Вече правим тестове запроизводство на водород
Левски е разбирал смисъла на познанието и духовността за възраждането на българския дух 150 години величие на Апостола са заслужен мотив летището в София да носи неговото име Учените от Българска академия на науките събраха близо 40 000 лв. персонални средства за бедстващите хора в Турция и Сирия Не желаеме галактически заплати. А почтени - с цел да се притеглят млади хора Връща се ползата на младите към науката, работим и с възпитаници до 5 клас, споделя ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски в специфични изявление за вестник СТАНДАРТ
- Акад. Ревалски, в писмо до премиера Гълъб Донев предложихте летището в София да носи името на Апостола на свободата Васил Левски - концепция, която за първи път бе стартирана през 2015 година от Академията и " Стандарт " в общата ни акция " Научните чудеса на България ". Предложението бе възобновено от Инициативния комитет за честване на 180 години от рождението на Дякона. Сега имахте среща с министър-председателя. Какви са резултатите от нея? Ще може ли най-сетне летището да носи името на Васил Левски?
-->
- Срещата ми с премиера Гълъб Донев бе, с цел да се изложат по-подробно претекстовете. Както казахте, концепцията не е нова. Премиерът пое ангажимент да изследва деликатно процедурата. Но дните, когато означаваме 150 години от трагичната крах на Апостола, са подобаващ миг да стартира процедурата.
- И в този момент, както и през 2017 година, на власт е служебно държавно управление. Предвиждате ли да внесете предлагането в идващия постоянен кабинет?
- Това е национална идея. Тя не опира до политически полемики. Това, че държавното управление е служебно, не трансформира нещата. То може да стартира процедурата. Разбира се, в случай че се постанова, ще повдигна още един път въпроса и пред бъдещия постоянен кабинет.
- Малцина знаят, че Васил Левски е измежду спомоществователите за основаването на Българското книжовно сдружение, от което се ражда Българската академия на науките. Каква е връзката на Апостола с науката?
- Освен спомоществовател, той е взел участие и в полемики с букурещките делегати, които са били упълномощени да вземат участие в учредителното заседание в Браила на Българското книжовно сдружение. Тоест - имал е принос какви да бъдат главните хрумвания, които ще залегнат в устава и в учредителните документи на Дружеството. Левски е разбирал смисъла на знанието и духовността за възраждането на българския дух. Не инцидентно доста от неговите съратници са били учители и духовници. Това ни демонстрира какво значение е отдавал той на познанието и на образованието в цялата национално-освободителна битка. Един от неговите съратници - Тодор Пеев, е бил редактор в нашето от време на време списание. Това е още една връзка с днешната Българска академия на науките и с познанието.
- Учени от Българска академия на науките участваха дружно със свои сътрудници от СУ " Св. Климент Охридски " в огромна конференция, на която бяха показани непознати до момента материали за живота и делото на Апостола. Какво не знаем за него, какво научихме за Левски около отбелязването на 150 години величие на героя?
- Сигурен съм, че и в бъдеще ще излизат спомагателни извори, които ще хвърлят още светлина върху живота на Левски. Ние в Българска академия на науките организирахме галерия. Колегите си сложиха за цел да проследят в 50-те години след гибелта на Левски по какъв начин се е формирала признателността на българския народ към неговия героизъм. Нарекоха изложбата " Места наизуст ". Това не значи единствено паметниците му или къщата-музей, а и писмени документи и литературни източници.
- Научихме ли се да ценим Левски? Направи доста грозно усещане фактът, че отбелязването на 150 години величие на Левски потъна в абсурда паметна плоча или паркомясто да има пред земеделското министерство, където се допуска, че може би е бил гробът му?
- Ще оставя това без коментар. Факт е, че редица участници в политически развой не обърнаха задоволително внимание на годишнината от трагичната крах на Апостола, който е проповядвал обединяване. Нещо, за което всички политици настояват, че се борят.
- Българска академия на науките се включи интензивно в акцията за поддръжка на бедстващите хора в Турция и Сирия. Каква сума събрахте?
- Първият транш - до предходната сряда, беше малко под 40 000 лв.. Преведохме ги, в този момент ще изчакаме още дарения и ще създадем втори превод. Това са персонални дарения на учените от Българска академия на науките, на учените и член-кореспондентите.
