ЕС ще бъде тест за промените в руските тайни служби
Лидерите на Европейски Съюз не участваха, когато Джо Байдън се срещна с Владимир Путин в Женева тази седмица, само че територията на блока ще бъде тест за това дали Москва е решила да промени метода си на деяние, написа Лили Байер за ``Политико``.
Агресивният съветски шпионаж в Европейски Съюз от ден на ден става ясно през последните години като европейските държавни управления намерено упрекват съветските сътрудници в безнаказани опити за ликвидиране, взривяване на хранилища за оръжие и хакване на уеб сайтове на политически институции. Някои чиновници на европейското разузнаване настояват, че съветските шпиони са станали по-нагли, като се интересуват доста по-малко от това дали работата им е изложена на показ. Други споделят, че съветските сътрудници постоянно са били доста дейни, но са по-видими в този момент, частично с помощта на цифровите дири, които оставят след себе си.
Най-шокиращият случай за последните месеци е от април, когато Чешката република съобщи, че има доказателства, че, при които починаха двама души. Твърденията провокираха политическа стихия сред Прага и Москва; Чешката република десетки съветски дипломати и чиновници на посолството. Русия публично класифицира Чехия като ``неприятелска държава``, дружно със Съединени американски щати.
Скоро по-късно България, която към този момент е обвинила съветски жители в, заяви, че в този момент също подозира дългата ръката на Москва в поредност от Прокурорите настояват, че опитът за отравяне и детонациите имат връзка с чешкия случай. Една от хипотезите - препоръчана от репортажи на проверяващия уеб страница Bellingcat и други медии - е, че аферите в Чехия и България, са имали за цел да нарушат вероятния експорт на оръжия и муниции за Украйна. Русия отхвърли тези изказвания, както и други разкрития за нейни шпиони в Европейски Съюз, което съгласно нея е част от напъните за омърсяване на репутацията на страната.
Тези отричания обаче не стоплят връзките със западните управляващи. Случаите повдигнаха неуместни въпроси, изключително за страните на Европейски Съюз, които от дълго време са приели забележителен брой съветски разузнавачи: Може ли Европейски Съюз да направи нещо, с цел да ограничи съветските интервенции на своя земя? Или просто би трябвало да се надяваме, че Путин ще промени позицията си?
Завръщане на Студената война?
Подходът на съветските оперативни чиновници има прилики с времето на Студената война, когато Путин служи като сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Дрезден. Политическият напредък на Путин оказа помощ шпионите да се върнат в сърцето на властта, откакто съветските разследващи служби бяха отслабени през 90-те години.
Московските шпиони от дълго време се усещат като вкъщи си в европейските страни, като постоянно работят в огромни посолства, където съгласно специалистите до една трета от чиновниците са шпиони. В момента има най-малко три съветски организации, работещи в чужбина: Федералната работа за сигурност (ФСБ), Службата за външно разузнаване (СВР) и Главно разследващо иправление (ГРУ).
Преди чешките разкрития да станат обществено притежание, Прага бе известна като град с интензивно съветско разследващо наличие. Но съветските сътрудници са дейни на целия континент - от Ирландия до Балтика и все по-често навлизат в полезрението на медиите. Само от февруари до май тази година най-малко четири страни от Европейски Съюз - България, Германия, Италия и Полша - упрекнаха хора в опит да предадат незаконна информация на Русия.
Промени в шпионския фасон
Няколко фактора способстват да се разбере по какъв начин интервенциите на Русия са станали по-видими през последните години: целите на Москва се трансформират, динамиката на властта в съветската разследваща общественост се трансформира, а Западът просто се специализира в това да ги вижда.
``Кремъл реши всъщност, че това е политическа война със Запада - и затова в прочут смисъл ще работи по-скоро съгласно това, което бихме могли да си представим като военновременни правила``, сподели Марк Галеоти, специалист по съветските разследващи служби и старши помощник в Royal United Services Institute.
Междувременно Путин стартира да разчита повече на на ГРУ. През последните години съветският водач се ``разочарова от ФСБ и е по-внимателен към това, което му доверяват военните``, сподели Андрей Солдатов, съветски проверяващ публицист.
Западните държавни управления упрекнаха ГРУ в осъществяването на хакерска атака през 2015 година против Бундестага, където имейл сметките на голям брой политици, в това число канцлера Ангела Меркел, бяха наранени. Съединени американски щати упрекнаха чиновниците на ГРУ в осъществяване на акции за подводни удари и за хакване и приключване на информация преди изборите във Франция през 2017 година, ориентирани към партията на президента Еманюел Макрон и други политици.
