Как Бургас се освободи от над 5000 незаконни гаража
Преди близо 20 години те бяха отстранени и този развой напълно умерено може да влезе в учебниците по урбанистика
Има градски борби с противозаконното строителство, които се водят с тежка техника. Има и такива, които стартират с една елементарна концепция – че публичният интерес заслужава повече пространство от персоналния табиет. Историята за премахването на над 5000 противозаконни гаража в Бургас е точно такава борба. Тя не влезе в учебниците по урбанистика, само че умерено би могла да откри място в тях като образец по какъв начин един град последователно си връща територията.
През 2008 година в Бургас бяха преброени към 5000 нелегално сложени гаража. Над 4000 от тях се намираха в най-големия жилищен комплекс на града – „ Меден рудник “. Разноцветни железни структури, всяка със личен темперамент и схващане за хармония, бяха окупирали междублокови пространства, зелени площи, тротоари, детски площадки и даже съществуващи паркинги.
Ако някой чужденец беше попаднал там без предварителна подготовка, евентуално щеше да реши, че се намира в самобитен музей на градската самоинициатива. Или в бежански лагер. Нямаше два идентични гаража. Едни бяха ръждиви, други боядисани в смели цветове, трети приличаха на краткотрайни постройки, които по някаква причина бяха решили да останат вечно. Имаше и контейнери за корабни транспорти, употребявани за същата цел.
Любопитното е, че към 2008 година доста от тези гаражи от дълго време не изпълняваха функционалността, която името им подсказва. Автомобилите постоянно отсъстваха. За сметка на това вътре можеше да се откри съвсем всичко друго – дърва за огрев, принадлежности, варели с нафта, зимнина, буркани, аварийни елементи и, несъмнено, прословутите бидони с кисело зеле, без които българската цивилизация мъчно би достигнала настоящия си стадий на развиване.
Някои гаражи бяха превърнати в дребни автосервизи. Други имаха още по-екзотична орис.
Сред легендите на „ Меден рудник “ и до през днешния ден се споделя за няколко самобитни мъжки клуба, скрити зад железни порти. Стените били облепени с плакати на голи дами и календари на футболни тимове. В центъра стояла маса с няколко стола. Там се играели белот и табла, а алкохолът изпълнявал ролята на формален спонсор на събитията.
Друг гараж приютявал кафези със зайци. В средата му стоял злокобен потъмнял дървен дънер, върху който притежателят правил последния стадий от виталния цикъл на питомците си. По думите на локални поданици от време на време от други гаражи в региона се чувало и кукуригане на петли. Някои даже настояват, че са долавяли свинско грухтене. Истината евентуално е някъде сред действителността и кварталния фолклор, само че сигурно атмосферата беше надалеч от визията за модерна градска среда.
Тези гаражи започнаха да се появяват през 90-те години на предишния век. И това не беше инцидентно. Причините бяха две.
Първо, времето беше друго. Сигурността не беше на днешното равнище и хората избраха да държат скъпи притежания като колите под ключ. Второ, години наред никой не направи задоволително, с цел да спре противозаконното им слагане. Така металните кафези започнаха да никнат като гъби след пролетен дъжд, до момента в който в един миг не се трансфораха в цяла паралелна инфраструктура.
През 2008–2009 година Община Бургас реши да се изправи пред казуса. Това изискваше освен административни решения, само че и политическа храброст. Все отново ставаше дума за хиляди притежатели, привикнали да възприемат тези структури като неизменима част от кварталния пейзаж.
Първите отстранени гаражи демонстрираха, че има и различен път. Освободените терени незабавно бяха асфалтирани и разчертани. На мястото на хаоса започнаха да се появяват проведени паркинги.
Точно тогава се случи най-важното. Жителите на „ Меден рудник “ одобриха подадената ръка. Вместо да се стига до всеобщи спорове, доста от притежателите сами започнаха да отстраняват гаражите си. Това им прави чест. След тях Общината изграждаше комфортни паркинги, оборудвани с осветяване и видеонаблюдение – нещо, което преди години изглеждаше мъчно постижимо.
Процесът не завърши за ден, месец или година. Но последователно Бургас съумя да се освободи от една процедура, която десетилетия наред беше завзела забележителна част от публичните пространства.
Днес противозаконните гаражи са останали единствено в спомените. Те са мотив за усмивки, за любопитни истории и за квартални анекдоти, които не престават да се описват. Но са и освен това – доказателство, че когато локалната власт има воля да взема решение проблемите, а жителите са подготвени да вземат участие в решението, градът може да се трансформира към по-добро.
Защото от време на време модернизацията не стартира с грандиозни планове и впечатляващи архитектурни концепции. Понякога стартира с премахването на един ръждясал гараж, в който до неотдавна са се съхранявали кисело зеле, аварийни гуми и мемоари за една отминала ера.
