожни, само че почтени за филм като този на режисьора Джеймс Камерън.
Застрахователната компания " Лойд " търси по документите околните на 38 българи и им заплаща обезщетения - пари и по два чувала брашно.
Единственият паметник-кенограф на починалите е в двора на църквата " Св. Николай Летни " в село Гумощник, Троянско. Монументът е повдигнат в памет на 8 локални поданици със средства на околните им. Парчето гранит, върху което са издялани имената им, се откъртило след свирепа стихия в селото, разразила се тъкмо по време на злополуката в Атлантика - малко преди среднощ на 14 април 1912 година
Сред жертвите са мъже от Габрово, Дебнево, Белиш, Терзийско, Добравица, Разград, Ветрен и Копривщица, написа Konkurent.bg.
За нашенци, погълнати от ледения океан, има и национална ария. Текстът и мелодията на песента са обработени от националния артист и гъдулар Илчо Пенчев Дъковски, който е татко на националната певица Мара Балканска.
Но какъв брой тъкмо са оживелите? За това няма публични данни. Съдбата на хората, които не са в описите на застрахователя, е друга. Някои по една или друга причина не се качват на " Титаник ". Други съумяват да се спасят след ужасяващата злополука и да зърнат Статуята на свободата. А най-големите късметлии сбъдват американската фантазия - част от тях се връщат на село с торби жълтици, а други остават вечно в Америка.
Историите се предават от уста на уста - до внуци и правнуци, засяга " Стандарт ".
Мераклия за славния първи автобус избавил Кальо
16-годишният Кальо Ненов от село Бели Осъм се подрежда на дългата опашка пред адвокатската фирма на пътническата организация. Младежът стиска кесийката с 30 жълтици, с които ще заплати цената на американската фантазия за лесни пари и благополучен живот. Заедно с още 50-на сънародници младежът отпътува за пристанищния град Саутхямптън в Англия, с цел да се качи на борда на " Титаник ".
Но в пристанищния пъб намира покупател за билета си, който е подготвен да му брои баснословна сума, с цел да плава на " Титаник ". Кальо е удовлетворен - освен има задоволително пари за идващия транспортен съд до Съединени американски щати, само че и ще му остават. Той към момента не знае, че този препродаден билет е избавил живота му.
Когато " Титаник " потъва, доста от сънародниците ни, препродали билетите си, се отхвърлят да пътуват за Америка. Но не и Кальо. В " Новия свят " той работи като дърводелец, зидар и преуспява във всяко начинание.
През 1921 година, след 9 години гурбет, се завръща в родното си село Бели Осъм и покрай бащиния си дом подвига превъзходна къща. Днес тя е реставрирана и посреща туристи. Там се пази и неповторима музейна колекция. " Когато купихме двете къщи от наследниците на Кальо Ненов, с цел да ги превърнем в фамилен хотел, не подозирахме, че ще попаднем на тази вълнуваща история. Открихме остарял дървен куфар в килера. На него пишеше " Варна - Ню Йорк ". Открихме фотоси, документи и писма, както и спестовната му брошура с голямата за времето сума от 350 щатски $ ", споделя Цветан Димитров, притежател на тогавашната къща на Кальо в село Бели Осъм, написа pateshestvia.net.
Според него духът на авантюриста - късметлия към момента витае в тогавашния му дом, изпълвайки го със загатна за един българин, дръзнал да реализира фантазиите си.
Рашо се запил и изпуснал лайнера
Невероятен шанс има и различен от оживелите пасажери на " Титаник ". Рашо Първанов от село Садовец имал билет за лайнера, само че по този начин се напил с приятели в кръчмата на пристанището, че пропуснал да се качи на борда и корабът отпътувал без него. На идващия ден страдал от тежък махмурлук и скрупули на съвестта, само че се избавил от ледените води, в които починали мнозина от съселяните му.
Говори се, че откакто научават вестта за потъването на кораба, околните на отпътувалите ги оплакват и погребват алегорично. След известно време обаче някои от " мъртъвците " се завърнали на село!
А Рашо не се отказал - качил се на идващия транспортен съд и този път стигнал до Съединени американски щати.