ГРУ също беше упрекнат в опит да проникне в Wi-Fi мрежата на основаната в Хага Организация за възбрана на химическото оръжие (ОЗХО) през 2018 година, само че холандската Служба за разузнаване и сигурност съобщи, че е осуетила опита за хакерска атака.
Служителите на ГРУ Анатолий Чепига и Александър Мишкин бяха упрекнати, че са отровили с Новичок съветския беглец Сергей Скрипал в Солсбъри през 2018 година
В ерата на обществените медии, камерите за наблюдаване и мобилните телефони за сътрудниците става доста по-трудно да прикрият следите си. Освен това някои държавни управления са избират да сигнализират обществеността, когато открият дългата ръка на Москва.
Различия в Европейски Съюз
Въпреки че западните държавни управления и разследващите организации са съгласни, че нападателната тактичност на Русия съставлява проблем, това не значи, че те са единни по отношение на това по какъв начин да реагират. Някои страни като Холандия не крият, когато схванат за съветска активност. Други избират да вземат решение проблемите безшумно или въобще да не се захващат. Правителството на Унгария да вземем за пример поддържа другарски връзки с Кремъл и е подложено на критика, че си затваря очите за някои съветски разследващи действия в границите на страната.
Когато Чешката република излезе обществено с изказванията си за гърмежите на складовете за муниции, реакцията в цяла Европа значително се припоктиваше. Словакия, Румъния и балтийските страни изгониха дипломати в символ на взаимност, България изгони дипломат поради подозрителни детонации, само че доста други страни останаха единствено с туитовете и известията за пресата.
Някои се питат дали дейности, които наподобяват тежки, като всеобщото експулсиране на дипломати, обвинени в шпионаж, имат огромно влияние. Това е ``начин за изпращане на известие от ХХ век, само че не е толкоз дейно, тъй като не живеем в предишното “, сподели Алина Полякова, президент на Центъра за разбор на европейската политика.
Европейски Съюз наложи наказания против доста членове на ГРУ в отговор на хакерската офанзива в Бундестага, делото за отравяне на Скрипал в Обединеното кралство и опита за хакерска атака на ОЗХО в Хага. Но Европейският съюз като цяло към момента не е дефинирал явен взаимен отговор, който би уплашил Русия.
Нов проект за връзките с Русия бе представен скоро от ръководителя на външната политика на Европейски Съюз Жозеп Борел. Документът обаче получи студен банкет от дипломати от Европейски Съюз в Брюксел, които обявиха, че е прекомерно мек и липсва оперативни проекти.
Агресивният съветски шпионаж в Европейски Съюз от ден на ден става ясно през последните години като европейските държавни управления намерено упрекват съветските сътрудници в безнаказани опити за ликвидиране, взривяване на хранилища за оръжие и хакване на уеб сайтове на политически институции. Някои чиновници на европейското разузнаване настояват, че съветските шпиони са станали по-нагли, като се интересуват доста по-малко от това дали работата им е изложена на показ. Други споделят, че съветските сътрудници постоянно са били доста дейни, но са по-видими в този момент, частично с помощта на цифровите дири, които оставят след себе си.
Най-шокиращият случай за последните месеци е от април, когато Чешката република съобщи, че има доказателства, че, при които починаха двама души. Твърденията провокираха политическа стихия сред Прага и Москва; Чешката република десетки съветски дипломати и чиновници на посолството. Русия публично класифицира Чехия като ``неприятелска държава``, дружно със Съединени американски щати.
Скоро по-късно България, която към този момент е обвинила съветски жители в, заяви, че в този момент също подозира дългата ръката на Москва в поредност от Прокурорите настояват, че опитът за отравяне и детонациите имат връзка с чешкия случай. Една от хипотезите - препоръчана от репортажи на проверяващия уеб страница Bellingcat и други медии - е, че аферите в Чехия и България, са имали за цел да нарушат вероятния експорт на оръжия и муниции за Украйна. Русия отхвърли тези изказвания, както и други разкрития за нейни шпиони в Европейски Съюз, което съгласно нея е част от напъните за омърсяване на репутацията на страната.
Тези отричания обаче не стоплят връзките със западните управляващи. Случаите повдигнаха неуместни въпроси, изключително за страните на Европейски Съюз, които от дълго време са приели забележителен брой съветски разузнавачи: Може ли Европейски Съюз да направи нещо, с цел да ограничи съветските интервенции на своя земя? Или просто би трябвало да се надяваме, че Путин ще промени позицията си?
Завръщане на Студената война?
Подходът на съветските оперативни чиновници има прилики с времето на Студената война, когато Путин служи като сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Дрезден. Политическият напредък на Путин оказа помощ шпионите да се върнат в сърцето на властта, откакто съветските разследващи служби бяха отслабени през 90-те години.
