Лилия София Попганчева: Децата издържат на всичко, на което издържат родителите им
Лилия София Попганчева е колективен аналитик, мисловен треньор (mental coach). През последните 10 години, Лилия се е обучавала в психодрама способ (НБУ), групова разбора (Виенски университет “Зигмунд Фройд ”), метода Soul Detective Work (енергийна психотерапия), mental game coaching (спортна логика на психиката, Peak Performance Sports), рейки, дихателни и медитативни техники. Лилия има процедура за фамилна и самостоятелна терапия, специализира работа с деца и младежи в Образователен комплекс “Светлина ”, семинари за родители и е ко-водещ на семинара “План да бъда ” на Фондация “Мога самичък ”. По време на карантината, с изключение на работа с виртуален кабинет, предлага и половин часови безвъзмездни съвещания през HourSpace.bg.
Казват, че с цел да се построи нов табиет, са нужни 20 дни. Това е по едно и също време и плашещо, и окуражаващо. Ще свикнем ли с блокадата за този интервал?
Думата обсада, която допускам, сте избрали подсъзнателно, значи уединяване на съперник за заличаване и имам вяра, че неслучайно по този начин се чувствате. Хаотичният и прочувствен метод, по който се ръководи сега обществото, провокира у множеството хора боязън и единствено в дребна част – протест . Страхът води до заболявания, персонални и публични, а протестът, когато е единствено епистоларен, какъвто е сега, води до възприятие на изтощение и самотност. Много е значимо да съхраним сериозното си мислене и здрав разсъдък . Тези дни с огорчение препрочетох една лекция на Ноам Чомски – “Медиите под надзор ”, която съм купувала преди 26 години. Може и да не е на място да го изтъквам, само че в случай че решите: “Въпросът не е в дезинформацията и рецесията в Залива (да, това е лекция на Чомски от 1991 г.). Въпросът е доста по-съществен. Той е – дали желаеме да живеем в свободно общество, или в нещо, което е форма на самоналожен тоталитаризъм с изолирано комплицирано стадо, насочвано нанякъде, уплашено, ревящо патриотични лозунги, боящо се за живота си и почитащо до страхопочитание водача, който го избавя от заличаване ”.
Конкретно на въпроса – има доста странични резултати от обстановката, които могат да се трансфорат в съзидателни и изграждащи личността привички и те зависят от персоналното решение на всеки един поотделно.
Ако имаме желание да се възползваме от рецесията, може да излезем по-добре и по-добри от нея.
Кое е най-трудното в тази обстановка – да се преодолее възприятието на боязън, на изтощение или на обществена изолираност? Как да се оправим с тези усеща и да запазим здравия си разсъдък?
Тази обстановка е доста удобна за самоосъзнаване, самонаблюдение и проучване . До такава степен, че предлагам воденето на дневник , изключително за тези, които до момента не са го правили.
Тревожността, която произтича от човешкото битие, страхът от гибелта, неналичието на конструкция, самотата и безсмислието, са доста засилени сега и имаме опция да работим с тях през призмата на характерните защитни механизми, хиперболизирани.
Няма потребност да преодоляваме екзистенциалните си страхове, само че може да ги следим, опознаем и понижим амплитудите, с което да поставим основите на по-овладяно и уравновесено държание.
Ясно е какво би трябвало да вършим – да структурираме деня си, да поддържаме ред у дома, да се забавляваме с цялото семейство, да отделим зони за отмора – на въпреки всичко много хора се оплакват от нервни пристъпи, паник офанзиви или просто кавги. Какво още можем да създадем?
Ако питате за съответни практики, мога да споделя такива, които спадат към така наречен mindfulness, внимателност, например водене на дневник (негативни положения и усеща, свободен поток на мисълта и др.), записване на сънища и благодарности за деня, разнообразни типове медитация – фокусирано дишане, сканиране на тялото, релаксация и други
Единственото значимо на тези елементарни техники е да се вършат с настървено неизменност.
