Лекарската професия Всяка професия си има своите недостатъци... и черни

Лекарската специалност

Всяка специалност си има своите дефекти... и черни овце. Медицината не прави изключение, въпреки и хората, които дават отговор за положителната й известност, биха желали да сме на друго мнение. От половин век, че и повече актуалната медицина, тъкмо както брачната половинка на Цезар, е „ непогрешима “. Не постоянно е било по този начин. Махалото се мести. По време на Гражданската война в Съединени американски щати чак до началото на нашето столетие човек, меко казано, не е могъл да разчита изключително на медиците. Лекарите са помествали големи реклами по вестниците и са разлепяли крещящи разгласи (вероятно сте ги виждали възпроизведени върху тапетите в някои ресторанти), предлагащи панацеи, които сякаш лекували по едно и също време изкълчени палци и хронични болки в кръста, спирали кръвотечението от носа, правели по този начин, че върху голото ви теме да поникне лъскава коса, помагали при запек, премахвали уртикарията и мазолите, неприятния мирис и хъркането - и решавали фамилните ви проблеми. Не можем да отречем, че в случай че някой балсам е бил в положение да свърши всичко това, всички са щели да се усещат доста по-щастливи в брака си. Пациентите са били подлагани на кръвопускане - върху телата им са били слагани прилични на Дракула пиявици, които да изсмучат нечистотиите, и когато един уединен и лоялен на специалността си доктор - лекар Игнац Земелвайс, се престрашава да изкаже догатката (и да го докаже), че по-малко дами ще умират от родилна тресчица, в случай че гинеколозите и акушерките просто си мият преди израждането ръцете с хлорен разтвор, той мигновено се трансформира в парий измежду сътрудниците си. Умира в лудница - няма що, добре са му се отблагодарили, задето е съдействал да бъдат избавени толкоз доста животи.

После е учредена мощната Американска здравна асоциация (убедена съм, от тези, които първи са почнали да си мият ръцете), чиито членове не след дълго сплотяват напъните си със Службата за лекарствени средства към американското държавно управление, с цел да прогонят некадърниците от своята специалност и да трансформират облика на лекаря, по това време наподобяващ смешник, който импровизира на карнавал, и на аптекаря, който съвсем алхимик бърка церовете, предписвани от първия. Създадени са медицински учебни заведения със строги университетски условия, наложени са високи критерии за нравственос и... абракадабра! Немарливостта изчезва крепко пушек, изместена от хигиеничната здравна процедура и правила, които заблестяват още повече в стерилните хромирани лаборатории и операционни на новопоявилото се, толкоз вълнуващо занятие: медицинските научни проучвания. Бавно, но праволинейно медицината получава статут надали не на вяра, подкрепяна от цели енории пациенти, благоговеещи пред облечените в бели престилки първожреци, нетърпящи и най-малката рецензия към себе си и към специалността и изискващи почитание, граничещо надали не с поклонението. Кой ще дръзне да опонира на човек, подхванал диалога с: „ Моят доктор пък ми сподели, че... “. Малцина.

Сега махалото се движи в нова, друга посока. Пак има неподкупни лекари и лекарки, отдали се с цялото си сърце на лечителството. Но има от ден на ден каузи, заведени против лекари и съответно отразявани в печата, и обществеността към този момент си дава сметка, че помненият с толкоз любов фамилен лекар от картините на художника Норман Рокуел към този момент е липсващ тъкмо както динозаврите. Живеем във времето на тесните експерти. Медиците, които наместват счупени кости, зашиват крака, откъснати при злополуки, възстановяват естествения тип на обезобразени лица, лекуват тежки изгаряния, вършат по този начин, че спрели сърца още веднъж да затуптят, заслужават уважението и поддръжката ни, даже нашата обич… В Презвитерианския медицински център тези хора избавиха в дословния смисъл на думата живота на моя наследник (Майкъл. Въпреки това от година на година става все по-трудно да намериш доктор, който да е откровено предан на специалността си. Научаваме прекомерно доста обстоятелства за пациенти, умряли и осакатени от представители и на лекарската, и на фармацевтичната специалност, та отново да се прекланяме както едно време пред първожреците на медицината. В резултат от ден на ден хора се обръщат към хомеопатията, холистичната медицина, гражданска война, отприщена от известността на книгите за „ спящия оракул “ Едгар Кейси и засилвана от децата цветя и придвижването „ Назад към природата “ от 60-те години, което освен че не е забравено, а от година на година притегля нови и нови почитатели.