- Прави усещане, че чак когато се случи огромна покруса, всички се сещат да питат в задоволително положителни условия ли работят учените от Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ), с цел да могат да плануват сходни бедствия. Какво е финансовото положение на Академията?
- През 2022 година в Българска академия на науките се получи усмиряване по линия главно на възнагражденията на университетския състав. Най-голям скок имаше при младежите - асистентите и основните асистенти. В този смисъл и обстановката в Института по геофизика, геодезия и география е спокойна. Но без значение от финансовото положение на академията, ние имаме приоритет - национално поети задължения. Оперативната активност, която прави НИГГГ се финансира настрана и за нея се отделят особено средства, с цел да могат да се поддържат станциите и апаратурата, обвързвана с тях. Това ставаше и в най-тежките финансово години на Българска академия на науките. Защото знаем какъв брой виновна е задачата да се следи ежесекундно сеизмичната конюнктура в страната и в района, за което сътрудниците заслужават специфична признателност. Същото вършим и за другите оперативни действия, с които сме натоварени.
- Как се справяте в обстановка, когато страната няма бюджет и всичко е 1/12?
- Да, 1/12 е. Но постигнахме съгласие с министерствата на образованието и науката и с министерство на финансите, че това ще бъде 1/12 от окрупнения бюджет, който имахме предходната година след спомагателните нараствания на средствата за Българска академия на науките.
- Какво е мястото на Българска академия на науките в Плана за възобновяване и резистентност?
- Бих споделил почтено. Имаме два плана в Плана. Единият е, както би трябвало да се чака, в частта „ Иновативна България “. Това е огромен план с акцент върху дигитализацията и зеления преход. Дигитализацията, в частта инфраструктура, е обвързвана с осъвременяване на цялата ни интернет мрежа, в цялата Академия. Връзките ще минат на напълно оптична основа. Втората основна инфраструктура - на 4-и километър, е усилване на ролята на единния център за нововъведения, с цел да го превърнем в място за среща сред учените и бизнеса. В този план ще има редица научни планове, свързани с дигитализацията на стопанската система и нейния зелен преход. Вторият план е в региона на енергийната успеваемост и е се отнася до енергийно възобновяване на главния ни сграден фонд.
- Откакто сте ръководител на Българска академия на науките имате два огромни целта. Първият са младите учени. Повиши ли се ползата на младежи към научна кариера и в кои области е той?
- Да, само че бих споделил, че и в тежките години имаше интерес. Още преди Коронавирус рецесията да ускори мощно интереса към биомедицината, и в частност към молекулярната биология и микробиологията, междинната възраст в тези науки при нас бе 35-36 години. В последните години се вижда мощен интерес в региона на обществените и филантропичните науки. Това се дължи на обстоятелството, че те се освободиха от някои канони и се разви ново потомство, родено след 89-та година, което към този момент има жив интерес към тях, тъй като са значими за опазване на националната еднаквост и обществения мир.
Вече има признаци за превръщане на наклонността за понижаване на университетския състав. През последната година имаме над 150 оповестени състезанието в младшите позиции – помощник, основен помощник. Това е положително начало.
- Казахте, че заплатата е нараснала. Колко е стартовата?
- 1300 е на помощник, със 100 лв. нагоре е при идващите академични позиции - основен помощник, доцент и професор– 1400, 1500, 1600 лева, колкото бяха във висшите учебни заведения доникъде на предходната година. От тогава те още веднъж дръпнаха пред нас.
- Но като се има поради нарастването на минималната работна заплата, ножицата сред неквалифицирания труд и този на учения още веднъж се затваря.
- За страдание е тъкмо по този начин и това демотивира кариерното развиване, което е отрицателно за възпроизводството на научния капацитет.
- Работите и с възпитаници. Какви са новите начинания на УчИ-БАН - Ученическия институт на Българска академия на науките? Как провокирате научния интерес в децата?
- С деца работим от доста години. Първоначално единствено по математика и информатика. В последните осем години се разшири обсегът от науки, които са включени в УчИ-БАН, в това число имаме изобразителни изкуства и музика. В разнообразни просветителни стратегии работим освен с гимназисти и възпитаници от прогимназиите, само че и с деца до 5-и клас. Институтът за български език да вземем за пример от много години също възприе концепцията за работа с възпитаници.