Тогава те се трансформират в мощен съдружник към реализиране на персонална цел или декларирано желание.
Друго, което предлагам на всички, е да научат нещо ново .
За първи път по време на нашата цивилизация имаме тотална демократизация на образованието, нещо, за което сме бленували, само че не сме считали, че ще стане скоро…
В такава степен е по-вероятно да е краткотрайно, тъй че се възползвайте в този момент! Освен очевидните изгоди, такава активност реалокира фокуса, а от време на време това е задоволително, с цел да се почувстваме свързани и да получим прилив на нов смисъл.
Много постоянно не съумяваме да балансираме сред личното си душевно положение и това на децата ни. Какво бихте посъветвали родителите?
Дръжте страховете си под надзор, внимавайте по какъв начин вашите страхове се процеждат към децата ви.
Не имам вяра да желаете да бъдат скопени от екзистенциални страхове, още преди да са развили своята характерност и вътрешни запаси за справяне. Това може да бележи за цялостен живот потенциала им за кураж, развиване и осъществяване.
И тъй като всички сме задоволително несъвършени, постоянно имаме случаи на неприлично държание по отношение на децата си. Тогава е значимо да проявим темперамент и да признаем грешките и слабостите си, а децата по формулировка простят постоянно и с готовност… до момента в който са деца. Като възрастни ще би трябвало да вървят на терапевти, с цел да преживеят тази амнистия.
Децата са под карантина повече от седмица, като не е ясно какъв брой още ще трае тя. Колко дълго деца и младежи биха издържали на тази онлайн “компенсация ” на същинското обществено другарство отвън дома?
Децата устоят всичко, на което родителите им устоят.
Те се оглеждат в нас и нашите прекарвания . Затова е значимо да използваме това време за самонаблюдение, самоопознаване, признателност и амнистия. Това е интензивно време за учене на житейски умения за справяне. По този метод завещаваме на децата си позитивно състояние-контрапункт на ежедневната ни инерция.
Според доста майки младежите са много по-изнервени и по-лабилни душевен от по-малките си братя и сестри. Възможно ли е следствията от тази изолираност да са изключително тежки за младежите? Как да им помогнем?
Моето наблюдаване е по-скоро противоположното. Родителите на по-малки деца, изключително на деца в детски градини, изпитват най-големи усложнения. В отговор на
Има още...
Казват, че с цел да се построи нов табиет, са нужни 20 дни. Това е по едно и също време и плашещо, и окуражаващо. Ще свикнем ли с блокадата за този интервал?
Думата обсада, която допускам, сте избрали подсъзнателно, значи уединяване на съперник за заличаване и имам вяра, че неслучайно по този начин се чувствате. Хаотичният и прочувствен метод, по който се ръководи сега обществото, провокира у множеството хора боязън и единствено в дребна част – протест . Страхът води до заболявания, персонални и публични, а протестът, когато е единствено епистоларен, какъвто е сега, води до възприятие на изтощение и самотност. Много е значимо да съхраним сериозното си мислене и здрав разсъдък . Тези дни с огорчение препрочетох една лекция на Ноам Чомски – “Медиите под надзор ”, която съм купувала преди 26 години. Може и да не е на място да го изтъквам, само че в случай че решите: “Въпросът не е в дезинформацията и рецесията в Залива (да, това е лекция на Чомски от 1991 г.). Въпросът е доста по-съществен. Той е – дали желаеме да живеем в свободно общество, или в нещо, което е форма на самоналожен тоталитаризъм с изолирано комплицирано стадо, насочвано нанякъде, уплашено, ревящо патриотични лозунги, боящо се за живота си и почитащо до страхопочитание водача, който го избавя от заличаване ”.
Конкретно на въпроса – има доста странични резултати от обстановката, които могат да се трансфорат в съзидателни и изграждащи личността привички и те зависят от персоналното решение на всеки един поотделно.