Не желаеме да загубим положителните доктори, нито пък махалото на историята да ни върне всички заедно към еликсирите и пиявиците от предишния век. Предпочитаме златната среда, стига това да е допустимо - смяна в насоките на медицината, тъй че тя да ни даде това, което постоянно е обещавала и в никакъв случай не е постигала: положително здраве, като приоритет имат профилактиката и диагностиката, а не самото лекуване, както е при хомеопатията и здравната астрология. (И до ден сегашен лекарите нямаше да признават, въпреки и с половин уста, акупунктурата, в случай че някогашният президент на Съединени американски щати Ричард Никсън не се бе разболял по време на публично посещаване в Китай и не се бе убедил в нейната резултатност.)

Не, не желаеме да се връщаме към медицинския метод от XIX век, само че несъмнено няма да е зле да се върнем още по-назад във времето, в Древен Китай. Там е имало три типа лечители. Първите просто са лекували заболяването и са стояли най-ниско в йерархията. Вторите са умеели да слагат диагнозата на обещано заболяване, и то не откакто то се е показало, а малко преди този момент. Те са били едно ходило по-високо в здравната подчиненост. Най-опитни, почитани и тачени са били лекарите, които са съумявали да опазят пациентите си здрави, идеалът на даоистите. Тази „ кастова “ здравна система е повече от разумна. А тя не се лимитира единствено с това. Лекарят в Древен Китай (хайде да върнем колелото на историята!) е получавал заплащане едвам откакто пациентът му е оздравеел - в някои области лечителите са били задължавани даже да връщат парите, в случай че макар грижите им положението на болния се е влошавало или той не е оздравявал, тъй като се е считало, че щом не са опазили пациента си здрав, той се е разболял по тяхна виновност. А в случай че някой от болните е починел, пред кабинета на лекаря е бивал окачван фенер с избрана форма, а лекар, пред чиято врата са се люшкали прекомерно доста фенери, губел пациентите си. Лекарите, които през днешния ден се вайкат, че в каузи за нанесени телесни повреди би трябвало да заплащат луди компенсации, би трябвало да са удовлетворени, че не са живели в Древен Китай, където лечителите са били упреквани (несправедливо) за всичко, а пациентите не са носели отговорност за духовната си настройка, поради която заболяването им се е превръщала в хронична. Но на кого са притрябвали такива крайности? Не е ли по-добре и лекари, и пациенти да носят идентична отговорност за положителното здраве? При цялото ми почитание към здравната специалност ще си разреша да кажа, че лекарите и хирурзите единствено ще завоюват, в случай че извърнат малко повече внимание на бащата на медицината - Хипократ, основавал познанията си върху астрологията. Когато получава своята тапия по съответната компетентност и се нагърбва с авторитетната роля да се разпорежда с нашите тела (които несъмнено са си наше скъпо достояние), всеки доктор дава Хипократова клетва. Нима желая доста, като упорствам медиците да почитат и следват мъдрите препоръки на първооснователя на своето професионално занятие? Замислете се над мъдростта на Хипократ, който написа в дневниците си, че „ е простак оня, който практикува медицина, без да се преценява с придвижването на звездите и планетите “. Цитирам го буквално, без недомлъвки и двусмислици в превода от гръцки.

По-нататък Хипократ предизвестява изрично: „ Не докосвайте с желязо онази част от тялото, ръководена от знака, чийто бранш е прекосяван от Луната. “ Този съвет евентуално се нуждае да бъде разтълкувай на медиците, пренебрегвали астрологичната мъдрост на бащата на своята специалност толкоз дълго, че нямат и визия по какъв начин да преведат думите му. Те значат следното: не се вършат интервенции със скалпел (желязо) на части на тялото на пациента, ръководени (или свързани) с астрологичния знак, чийто бранш в този миг е прекосяван от Луната. Луната изминава обособените браншове, почти, за два и половина дни и тази информация може да бъде елементарно открита в Ефемеридите, изчислени от астрономите, или в Селскостопанския календар. Това изказване на Хипократ е доказвано непрестанно в хирургическата процедура и в случай че законът не бъде спазван, всяка интервенция, осъществявана в неуместно време, неизбежно приключва с неуспех: 1) с затруднения, в това число с инфекции; 2) с извънредно постепенно и трудно зарастване на раната и възстановяване; 3) със гибел.

Последният от трите вероятни резултата, разследване от неспазването на закона, е в дъното на толкоз честото прословуто пояснение на лекарите, че „ интервенцията беше сполучлива, само че пациентът умря “. В третия случай гибелта може да е настъпила по най-различни аргументи, в това число от анестезията. Първият и вторият случай се срещат доста по-често, а третият - рядко. Въпреки всичко най-мъдрият метод е хирурзите да се вслушват в предизвестието на Хипократ.

Избрано от: „ Звездни знаци “, Линда Гудман (Тайните кодове на Вселената и на античната мъдрост), изд. Светулка 44, 2005 година
Снимка: Linda Goodman Astrology