- Вторият ви огромен приоритет е връзката бизнес - просвета. За какво компаниите търсят Българска академия на науките, по какъв начин работите взаимно?
- Ние ръководим два центъра за върхови достижения и 4 за подготвеност и сме сътрудници в останалите центрове за върхови достижения и за подготвеност. Изследванията са в 4 области, избрани от националната Иновативната тактика за интелигента специализация. Целта е да се правят научни проучвания употребявайки инсталация, закупена по плановете. Научната инфраструктурата в тези планове би трябвало да бъде най-малко 75% от финансирането. Останалите средства са планувани за ръководство и за привличане на учени, които да правят проучвания с тази инсталация, с цел да се реализиран новаторски резултати, които бизнесът би могъл да вземе и по-късно да комерсиализира.
- Бихте ли дал съответни образци?
- Един от плановете е за създаване на квантова система за сигурност. Това значи системи за сигурност, учредени на правилата на квантовата физика. Целта е свързване на институции в София - на защитата, на общината, съда, с цел да се увеличи равнището на сигурност. Сегашното равнище на сигурност може да се окаже елементарно пробиваемо в близко бъдеще.
Втори план е обвързван с потреблението на водорода като енергиен източник. Предстои построяването на съоръжения в един от нашите терени - в Гара Искър. Изследванията за произвеждане на водород и потреблението му за сила към този момент са направени.
- Предвид енергийната рецесия и еманципирането ни от съветските доставки по кое време във времето ще забележим водорода като енергоизточник?
- Сега. Има доста модерни благоприятни условия да се употребява водорода като различен източник на сила.
Трети план е Центърът за върхови достижения по осведомителни и информационни технологии. Там са планувани две основни неща, едното от които към този момент се осъществя - построяването на огромен център за предпазване на данни. Обработката и проучването на огромни бази данни е част от изкуствения разсъдък. Предстои и плавната замяна на нашия суперкомпютър " Авитохол " с нов. В този миг тече процесът на закупуването и инсталирането му.
Друг огромен план е за мехатроника и чисти технологии. По него работят главно химици и физици, чиито резултати имат необятно приложение в региона на новите материали и технологии, в това число и в биомедицината.
- Какви компании търсят Българска академия на науките?
- Интересът идва главно от дребни и междинни предприятия, които не могат да отделят сами средства за научни проучвания. Но биха работили взаимно с научни организации. Има ясни правила, при които те могат да употребяват построените лаборатории в нашите центрове.
За трети път тази година ще създадем по този начин наречената среща " Наука за бизнес ". Първата бе онлайн, в коронавирус условия. Миналата година бе присъствена. Обикновено представяме двайсетина разработки, чуваме бизнеса какво му е належащо. По няколко плана към този момент има съдействие сред бизнеса и научните организации.
- Имате центрове в страната. Как работите с кметовете, те търсят ли ви?
- На процедура в множеството регионални градове Българска академия на науките има свои районни центрове. Кметовете са доста дейни, изключително някои - на Велико Търново, Бургас, Русе, Благоевград. В Стара Загора, Ямбол, Казанлък водещата тематика, по която работим, е учебното обучение.
- Винаги сте казвал, че вложенията в наука се връщат с остатък. Какви вложения не доближиха, с цел да приключим българската ваксина против коронавирус?
- Нашите сътрудници сътвориха първообраз. Но пътят от него до осъществяване на имунизацията е дълъг и изисква сериозен финансов запас. Изпитанията би трябвало да се вършат от фармацевтична компания с опит. Доколкото знам, у нас има една - Бул Био, която прави БЦЖ-ваксините. Но тя има по-голям опит в бактериалните ваксини, не във вирусните. Не инцидентно в света имунизациите против коронавирус бяха направени или от огромни компании, или там, където страната интензивно помагаше, както това се случи в Китай и в Куба.
- Научиха ли се управниците в България да ценят науката и труда на учените?
- В България институциите доближиха до извода за значимостта на образованието. Първо схванаха, че в учебното заведение нещо куца, че отстъпихме от одобрени позиции - бяхме на първите места по PISA, в този момент сме отново, само че в обратна посока. Започнаха да отделят повече внимание и се усети утешение измежду учителското съсловие. После стигнаха до извода, че би трябвало да се подкрепя висшето обучение. Но това, което още не се схваща, е че трудът на учения е не по-малко значим от преподавателския, че научните организации би трябвало да се подкрепят. Добрият академик е добър учител и добър специалист за подкрепяне на взимане на решение от институциите. Така че, неговият труд би трябвало да бъде съответно заплатен. Ние не желаеме галактически заплати. А почтени - с цел да се притеглят младежи.