Има градски борби с противозаконното строителство, които се водят с тежка техника. Има и такива, които стартират с една елементарна концепция – че публичният интерес заслужава повече пространство от персоналния табиет. Историята за премахването на над 5000 противозаконни гаража в Бургас е точно такава борба. Тя не влезе в учебниците по урбанистика, само че умерено би могла да откри място в тях като образец по какъв начин един град последователно си връща територията.
През 2008 година в Бургас бяха преброени към 5000 нелегално сложени гаража. Над 4000 от тях се намираха в най-големия жилищен комплекс на града – „ Меден рудник “. Разноцветни железни структури, всяка със личен темперамент и схващане за хармония, бяха окупирали междублокови пространства, зелени площи, тротоари, детски площадки и даже съществуващи паркинги.
Ако някой чужденец беше попаднал там без предварителна подготовка, евентуално щеше да реши, че се намира в самобитен музей на градската самоинициатива. Или в бежански лагер. Нямаше два идентични гаража. Едни бяха ръждиви, други боядисани в смели цветове, трети приличаха на краткотрайни постройки, които по някаква причина бяха решили да останат вечно. Имаше и контейнери за корабни транспорти, употребявани за същата цел.
Любопитното е, че към 2008 година доста от тези гаражи от дълго време не изпълняваха функционалността, която името им подсказва. Автомобилите постоянно отсъстваха. За сметка на това вътре можеше да се откри съвсем всичко друго – дърва за огрев, принадлежности, варели с нафта, зимнина, буркани, аварийни елементи и, несъмнено, прословутите бидони с кисело зеле, без които българската цивилизация мъчно би достигнала настоящия си стадий на развиване.
Някои гаражи бяха превърнати в дребни автосервизи. Други имаха още по-екзотична орис.
Сред легендите на „ Меден рудник “ и до през днешния ден се споделя за няколко самобитни мъжки клуба, скрити зад железни порти. Стените били облепени с плакати на голи дами и календари на футболни тимове. В центъра стояла маса с няколко стола. Там се играели белот и табла, а алкохолът изпълнявал ролята на формален спонсор на събитията.
Друг гараж приютявал кафези със зайци. В средата му стоял злокобен потъмнял дървен дънер, върху който притежателят правил последния стадий от виталния цикъл на питомците си. По думите на локални поданици от време на време от други гаражи в региона се чувало и кукуригане на петли. Някои даже настояват, че са долавяли свинско грухтене. Истината евентуално е някъде сред действителността и кварталния фолклор, само че сигурно атмосферата беше надалеч от визията за модерна градска среда.
Тези гаражи започнаха да се появяват през 90-те години на предишния век. И това не беше инцидентно. Причините бяха две.
Първо, времето беше друго. Сигурността не беше на днешното равнище и хората избраха да държат скъпи притежания като колите под ключ. Второ, години наред никой не направи задоволително, с цел да спре противозаконното им слагане. Така металните кафези започнаха да никнат като гъби след пролетен дъжд, до момента в който в един миг не се трансфораха в цяла паралелна инфраструктура.
През 2008–2009 година Община Бургас реши да се изправи пред казуса. Това изискваше освен административни решения, само че и политическа храброст. Все отново ставаше дума за хиляди притежатели, привикнали да възприемат тези структури като неизменима част от кварталния пейзаж.
Първите отстранени гаражи демонстрираха, че има и различен път. Освободените терени незабавно бяха асфалтирани и разчертани. На мястото на хаоса започнаха да се появяват проведени паркинги.
Точно тогава се случи най-важното. Жителите на „ Меден рудник “ одобриха подадената ръка. Вместо да се стига до всеобщи спорове, доста от притежателите сами започнаха да отстраняват гаражите си. Това им прави чест. След тях Общината изграждаше комфортни паркинги, оборудвани с осветяване и видеонаблюдение – нещо, което преди години изглеждаше мъчно постижимо.
Процесът не завърши за ден, месец или година. Но последователно Бургас съумя да се освободи от една процедура, която десетилетия наред беше завзела забележителна част от публичните пространства.
Днес противозаконните гаражи са останали единствено в спомените. Те са мотив за усмивки, за любопитни истории и за квартални анекдоти, които не престават да се описват. Но са и освен това – доказателство, че когато локалната власт има воля да взема решение проблемите, а жителите са подготвени да вземат участие в решението, градът може да се трансформира към по-добро.
Защото от време на време модернизацията не стартира с грандиозни планове и впечатляващи архитектурни концепции. Понякога стартира с премахването на един ръждясал гараж, в който до неотдавна са се съхранявали кисело зеле, аварийни гуми и мемоари за една отминала ера.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