Пенко оцелява и служи на Дан Колов
От севлиевското село Сенник се записват деветима, само че ориста дефинира с " Титаник " да пътуват единствено четирима - Дончо Атанасов, Стефан Чехларов, Златьо Христов и Пенко Стайков. След конфликта с айсберга, когато водата залива бързо трета класа, българите се качват на горните палуби, спускат се по избавителните въжета и скачат в ледения океан - по време на злополуката температурата на въздуха е едвам 10 градуса, а на водата - сред минус 2 и 4. Оцеляват единствено двама - Златьо и Пенко.
Пенко Стайков настига една лодка и желае да се качи, само че получава удари с греблата от късметлиите, които са съумели да заемат избавително място. След като обезверено се моли, се смиляват да го прибират в лодката. След това попада на кораба, който откарва оживелите в Съединени американски щати. Спасен, само че без пукнат грош, Пенко се скита по пристанището и работи като преносвач за единия самун. Със идващ транспортен съд обаче идват негови съселяни, един от които го води в Кливланд. Започват работа в строителството на трансконтиненталната жп линия. По това време там работи и съселянинът им от Сенник Дончо Колев Данев, прочул се по-късно по целия свят като Царя на кеча - Дан Колов. Той става професионален герой откакто по време на цирково зрелище побеждава непобедимия Джеф Лоуранс. Дончо излиза на манежа и го побеждава. След няколко години подписва професионален контракт за кечист, както при започване на предишния век наричали свободната битка в Америка.
В началото на своята кариера кечистът, се нуждае от доверени хора и кани своя съселянин Пенко Стайков да пътува с него от шампионат на шампионат. По-късно, откакто славата ги разделя, Пенко още веднъж се захваща със строителството на жп линията, през 1922 година се връща и в родния Сенник, където става каменар. При гърмеж го затиска скала и той умира на място, написа Konkurent.bg.
Състрадателна дама дава късмет на Златьо
Оцелелият приятел на Пенко - Златьо Христов от село Сенник, споделя на сина си Христо Златев за онази ужасна априлска нощ на 1912 година: " Малко преди среднощ ме разсъни тон, наподобяващ тъп удар. Сякаш нещо сряза железата и ламарината на кораба. Докато схвана какво става, в трюма нахлу вода. Изгубилите мозъка и дума пасажери закрещяха на разнообразни езици... ".
Пътниците от трета класа разрушават решетките и се юрват към горната палуба. Там оркестърът свири валс и царува суматоха - майки с деца на ръце пищят, влюбени се прегръщат за последно
Златьо се прекръства и се хвърля в ледените води. Плува след избавителна лодка, в която не желаят да го вземат, само че упорства и се държи за борда й. Накрая една дама се примолва: " Дайте да спасим това момче, след това Господ ще избави нас ". Параходът " Карпатия ", връщащ се от курс в Южна Америка, прибира корабокрушенците и ги връща на Острова.
Преживеният смут не пречупва Златьо - той се качва на идващия транспортен съд за Америка. В Кливланд открива своите съселяни и работи дружно с тях. Завръща се в България 10 години по-късно.
И Пенко, и Златьо приживе изрично отхвърлят да описват за случилото се. И двамата казвали: " Има майки и дами, които ще плачат! ".
Георги пратил 500 $ след 47 години
От корабния дневник излиза наяве, че един от оживелите пасажери на " Титаник " е Георги Николов, шурей на Флоро Ницов от село Балей, община Брегово, Видинско. Първо отпътувал за Марсилия, а оттова решил да отиде в Америка. Качил се на борда на злополучния транспортен съд, само че оживял. Останал да живее в Щатите и в никакъв случай не се завърнал в родното си село. От него са останали единствено бледите мемоари на правнуците му, предадени им от техните родители.
Ето какво споделя Светослав Маринов, правнук на оживелия от " Титаник ":
" Георги Николов оживял, тъй като знаел да плува. Баба ми Дина Георгиева била на към две годинки, когато татко й отпътува в странство. Знае го единствено от фотоси кой е, защото в никакъв случай не се е прибирал в селото си. От 1912 до 1959 година не се е обаждал на фамилията си - къде е бил, какво е правел, никой не знаел. Но през 1959 година ненадейно изпраща 500 $, с които жена му си прави нова къща. След това си кореспондираха с прабаба Мария, пращаше писма, написани на влашки език, само че с български букви. И на мен бонове ми дадоха за извършване на покупки в корекома. Имах 15 бона, купих си джинси и едни цигари. Това е било 1967-ма година ", спомня си Светослав Маринов.