- Акад. Ревалски, в писмо до премиера Гълъб Донев предложихте летището в София да носи името на Апостола на свободата Васил Левски - концепция, която за първи път бе стартирана през 2015 година от Академията и " Стандарт " в общата ни акция " Научните чудеса на България ". Предложението бе възобновено от Инициативния комитет за честване на 180 години от рождението на Дякона. Сега имахте среща с министър-председателя. Какви са резултатите от нея? Ще може ли най-сетне летището да носи името на Васил Левски?
-->
- Срещата ми с премиера Гълъб Донев бе, с цел да се изложат по-подробно претекстовете. Както казахте, концепцията не е нова. Премиерът пое ангажимент да изследва деликатно процедурата. Но дните, когато означаваме 150 години от трагичната крах на Апостола, са подобаващ миг да стартира процедурата.
- И в този момент, както и през 2017 година, на власт е служебно държавно управление. Предвиждате ли да внесете предлагането в идващия постоянен кабинет?
- Това е национална идея. Тя не опира до политически полемики. Това, че държавното управление е служебно, не трансформира нещата. То може да стартира процедурата. Разбира се, в случай че се постанова, ще повдигна още един път въпроса и пред бъдещия постоянен кабинет.
- Малцина знаят, че Васил Левски е измежду спомоществователите за основаването на Българското книжовно сдружение, от което се ражда Българската академия на науките. Каква е връзката на Апостола с науката?
- Освен спомоществовател, той е взел участие и в полемики с букурещките делегати, които са били упълномощени да вземат участие в учредителното заседание в Браила на Българското книжовно сдружение. Тоест - имал е принос какви да бъдат главните хрумвания, които ще залегнат в устава и в учредителните документи на Дружеството. Левски е разбирал смисъла на знанието и духовността за възраждането на българския дух. Не инцидентно доста от неговите съратници са били учители и духовници. Това ни демонстрира какво значение е отдавал той на познанието и на образованието в цялата национално-освободителна битка. Един от неговите съратници - Тодор Пеев, е бил редактор в нашето от време на време списание. Това е още една връзка с днешната Българска академия на науките и с познанието.
- Учени от Българска академия на науките участваха дружно със свои сътрудници от СУ " Св. Климент Охридски " в огромна конференция, на която бяха показани непознати до момента материали за живота и делото на Апостола. Какво не знаем за него, какво научихме за Левски около отбелязването на 150 години величие на героя?
- Сигурен съм, че и в бъдеще ще излизат спомагателни извори, които ще хвърлят още светлина върху живота на Левски. Ние в Българска академия на науките организирахме галерия. Колегите си сложиха за цел да проследят в 50-те години след гибелта на Левски по какъв начин се е формирала признателността на българския народ към неговия героизъм. Нарекоха изложбата " Места наизуст ". Това не значи единствено паметниците му или къщата-музей, а и писмени документи и литературни източници.
- Научихме ли се да ценим Левски? Направи доста грозно усещане фактът, че отбелязването на 150 години величие на Левски потъна в абсурда паметна плоча или паркомясто да има пред земеделското министерство, където се допуска, че може би е бил гробът му?
- Ще оставя това без коментар. Факт е, че редица участници в политически развой не обърнаха задоволително внимание на годишнината от трагичната крах на Апостола, който е проповядвал обединяване. Нещо, за което всички политици настояват, че се борят.
- Българска академия на науките се включи интензивно в акцията за поддръжка на бедстващите хора в Турция и Сирия. Каква сума събрахте?
- Първият транш - до предходната сряда, беше малко под 40 000 лв.. Преведохме ги, в този момент ще изчакаме още дарения и ще създадем втори превод. Това са персонални дарения на учените от Българска академия на науките, на учените и член-кореспондентите.
- Прави усещане, че чак когато се случи огромна покруса, всички се сещат да питат в задоволително положителни условия ли работят учените от Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ), с цел да могат да плануват сходни бедствия. Какво е финансовото положение на Академията?
