Пътят преодолява само ходещият | Д-р Хасай АЛИЕВ
Лекарят-психотерапевт Хасай Алиев е основател на управляемото саморегулиране. С негова помощ човек може независимо да се избави от разнообразни положения – на главоболие, нервно напрежение, пълноценно да си почине и възвърне силите си, да придобие привички за бързо четене, проучване на непознати езици и други Неговата книга „ Ключ към себе си ” разкрива същността на този способ и по какъв начин да се научим да управляваме своя организъм.
Как от една нетворческа персона може да се сътвори създател
Ще споделя за един опит, имащ за цел развиването на концепцията, която в миналото ми разкри приятелят ми Ной – невероятен човек, физик, с прелестна вътрешен глас и неизтощима сила. Според неговата доктрина в нашия свят, Вселената, има единствено един обект, който съдържа в себе си по едно и също време две диаметрално противоположни структурни качества. Това е индивидът.
В мозъка на човек, счита Ной, могат да взаимодействат по едно и също време два полюса – „ + ” и „ - ”. И в случай че у някой се реализира пълноценно и равноправно съдействие сред тези два полюса, съгласно Ной този човек престава да бъде обект на нашата Вселена (тъй като това не е присъщо и не подхожда на законите й) и се трансформира в Творец на Новото съществуване. Той основава своя Вселена – по свое креативно решение, при което човешката воля става източник на Новите закони на Същността.
В нашия свят човек е или повече художник, или аналитик, той като единият полюс постоянно подчинява на себе си другия.
Аналитичното мислене разрушава цялото на части, то е обективно. Образното (художественото) мислене ни дава опция да възприемем изцяло същността. Това усещане е субективно.
Тази доктрина възприема като съществена задача, като цел в развиването на индивида хармоничното единение сред синтеза и разбора, при което процесът на анализиране не унищожава цялото, а спомага за неговото обективно придвижване. От тази позиция качественият миг на креативното реализиране на истината настава тогава, когато структурите на синтеза и разбора в обособения човек доближават нивото на хармонично координиране.
Постига се ентусиазъм. Енергия. Вътрешна независимост.
Такава креативна същина човек получава по природа и в случай че я няма, не е допустимо тя да бъде основана посредством каквито й да било тренировки. С тяхна помощ може единствено по-пълно да осъществя даденият му от природата капацитет.
Ной ми откри великата загадка по какъв начин от една нетворческа персона може да се сътвори създател. Разбира се, това е единствено догадка. Но съгласете се, че и в най-безумните на пръв взор хипотези се съдържа зрънце истина. Идеята на Ной е следната – в главата на художника може да се развие полюс на аналитик и противоположното. За развиването на противоположния знак хората би трябвало да поддържат връзка със себеподобни, т.е. с хора на същия знак – художник с художник, аналитик с аналитик. В живота това рядко се случва – идентичните се отблъскват. В земното съществуване постоянно по-добре си взаимодействат хора с противоположни знаци. А единствено при прехода на качествено ново ниво се усеща нужда от другарство със себеподобни.
В сложното съвместяване на земните богатства и креативния героизъм се състои цялата диалектика на развиването на индивида, който, даже когато поддържа връзка със себеподобни, се стреми инстинктивно към противоположни на себе си персони.
Как да открием своя и противоположния знак?
Много просто, смятай Ной – единствено би трябвало да обърнем внимание по какъв начин са сложени ръце при избрана поза (т.н. поза „ ключ ”), кой палец ще се окаже изпод. А методът на слагане на палеца, съгласно него, е програмиран генетично в структурата на личността на всеки човек. При аналитика палецът на лявата ръка остава изпод, при чувствените натури – на дясната.
Откъде се взеха тези знаци? Не мога да ви кажа, това е авторско право на Ной. Но основното съгласно него е, че при аналитика първичният пусков подтик на мозъка поражда в едната му половина, а у противоположния - в другата.
Да допуснем, че вие сте художник. Не сте в положение да взаимодействате със себеподобни непрекъснато, защото всъщност това е самотност, взаимоотношение със самия себе си и вие, с цел да оживеете, несъзнателно стартирате да работите над себе си, да се самоусъвършенствате.
Няма да приказвам повече за тази доктрина или догадка. Ако изиска, дано за нея опише нейния създател. Ще се огранича с това, че съгласно мен макар формалното й подобие с някои окултни теории тази догадка е извънредно забавна и перспективна. А окултната й багра е обвързвана със символиката й, чиято елементарност би могла да оскърби не един теоретичен парвеню. Действително, по какъв начин е допустимо по този начин „ примитивно ” да опитваме да решаваме най-сложните въпроси от свръх комплицираната система на човешката природа.
От: „ Ключ към себе си ”, Хасай Алиев, изд. Хомо футурус
Снимка: ЦЕНТР КЛЮЧ ХАСАЯ АЛИЕВА
