97% от българските деца използват интернет
Липсата на връзка в фамилията и в учебно заведение е една от главните аргументи за това децата да попадат в клопки в интернет. Около това мнение се сплотиха ПР специалистът Ива Екимова и Георги Апостолов от Центъра за безвреден интернет, който бяха посетители на Нова телевизия.
Според последното изследване на Центъра за безвреден интернет 97% от българските деца употребяват световната мрежа. Почти всички те сърфират из виртуалното пространство всеки ден. 40% от тях пък имат обществени профили във Фейсбук. Най-застрашени от клопките, които мрежата крие, са децата на възраст сред 8 и 14 години.
"Не е значимо какъв брой време едно дете прекарва, сърфирайки в мрежата, а какво тъкмо търси и гледа там. Именно с нещата, които будят интерес у младежите и по-малките деца, би трябвало да са осведомени майките и татковците ", бяха единомислещи гостите.
„ Трябва да има и цифрово обучение. И то не е обвързвано с техника, а точно с държанието на децата в мрежата. Трябва даже да им се слагат задания, които са им интересни”, разяснява Георги Апостолов.
Изследователи от университета в Шефилд са открили, че самочувствието на подрастващите може да зависи от времето, прекарано в интернет. Според отчетите им колкото повече децата прекарват времето си в известните обществени мрежи - Instagram, Фейсбук и WhatsApp, толкоз по-малко са удовлетворени от живота си. В проучването са взели участие 4000 деца на възраст от 10 до 15 години. Те са били помолени да оценят своята задоволеност от другите аспекти на живота по скалата до седем.
Оказало се, че единствено един час дневно, прекаран в обществените мрежи, понижава с 14% вероятността детето да се радва на своето показване в учебно заведение, на външния си тип или на това да бъде със фамилията си. Това е три пъти повече от отчитаното от други проучвания отрицателно влияние върху прочувственото положение на децата, живеещи с разведени родители.
Според последното изследване на Центъра за безвреден интернет 97% от българските деца употребяват световната мрежа. Почти всички те сърфират из виртуалното пространство всеки ден. 40% от тях пък имат обществени профили във Фейсбук. Най-застрашени от клопките, които мрежата крие, са децата на възраст сред 8 и 14 години.
"Не е значимо какъв брой време едно дете прекарва, сърфирайки в мрежата, а какво тъкмо търси и гледа там. Именно с нещата, които будят интерес у младежите и по-малките деца, би трябвало да са осведомени майките и татковците ", бяха единомислещи гостите.
„ Трябва да има и цифрово обучение. И то не е обвързвано с техника, а точно с държанието на децата в мрежата. Трябва даже да им се слагат задания, които са им интересни”, разяснява Георги Апостолов.
Изследователи от университета в Шефилд са открили, че самочувствието на подрастващите може да зависи от времето, прекарано в интернет. Според отчетите им колкото повече децата прекарват времето си в известните обществени мрежи - Instagram, Фейсбук и WhatsApp, толкоз по-малко са удовлетворени от живота си. В проучването са взели участие 4000 деца на възраст от 10 до 15 години. Те са били помолени да оценят своята задоволеност от другите аспекти на живота по скалата до седем.
Оказало се, че единствено един час дневно, прекаран в обществените мрежи, понижава с 14% вероятността детето да се радва на своето показване в учебно заведение, на външния си тип или на това да бъде със фамилията си. Това е три пъти повече от отчитаното от други проучвания отрицателно влияние върху прочувственото положение на децата, живеещи с разведени родители.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