- През 2022 година в Българска академия на науките се получи усмиряване по линия главно на възнагражденията на университетския състав. Най-голям скок имаше при младежите - асистентите и основните асистенти. В този смисъл и обстановката в Института по геофизика, геодезия и география е спокойна. Но без значение от финансовото положение на академията, ние имаме приоритет - национално поети задължения. Оперативната активност, която прави НИГГГ се финансира настрана и за нея се отделят особено средства, с цел да могат да се поддържат станциите и апаратурата, обвързвана с тях. Това ставаше и в най-тежките финансово години на Българска академия на науките. Защото знаем какъв брой виновна е задачата да се следи ежесекундно сеизмичната конюнктура в страната и в района, за което сътрудниците заслужават специфична признателност. Същото вършим и за другите оперативни действия, с които сме натоварени.
- Как се справяте в обстановка, когато страната няма бюджет и всичко е 1/12?
- Да, 1/12 е. Но постигнахме съгласие с министерствата на образованието и науката и с министерство на финансите, че това ще бъде 1/12 от окрупнения бюджет, който имахме предходната година след спомагателните нараствания на средствата за Българска академия на науките.
- Какво е мястото на Българска академия на науките в Плана за възобновяване и резистентност?
- Бих споделил почтено. Имаме два плана в Плана. Единият е, както би трябвало да се чака, в частта „ Иновативна България “. Това е огромен план с акцент върху дигитализацията и зеления преход. Дигитализацията, в частта инфраструктура, е обвързвана с осъвременяване на цялата ни интернет мрежа, в цялата Академия. Връзките ще минат на напълно оптична основа. Втората основна инфраструктура - на 4-и километър, е усилване на ролята на единния център за нововъведения, с цел да го превърнем в място за среща сред учените и бизнеса. В този план ще има редица научни планове, свързани с дигитализацията на стопанската система и нейния зелен преход. Вторият план е в региона на енергийната успеваемост и е се отнася до енергийно възобновяване на главния ни сграден фонд.
- Откакто сте ръководител на Българска академия на науките имате два огромни целта. Първият са младите учени. Повиши ли се ползата на младежи към научна кариера и в кои области е той?
- Да, само че бих споделил, че и в тежките години имаше интерес. Още преди Коронавирус рецесията да ускори мощно интереса към биомедицината, и в частност към молекулярната биология и микробиологията, междинната възраст в тези науки при нас бе 35-36 години. В последните години се вижда мощен интерес в региона на обществените и филантропичните науки. Това се дължи на обстоятелството, че те се освободиха от някои канони и се разви ново потомство, родено след 89-та година, което към този момент има жив интерес към тях, тъй като са значими за опазване на националната еднаквост и обществения мир.
Вече има признаци за превръщане на наклонността за понижаване на университетския състав. През последната година имаме над 150 оповестени състезанието в младшите позиции – помощник, основен помощник. Това е положително начало.
- Казахте, че заплатата е нараснала. Колко е стартовата?
- 1300 е на помощник, със 100 лв. нагоре е при идващите академични позиции - основен помощник, доцент и професор– 1400, 1500, 1600 лева, колкото бяха във висшите учебни заведения доникъде на предходната година. От тогава те още веднъж дръпнаха пред нас.
- Но като се има поради нарастването на минималната работна заплата, ножицата сред неквалифицирания труд и този на учения още веднъж се затваря.
- За страдание е тъкмо по този начин и това демотивира кариерното развиване, което е отрицателно за възпроизводството на научния капацитет.
- Работите и с възпитаници. Какви са новите начинания на УчИ-БАН - Ученическия институт на Българска академия на науките? Как провокирате научния интерес в децата?
- С деца работим от доста години. Първоначално единствено по математика и информатика. В последните осем години се разшири обсегът от науки, които са включени в УчИ-БАН, в това число имаме изобразителни изкуства и музика. В разнообразни просветителни стратегии работим освен с гимназисти и възпитаници от прогимназиите, само че и с деца до 5-и клас. Институтът за български език да вземем за пример от много години също възприе концепцията за работа с възпитаници.
- Вторият ви огромен приоритет е връзката бизнес - просвета. За какво компаниите търсят Българска академия на науките, по какъв начин работите взаимно?