Московските шпиони от дълго време се усещат като вкъщи си в европейските страни, като постоянно работят в огромни посолства, където съгласно специалистите до една трета от чиновниците са шпиони. В момента има най-малко три съветски организации, работещи в чужбина: Федералната работа за сигурност (ФСБ), Службата за външно разузнаване (СВР) и Главно разследващо иправление (ГРУ).
Преди чешките разкрития да станат обществено притежание, Прага бе известна като град с интензивно съветско разследващо наличие. Но съветските сътрудници са дейни на целия континент - от Ирландия до Балтика и все по-често навлизат в полезрението на медиите. Само от февруари до май тази година най-малко четири страни от Европейски Съюз - България, Германия, Италия и Полша - упрекнаха хора в опит да предадат незаконна информация на Русия.
Промени в шпионския фасон
Няколко фактора способстват да се разбере по какъв начин интервенциите на Русия са станали по-видими през последните години: целите на Москва се трансформират, динамиката на властта в съветската разследваща общественост се трансформира, а Западът просто се специализира в това да ги вижда.
``Кремъл реши всъщност, че това е политическа война със Запада - и затова в прочут смисъл ще работи по-скоро съгласно това, което бихме могли да си представим като военновременни правила``, сподели Марк Галеоти, специалист по съветските разследващи служби и старши помощник в Royal United Services Institute.
Междувременно Путин стартира да разчита повече на на ГРУ. През последните години съветският водач се ``разочарова от ФСБ и е по-внимателен към това, което му доверяват военните``, сподели Андрей Солдатов, съветски проверяващ публицист.
Западните държавни управления упрекнаха ГРУ в осъществяването на хакерска атака през 2015 година против Бундестага, където имейл сметките на голям брой политици, в това число канцлера Ангела Меркел, бяха наранени. Съединени американски щати упрекнаха чиновниците на ГРУ в осъществяване на акции за подводни удари и за хакване и приключване на информация преди изборите във Франция през 2017 година, ориентирани към партията на президента Еманюел Макрон и други политици.
ГРУ също беше упрекнат в опит да проникне в Wi-Fi мрежата на основаната в Хага Организация за възбрана на химическото оръжие (ОЗХО) през 2018 година, само че холандската Служба за разузнаване и сигурност съобщи, че е осуетила опита за хакерска атака.
Служителите на ГРУ Анатолий Чепига и Александър Мишкин бяха упрекнати, че са отровили с Новичок съветския беглец Сергей Скрипал в Солсбъри през 2018 година
В ерата на обществените медии, камерите за наблюдаване и мобилните телефони за сътрудниците става доста по-трудно да прикрият следите си. Освен това някои държавни управления са избират да сигнализират обществеността, когато открият дългата ръка на Москва.
Различия в Европейски Съюз
Въпреки че западните държавни управления и разследващите организации са съгласни, че нападателната тактичност на Русия съставлява проблем, това не значи, че те са единни по отношение на това по какъв начин да реагират. Някои страни като Холандия не крият, когато схванат за съветска активност. Други избират да вземат решение проблемите безшумно или въобще да не се захващат. Правителството на Унгария да вземем за пример поддържа другарски връзки с Кремъл и е подложено на критика, че си затваря очите за някои съветски разследващи действия в границите на страната.
Когато Чешката република излезе обществено с изказванията си за гърмежите на складовете за муниции, реакцията в цяла Европа значително се припоктиваше. Словакия, Румъния и балтийските страни изгониха дипломати в символ на взаимност, България изгони дипломат поради подозрителни детонации, само че доста други страни останаха единствено с туитовете и известията за пресата.
Някои се питат дали дейности, които наподобяват тежки, като всеобщото експулсиране на дипломати, обвинени в шпионаж, имат огромно влияние. Това е ``начин за изпращане на известие от ХХ век, само че не е толкоз дейно, тъй като не живеем в предишното “, сподели Алина Полякова, президент на Центъра за разбор на европейската политика.
Европейски Съюз наложи наказания против доста членове на ГРУ в отговор на хакерската офанзива в Бундестага, делото за отравяне на Скрипал в Обединеното кралство и опита за хакерска атака на ОЗХО в Хага. Но Европейският съюз като цяло към момента не е дефинирал явен взаимен отговор, който би уплашил Русия.
Нов проект за връзките с Русия бе представен скоро от ръководителя на външната политика на Европейски Съюз Жозеп Борел. Документът обаче получи студен банкет от дипломати от Европейски Съюз в Брюксел, които обявиха, че е прекомерно мек и липсва оперативни проекти.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