Ако имаме желание да се възползваме от рецесията, може да излезем по-добре и по-добри от нея.
Кое е най-трудното в тази обстановка – да се преодолее възприятието на боязън, на изтощение или на обществена изолираност? Как да се оправим с тези усеща и да запазим здравия си разсъдък?
Тази обстановка е доста удобна за самоосъзнаване, самонаблюдение и проучване . До такава степен, че предлагам воденето на дневник , изключително за тези, които до момента не са го правили.
Тревожността, която произтича от човешкото битие, страхът от гибелта, неналичието на конструкция, самотата и безсмислието, са доста засилени сега и имаме опция да работим с тях през призмата на характерните защитни механизми, хиперболизирани.
Няма потребност да преодоляваме екзистенциалните си страхове, само че може да ги следим, опознаем и понижим амплитудите, с което да поставим основите на по-овладяно и уравновесено държание.
Ясно е какво би трябвало да вършим – да структурираме деня си, да поддържаме ред у дома, да се забавляваме с цялото семейство, да отделим зони за отмора – на въпреки всичко много хора се оплакват от нервни пристъпи, паник офанзиви или просто кавги. Какво още можем да създадем?
Ако питате за съответни практики, мога да споделя такива, които спадат към така наречен mindfulness, внимателност, например водене на дневник (негативни положения и усеща, свободен поток на мисълта и др.), записване на сънища и благодарности за деня, разнообразни типове медитация – фокусирано дишане, сканиране на тялото, релаксация и други
Единственото значимо на тези елементарни техники е да се вършат с настървено неизменност.
Тогава те се трансформират в мощен съдружник към реализиране на персонална цел или декларирано желание.
Друго, което предлагам на всички, е да научат нещо ново .
За първи път по време на нашата цивилизация имаме тотална демократизация на образованието, нещо, за което сме бленували, само че не сме считали, че ще стане скоро…
В такава степен е по-вероятно да е краткотрайно, тъй че се възползвайте в този момент! Освен очевидните изгоди, такава активност реалокира фокуса, а от време на време това е задоволително, с цел да се почувстваме свързани и да получим прилив на нов смисъл.
Много постоянно не съумяваме да балансираме сред личното си душевно положение и това на децата ни. Какво бихте посъветвали родителите?
Дръжте страховете си под надзор, внимавайте по какъв начин вашите страхове се процеждат към децата ви.
Не имам вяра да желаете да бъдат скопени от екзистенциални страхове, още преди да са развили своята характерност и вътрешни запаси за справяне. Това може да бележи за цялостен живот потенциала им за кураж, развиване и осъществяване.
И тъй като всички сме задоволително несъвършени, постоянно имаме случаи на неприлично държание по отношение на децата си. Тогава е значимо да проявим темперамент и да признаем грешките и слабостите си, а децата по формулировка простят постоянно и с готовност… до момента в който са деца. Като възрастни ще би трябвало да вървят на терапевти, с цел да преживеят тази амнистия.
Децата са под карантина повече от седмица, като не е ясно какъв брой още ще трае тя. Колко дълго деца и младежи биха издържали на тази онлайн “компенсация ” на същинското обществено другарство отвън дома?
Децата устоят всичко, на което родителите им устоят.
Те се оглеждат в нас и нашите прекарвания . Затова е значимо да използваме това време за самонаблюдение, самоопознаване, признателност и амнистия. Това е интензивно време за учене на житейски умения за справяне. По този метод завещаваме на децата си позитивно състояние-контрапункт на ежедневната ни инерция.
Според доста майки младежите са много по-изнервени и по-лабилни душевен от по-малките си братя и сестри. Възможно ли е следствията от тази изолираност да са изключително тежки за младежите? Как да им помогнем?
Моето наблюдаване е по-скоро противоположното. Родителите на по-малки деца, изключително на деца в детски градини, изпитват най-големи усложнения. В отговор на
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