- Ние ръководим два центъра за върхови достижения и 4 за подготвеност и сме сътрудници в останалите центрове за върхови достижения и за подготвеност. Изследванията са в 4 области, избрани от националната Иновативната тактика за интелигента специализация. Целта е да се правят научни проучвания употребявайки инсталация, закупена по плановете. Научната инфраструктурата в тези планове би трябвало да бъде най-малко 75% от финансирането. Останалите средства са планувани за ръководство и за привличане на учени, които да правят проучвания с тази инсталация, с цел да се реализиран новаторски резултати, които бизнесът би могъл да вземе и по-късно да комерсиализира.
- Бихте ли дал съответни образци?
- Един от плановете е за създаване на квантова система за сигурност. Това значи системи за сигурност, учредени на правилата на квантовата физика. Целта е свързване на институции в София - на защитата, на общината, съда, с цел да се увеличи равнището на сигурност. Сегашното равнище на сигурност може да се окаже елементарно пробиваемо в близко бъдеще.
Втори план е обвързван с потреблението на водорода като енергиен източник. Предстои построяването на съоръжения в един от нашите терени - в Гара Искър. Изследванията за произвеждане на водород и потреблението му за сила към този момент са направени.
- Предвид енергийната рецесия и еманципирането ни от съветските доставки по кое време във времето ще забележим водорода като енергоизточник?
- Сега. Има доста модерни благоприятни условия да се употребява водорода като различен източник на сила.
Трети план е Центърът за върхови достижения по осведомителни и информационни технологии. Там са планувани две основни неща, едното от които към този момент се осъществя - построяването на огромен център за предпазване на данни. Обработката и проучването на огромни бази данни е част от изкуствения разсъдък. Предстои и плавната замяна на нашия суперкомпютър " Авитохол " с нов. В този миг тече процесът на закупуването и инсталирането му.
Друг огромен план е за мехатроника и чисти технологии. По него работят главно химици и физици, чиито резултати имат необятно приложение в региона на новите материали и технологии, в това число и в биомедицината.
- Какви компании търсят Българска академия на науките?
- Интересът идва главно от дребни и междинни предприятия, които не могат да отделят сами средства за научни проучвания. Но биха работили взаимно с научни организации. Има ясни правила, при които те могат да употребяват построените лаборатории в нашите центрове.
За трети път тази година ще създадем по този начин наречената среща " Наука за бизнес ". Първата бе онлайн, в коронавирус условия. Миналата година бе присъствена. Обикновено представяме двайсетина разработки, чуваме бизнеса какво му е належащо. По няколко плана към този момент има съдействие сред бизнеса и научните организации.
- Имате центрове в страната. Как работите с кметовете, те търсят ли ви?
- На процедура в множеството регионални градове Българска академия на науките има свои районни центрове. Кметовете са доста дейни, изключително някои - на Велико Търново, Бургас, Русе, Благоевград. В Стара Загора, Ямбол, Казанлък водещата тематика, по която работим, е учебното обучение.
- Винаги сте казвал, че вложенията в наука се връщат с остатък. Какви вложения не доближиха, с цел да приключим българската ваксина против коронавирус?
- Нашите сътрудници сътвориха първообраз. Но пътят от него до осъществяване на имунизацията е дълъг и изисква сериозен финансов запас. Изпитанията би трябвало да се вършат от фармацевтична компания с опит. Доколкото знам, у нас има една - Бул Био, която прави БЦЖ-ваксините. Но тя има по-голям опит в бактериалните ваксини, не във вирусните. Не инцидентно в света имунизациите против коронавирус бяха направени или от огромни компании, или там, където страната интензивно помагаше, както това се случи в Китай и в Куба.
- Научиха ли се управниците в България да ценят науката и труда на учените?
- В България институциите доближиха до извода за значимостта на образованието. Първо схванаха, че в учебното заведение нещо куца, че отстъпихме от одобрени позиции - бяхме на първите места по PISA, в този момент сме отново, само че в обратна посока. Започнаха да отделят повече внимание и се усети утешение измежду учителското съсловие. После стигнаха до извода, че би трябвало да се подкрепя висшето обучение. Но това, което още не се схваща, е че трудът на учения е не по-малко значим от преподавателския, че научните организации би трябвало да се подкрепят. Добрият академик е добър учител и добър специалист за подкрепяне на взимане на решение от институциите. Така че, неговият труд би трябвало да бъде съответно заплатен. Ние не желаеме галактически заплати. А почтени - с цел да се притеглят младежи.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