Друг бежанец от Брегово, който се познавал с Георги Николов, разказал своята версия, споделена от правнука: " Този човек споделя, че прародител събрал пари и желал да се върне, само че на пристанището го причакали бандити. Опрели револвер в гърдите му и той им дал всичко. Започнал да плаче и се върнал назад, по този начин му било писано ".
Нашенец от Белица се издигнал до банков шеф
Петима българи от благоевградското село Белица са измежду оживелите от " Титаник ". Тяхната история споделя Асен Теофилов Попов, наследник на избавилия се Теофил.
" Татко ми Теофил Илиев Попов, чичо ми Георги и техните другари Янко Богатинов и Георги Църцаров били на борда " Титаник " в оная нощ на 14 против 15 април 1912 година. Имало е и пети беличанин с тях, само че името му забравихме през годините, тъй като тук негови родственици не са останали... ", споделя Асен Попов, написа фактограф.бг.
В началото на 1912 година татко му е на 26 години и работи в София като келнер в ресторанта на Хадживълчовите от Банско. На Балканите към този момент мирише на война, Белица още е под турска власт. Теофил не се колебае на предлагането, отправено от представител на огромна американска минна компания, който обикаля София в търсене на работна ръка. Даже го помолил да кандърдиса още свои другари, с цел да си търсят шанса оттатък Океана. Теофил отишъл до Белица и съумял да убеди още четирима. Брат му Георги бил 16-годишен, малолетен, само че с цел да пътува, локалният поп му направил ново кръщелно - като за 18-годишен. В началото на април младежите, водени от американеца, се качили на влака за Париж, а от там през Ливърпул се озовали в Саутхямптън, с цел да се качат на най-големия, чисто нов и най-модерен за времето си транспортен съд " Титаник ".
След съдбовния удар с айсберга стотици потъвали с кораба с неистови писъци, а нашите беличани плували в ледените води без да знаят дали ще се спасят. Чак когато наближили единствения притекъл се на помощ транспортен съд - “Карпатия ”, прибрал над 600 пасажери от потъналия " Титаник ", Теофил и Георги Попови, Янко Богатинов, Георги Църцаров и техния нашенец повярвали, че молитвите са помогнали.
Теофил живял в Америка единствено три години. С брат му се открили в град Хибинк, щата Минесота, където огромният се хванал на работа в мина за каменни въглища. Теофил издържал Георги, с цел да научи британски език и да приключи гимназия. Един от шефовете на банката към мината харесал младия и любознателен българин и го назначили за банков служител. После Джордж Попов се оженил за дъщерята на шефа и когато тъстът бил определен за кмет на Хибинк, шурей му заел директорското място в банката. Родила им се щерка Гери.
След три години работа в мината баткото Теофил, Янко Богатинов и Георги Църцаров решили да се върнат в България. Теофил пришил златните наполеони в специфичен пояс към кръста си, качил се на транспортен съд през Атлантика и се върнал в Белица. Селото към този момент било в България. Със извоюваните жълтици мъжът купил 7-8 ниви от изселили се турци, направил си стадо от 150 овце и построил хан на пътя от Банско и Разлог за Пазарджик и Пловдив - хан " София ". Междувременно взел участие в Световната война като доброволец. После се оженил за Янка, родили им се трима сина - Илия, Васил и Асен, както и две щерки - Мария и Султана. Оцелелият от " Титаник " починал през 1942-на 56 години.
Ченко не съумял да събере парите
„ Братът на моята прабаба Силвина - Ченко Николов от село Борец, Пловдивско също тръгнал да отпътува за Америка и щял да пътува с " Титаник ". Да, но не можал да събере в точния момент парите за билета и пътуването му се отменило. Той отпътувал много по-късно и сполучливо се открил, оженил се за повторно за американката Маргарет и има двама сина. Дядо Ченко умря на 96 години в Лос Анджелис ", споделя своята история във Facebook Нели Димова.
Трагедията родила любовна история в Гумощник
Трагичната орис на двама от " Титаник " ражда любовна история, за която и до през днешния ден описват в Гумощник.
Подмамени от обещанията на търговски сътрудник от Драгоман, който обикалял селата и вербувал гурбетчии, няколко мъже от селото тръгнали към новия парадайс на земята. Скоро след потъването на кораба злокобната новина се разнесла из Гумощник и дамите поставили черни забрадки като след война. Роднините алегорично погребали удавените си роднини, а в двора на църквата " Св. Николай Летни " изкопали гроб без тленни остатъци и положили облекла и движимости на починалите, с цел да има какво да оплакват.
За любовната история, която покълнала с помощта на нещастието, споделя уредничката на читалището в селото Ангелина Георгиева.
Петко Чакъров, някогашен учебен шеф, имал двама дядовци, починали на кораба - Лазар Минков и Пейо Колчев. Двамата другари взели пари назаем от съселяните си и се записали за първия курс на " Титаник ". Оставили челяд и бременни дами. След като се разчуло, че са се удавили, булката на Пейо родила момче, а тази на Лазар - момиче. Кръстили ги на починалите им татковци - Пейо и Лала. Години по-късно двете сирачета се залюбили и решили да се вземат. Трогнати, комшиите напълнили къщата им със сватбени блага. " Този параход направи и двама ви сираци. Като че ли ориста е решила всичко да ви е еднообразно, да ви събере ", нареждали гумощничани.
" Дядо Пейо цялостен живот пасял овчиците си, даже умрял на пасището. А баба Лала беше приказна жена - постоянно усмихната и великодушна ", спомня си Ангелина Георгиева.
" Открийте новия свят на Земята! ", " Тръгнете за Америка - люлката на благоденствието! " Помните ли тези апели от кино лентата " Господин за един ден ", в който измамници подлъгаха героя на Тодор Колев Пурко да си продаде равнищата, с цел да заплати билет до Америка и в последна сметка го оставиха гол като пушка. В България, която през 1912 година е в навечерието на поредност от войни, мнозина наши сънародници са мечтаели да намерят по-добър живот. Не липсвало и предложение - апелите за лесни пари в Америка, разлепени из села и паланки, трансформират ориси: мъже продават ниви и животни, със фамилните пендари и заеми купуват билет за " Новия свят ". Цената от 30 наполеона е за трета класа - долу в трюма, надалеч от блясъка и лукса на горните палуби. Но в името на предстоящото благополучие всичко може да се изтърпи. Повечето от кандидат-гурбетчиите са млади момци - ергени сред 19 и 23 година Но има и такива, които оставят остарели родители, невръстни дечица и бременни дами - крепи ги вярата, че ще избавят себе си и фамилиите си от немотията.
Надъхани за завършения, за британското пристанище Саутхямптън потеглят петдесетина нашенци. Най-голямата група е от села в Троянския Балкан, Тетевенско и Ловешко. Крайната точка на пътуването им е Чикаго. Наместници на американски компании, които търсели евтина работна ръка, ги твърдят, че в Страната на неограничените благоприятни условия има доста пари и работа за всички.
На 10 април 1912 година първокласният лайнер " Титаник " потегля от Саутхямптън за Ню Йорк. На четвъртия ден от пътуването си - 14 април, в 23,40 часа той се удря в айсберг и 160 минути по-късно потъва. 1 502 пасажери умират, 705 се избавят.
Запазените сведения за нашенците на " Титаник " са доста нищожни, само че почтени за филм като този на режисьора Джеймс Камерън.
Застрахователната компания " Лойд " търси по документите околните на 38 българи и им заплаща обезщетения - пари и по два чувала брашно.
Единственият паметник-кенограф на починалите е в двора на църквата " Св. Николай Летни " в село Гумощник, Троянско. Монументът е повдигнат в памет на 8 локални поданици със средства на околните им. Парчето гранит, върху което са издялани имената им, се откъртило след свирепа стихия в селото, разразила се тъкмо по време на злополуката в Атлантика - малко преди среднощ на 14 април 1912 година
Сред жертвите са мъже от Габрово, Дебнево, Белиш, Терзийско, Добравица, Разград, Ветрен и Копривщица, написа Konkurent.bg.
За нашенци, погълнати от ледения океан, има и национална ария. Текстът и мелодията на песента са обработени от националния артист и гъдулар Илчо Пенчев Дъковски, който е татко на националната певица Мара Балканска.
Но какъв брой тъкмо са оживелите? За това няма публични данни. Съдбата на хората, които не са в описите на застрахователя, е друга. Някои по една или друга причина не се качват на " Титаник ". Други съумяват да се спасят след ужасяващата злополука и да зърнат Статуята на свободата. А най-големите късметлии сбъдват американската фантазия - част от тях се връщат на село с торби жълтици, а други остават вечно в Америка.
Историите се предават от уста на уста - до внуци и правнуци, засяга " Стандарт ".
Мераклия за славния първи автобус избавил Кальо
16-годишният Кальо Ненов от село Бели Осъм се подрежда на дългата опашка пред адвокатската фирма на пътническата организация. Младежът стиска кесийката с 30 жълтици, с които ще заплати цената на американската фантазия за лесни пари и благополучен живот. Заедно с още 50-на сънародници младежът отпътува за пристанищния град Саутхямптън в Англия, с цел да се качи на борда на " Титаник ".
Но в пристанищния пъб намира покупател за билета си, който е подготвен да му брои баснословна сума, с цел да плава на " Титаник ". Кальо е удовлетворен - освен има задоволително пари за идващия транспортен съд до Съединени американски щати, само че и ще му остават. Той към момента не знае, че този препродаден билет е избавил живота му.
Когато " Титаник " потъва, доста от сънародниците ни, препродали билетите си, се отхвърлят да пътуват за Америка. Но не и Кальо. В " Новия свят " той работи като дърводелец, зидар и преуспява във всяко начинание.
През 1921 година, след 9 години гурбет, се завръща в родното си село Бели Осъм и покрай бащиния си дом подвига превъзходна къща. Днес тя е реставрирана и посреща туристи. Там се пази и неповторима музейна колекция. " Когато купихме двете къщи от наследниците на Кальо Ненов, с цел да ги превърнем в фамилен хотел, не подозирахме, че ще попаднем на тази вълнуваща история. Открихме остарял дървен куфар в килера. На него пишеше " Варна - Ню Йорк ". Открихме фотоси, документи и писма, както и спестовната му брошура с голямата за времето сума от 350 щатски $ ", споделя Цветан Димитров, притежател на тогавашната къща на Кальо в село Бели Осъм, написа pateshestvia.net.
Според него духът на авантюриста - късметлия към момента витае в тогавашния му дом, изпълвайки го със загатна за един българин, дръзнал да реализира фантазиите си.
Рашо се запил и изпуснал лайнера
Невероятен шанс има и различен от оживелите пасажери на " Титаник ". Рашо Първанов от село Садовец имал билет за лайнера, само че по този начин се напил с приятели в кръчмата на пристанището, че пропуснал да се качи на борда и корабът отпътувал без него. На идващия ден страдал от тежък махмурлук и скрупули на съвестта, само че се избавил от ледените води, в които починали мнозина от съселяните му.
Говори се, че откакто научават вестта за потъването на кораба, околните на отпътувалите ги оплакват и погребват алегорично. След известно време обаче някои от " мъртъвците " се завърнали на село!
А Рашо не се отказал - качил се на идващия транспортен съд и този път стигнал до Съединени американски щати.
Пенко оцелява и служи на Дан Колов
От севлиевското село Сенник се записват деветима, само че ориста дефинира с " Титаник " да пътуват единствено четирима - Дончо Атанасов, Стефан Чехларов, Златьо Христов и Пенко Стайков. След конфликта с айсберга, когато водата залива бързо трета класа, българите се качват на горните палуби, спускат се по избавителните въжета и скачат в ледения океан - по време на злополуката температурата на въздуха е едвам 10 градуса, а на водата - сред минус 2 и 4. Оцеляват единствено двама - Златьо и Пенко.
Пенко Стайков настига една лодка и желае да се качи, само че получава удари с греблата от късметлиите, които са съумели да заемат избавително място. След като обезверено се моли, се смиляват да го прибират в лодката. След това попада на кораба, който откарва оживелите в Съединени американски щати. Спасен, само че без пукнат грош, Пенко се скита по пристанището и работи като преносвач за единия самун. Със идващ транспортен съд обаче идват негови съселяни, един от които го води в Кливланд. Започват работа в строителството на трансконтиненталната жп линия. По това време там работи и съселянинът им от Сенник Дончо Колев Данев, прочул се по-късно по целия свят като Царя на кеча - Дан Колов. Той става професионален герой откакто по време на цирково зрелище побеждава непобедимия Джеф Лоуранс. Дончо излиза на манежа и го побеждава. След няколко години подписва професионален контракт за кечист, както при започване на предишния век наричали свободната битка в Америка.
В началото на своята кариера кечистът, се нуждае от доверени хора и кани своя съселянин Пенко Стайков да пътува с него от шампионат на шампионат. По-късно, откакто славата ги разделя, Пенко още веднъж се захваща със строителството на жп линията, през 1922 година се връща и в родния Сенник, където става каменар. При гърмеж го затиска скала и той умира на място, написа Konkurent.bg.
Състрадателна дама дава късмет на Златьо
Оцелелият приятел на Пенко - Златьо Христов от село Сенник, споделя на сина си Христо Златев за онази ужасна априлска нощ на 1912 година: " Малко преди среднощ ме разсъни тон, наподобяващ тъп удар. Сякаш нещо сряза железата и ламарината на кораба. Докато схвана какво става, в трюма нахлу вода. Изгубилите мозъка и дума пасажери закрещяха на разнообразни езици... ".
Пътниците от трета класа разрушават решетките и се юрват към горната палуба. Там оркестърът свири валс и царува суматоха - майки с деца на ръце пищят, влюбени се прегръщат за последно
Златьо се прекръства и се хвърля в ледените води. Плува след избавителна лодка, в която не желаят да го вземат, само че упорства и се държи за борда й. Накрая една дама се примолва: " Дайте да спасим това момче, след това Господ ще избави нас ". Параходът " Карпатия ", връщащ се от курс в Южна Америка, прибира корабокрушенците и ги връща на Острова.
Преживеният смут не пречупва Златьо - той се качва на идващия транспортен съд за Америка. В Кливланд открива своите съселяни и работи дружно с тях. Завръща се в България 10 години по-късно.
И Пенко, и Златьо приживе изрично отхвърлят да описват за случилото се. И двамата казвали: " Има майки и дами, които ще плачат! ".
Георги пратил 500 $ след 47 години
От корабния дневник излиза наяве, че един от оживелите пасажери на " Титаник " е Георги Николов, шурей на Флоро Ницов от село Балей, община Брегово, Видинско. Първо отпътувал за Марсилия, а оттова решил да отиде в Америка. Качил се на борда на злополучния транспортен съд, само че оживял. Останал да живее в Щатите и в никакъв случай не се завърнал в родното си село. От него са останали единствено бледите мемоари на правнуците му, предадени им от техните родители.
Ето какво споделя Светослав Маринов, правнук на оживелия от " Титаник ":
" Георги Николов оживял, тъй като знаел да плува. Баба ми Дина Георгиева била на към две годинки, когато татко й отпътува в странство. Знае го единствено от фотоси кой е, защото в никакъв случай не се е прибирал в селото си. От 1912 до 1959 година не се е обаждал на фамилията си - къде е бил, какво е правел, никой не знаел. Но през 1959 година ненадейно изпраща 500 $, с които жена му си прави нова къща. След това си кореспондираха с прабаба Мария, пращаше писма, написани на влашки език, само че с български букви. И на мен бонове ми дадоха за извършване на покупки в корекома. Имах 15 бона, купих си джинси и едни цигари. Това е било 1967-ма година ", спомня си Светослав Маринов.
Друг бежанец от Брегово, който се познавал с Георги Николов, разказал своята версия, споделена от правнука: " Този човек споделя, че прародител събрал пари и желал да се върне, само че на пристанището го причакали бандити. Опрели револвер в гърдите му и той им дал всичко. Започнал да плаче и се върнал назад, по този начин му било писано ".
Нашенец от Белица се издигнал до банков шеф
Петима българи от благоевградското село Белица са измежду оживелите от " Титаник ". Тяхната история споделя Асен Теофилов Попов, наследник на избавилия се Теофил.
" Татко ми Теофил Илиев Попов, чичо ми Георги и техните другари Янко Богатинов и Георги Църцаров били на борда " Титаник " в оная нощ на 14 против 15 април 1912 година. Имало е и пети беличанин с тях, само че името му забравихме през годините, тъй като тук негови родственици не са останали... ", споделя Асен Попов, написа фактограф.бг.
В началото на 1912 година татко му е на 26 години и работи в София като келнер в ресторанта на Хадживълчовите от Банско. На Балканите към този момент мирише на война, Белица още е под турска власт. Теофил не се колебае на предлагането, отправено от представител на огромна американска минна компания, който обикаля София в търсене на работна ръка. Даже го помолил да кандърдиса още свои другари, с цел да си търсят шанса оттатък Океана. Теофил отишъл до Белица и съумял да убеди още четирима. Брат му Георги бил 16-годишен, малолетен, само че с цел да пътува, локалният поп му направил ново кръщелно - като за 18-годишен. В началото на април младежите, водени от американеца, се качили на влака за Париж, а от там през Ливърпул се озовали в Саутхямптън, с цел да се качат на най-големия, чисто нов и най-модерен за времето си транспортен съд " Титаник ".
След съдбовния удар с айсберга стотици потъвали с кораба с неистови писъци, а нашите беличани плували в ледените води без да знаят дали ще се спасят. Чак когато наближили единствения притекъл се на помощ транспортен съд - “Карпатия ”, прибрал над 600 пасажери от потъналия " Титаник ", Теофил и Георги Попови, Янко Богатинов, Георги Църцаров и техния нашенец повярвали, че молитвите са помогнали.
Теофил живял в Америка единствено три години. С брат му се открили в град Хибинк, щата Минесота, където огромният се хванал на работа в мина за каменни въглища. Теофил издържал Георги, с цел да научи британски език и да приключи гимназия. Един от шефовете на банката към мината харесал младия и любознателен българин и го назначили за банков служител. После Джордж Попов се оженил за дъщерята на шефа и когато тъстът бил определен за кмет на Хибинк, шурей му заел директорското място в банката. Родила им се щерка Гери.
След три години работа в мината баткото Теофил, Янко Богатинов и Георги Църцаров решили да се върнат в България. Теофил пришил златните наполеони в специфичен пояс към кръста си, качил се на транспортен съд през Атлантика и се върнал в Белица. Селото към този момент било в България. Със извоюваните жълтици мъжът купил 7-8 ниви от изселили се турци, направил си стадо от 150 овце и построил хан на пътя от Банско и Разлог за Пазарджик и Пловдив - хан " София ". Междувременно взел участие в Световната война като доброволец. После се оженил за Янка, родили им се трима сина - Илия, Васил и Асен, както и две щерки - Мария и Султана. Оцелелият от " Титаник " починал през 1942-на 56 години.
Ченко не съумял да събере парите
„ Братът на моята прабаба Силвина - Ченко Николов от село Борец, Пловдивско също тръгнал да отпътува за Америка и щял да пътува с " Титаник ". Да, но не можал да събере в точния момент парите за билета и пътуването му се отменило. Той отпътувал много по-късно и сполучливо се открил, оженил се за повторно за американката Маргарет и има двама сина. Дядо Ченко умря на 96 години в Лос Анджелис ", споделя своята история във Facebook Нели Димова.
Трагедията родила любовна история в Гумощник
Трагичната орис на двама от " Титаник " ражда любовна история, за която и до през днешния ден описват в Гумощник.
Подмамени от обещанията на търговски сътрудник от Драгоман, който обикалял селата и вербувал гурбетчии, няколко мъже от селото тръгнали към новия парадайс на земята. Скоро след потъването на кораба злокобната новина се разнесла из Гумощник и дамите поставили черни забрадки като след война. Роднините алегорично погребали удавените си роднини, а в двора на църквата " Св. Николай Летни " изкопали гроб без тленни остатъци и положили облекла и движимости на починалите, с цел да има какво да оплакват.
За любовната история, която покълнала с помощта на нещастието, споделя уредничката на читалището в селото Ангелина Георгиева.
Петко Чакъров, някогашен учебен шеф, имал двама дядовци, починали на кораба - Лазар Минков и Пейо Колчев. Двамата другари взели пари назаем от съселяните си и се записали за първия курс на " Титаник ". Оставили челяд и бременни дами. След като се разчуло, че са се удавили, булката на Пейо родила момче, а тази на Лазар - момиче. Кръстили ги на починалите им татковци - Пейо и Лала. Години по-късно двете сирачета се залюбили и решили да се вземат. Трогнати, комшиите напълнили къщата им със сватбени блага. " Този параход направи и двама ви сираци. Като че ли ориста е решила всичко да ви е еднообразно, да ви събере ", нареждали гумощничани.
" Дядо Пейо цялостен живот пасял овчиците си, даже умрял на пасището. А баба Лала беше приказна жена - постоянно усмихната и великодушна ", спомня си Ангелина Георгиева.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