Да управляваш с ГЕРБ: най-големите препятствия пред ПП-ДБ
Легитимността на новото съдружно ръководство на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС ще зависи от способността да се утвърди един главен легитимиращ го роман, който да отговори ясно на следния въпрос: дали то е безпринципно съглашателство, и с това - мъртво още в зародиш, което заплашва да трансформира на последващи избори Политическа партия и Демократична България в третостепенни политически сили.
Антагонизмът сред ПП-ДБ и ГЕРБ, който беше снет не посредством равномерен политически завой, а безусловно за седмици и дни, е единствено началото на този легитимиращ роман. Още в нощта на изборите през април водачите на " Продължаваме промяната " (ПП) бяха заложили ва банк формулата - няма държавно управление с мандат на ГЕРБ или с присъединяване на ГЕРБ. Втората половина от изискването най-после бе зачеркната, а изтеклият запис от съвещанието на Националния съвет на партията сподели дълбокия разлом в нея поради колаборацията с съперника. " Демократична България " (ДБ) пък още от предишния парламент държеше твърдо на експертен кабинет с втория мандат без свое политическо присъединяване в него, само че в последната минута се включи в него с правосъден министър заради опасност те да се провалят. А и като поръчител за конституционните промени, макар че държавното управление няма право да предлага такива. Колкото до това, че министърът може да си подаде оставката, от нея нищо не следва за кабинета, настрана че кандидат-премиерът и идващият ротационен министър председател дадоха обещание да си я подадат, в случай че промените в главния закон не се случат, а държавното управление пада единствено с техните оставки.
Какво би трябвало да се случи
Засега минималното опрощение за огромния завой пред гласоподавателите е - да не отидем на следващи безплодни избори, които отново няма да спечелим, да не оставим президента да ръководи още и да ни отклонява към Кремъл, да не допуснем " Възраждане " да стане най-малко втора политическа мощ. То може да обезпечи единствено начално, на " омерзение с ръмжене " съгласие, на гласоподавателите на ПП-ДБ за " обединението с дявола ". Недоволството вероятно може да бъде стопено с няколко бързи триумфи на новото ръководство - стабилизация на страната, влизане в Шенген, евроатлантическа поддръжка за Украйна и превръщане отрицателната вероятност на мижав стопански напредък. Стратегическата задача за конституционна промяна на " Демократична България " пък ще може вероятно да обезпечи най-малко половин година време за чисто управническата легитимация на новата власт, без значение дали тази промяна ще бъде въобще осъществена, или ще е още веднъж единствено фасадна. Да, в случай че тя не се случи всъщност, това ще е врата за излаз на Демократична България от властта без съкрушителни загуби, само че до тогава ще е минало време за решаването на неотложни настоящи управнически задания, а и политическата разстановка ще се е успокоила или даже трансформирала по този начин, че пред всеки нов опит за конструиране на ръководство да не стои изначално знакът " път без излаз ".
Особен трамплин за пренареждане на политическите позиции ще са локалните избори, които в навечерието на това полугодие ще са рубикон или за укрепване на ръководството, или за нов парламентарен избор, при който някоя от двете сили към този момент е набрала спомагателна мощност.
Препятствие за легитимирането на ръководството ще са и два други фактора - имунитетът на Бойко Борисов и ролята на Движение за права и свободи, изключително на Делян Пеевски. Имунитетът на водача на ГЕРБ не бе изваден пред скоби при съставянето на новата коалиция, заради което в този момент текат апели той самичък да се откаже от него или да бъде основана парламентарна комисия, която най-малко краткотрайно да отсрочи гласуването му. А избор в парламентарна зала от депутати на ПП-ДБ за опазване имунитета на Борисов би взривил дефинитивно гласоподавателите на тези обединения и би сложил под подозрение какъвто и да е триумф на локалния избор.
Със същия заряд е и знаковото наличие на емблематичния Делян Пеевски във финалните часове на договарянията за новата власт. Подозрението за неговото " изпиране " дори е още по-непоносимо за поддръжниците на ПП-ДБ. То, дружно с " изпирането " на Борисов, може дори съществено да девалвира предстоящите чисто управнически триумфи на " обединението непредпазливо " между антикорупционерите и корупционерите, с които тя другояче задоволително би се легитимирала.
Огорчението на гласоподавателите на ПП-ДБ
Проблемът е, че откакто форсмажорно взеха обрата към съдействие с ГЕРБ и Движение за права и свободи, политиците от ПП-ДБ не могат да считат въпроса за отвращението на немалка част от гласоподавателите си за завършен. Пред тях остава задачата да стартират най-накрая да ги убеждават, че доста по-важно е какво може да постигнеш от задачите си, в сравнение с с кого го правиш. И че дори цената някой " да се изпере " си коства повече, в случай че бъде свършена работата, в сравнение с в случай че не бъде и даже се върне остарялото статукво.
Разбира се, това не е по никакъв начин лесна, нито бързо постижима задача. Няма по какъв начин всеобщият гласоподавател да се стимулира от мъдрост - ето, вижте, че фундаменталните публични промени в историята по предписание се случват със съучастничеството на някогашния режим или на негови основни представители, които ги поддържат, с цел да оцелеят, без тях те са невъзможни. Или със сама по себе си правдивата, само че също толкоз бланкетна позиция - ние по тази причина се борим за самостоятелна правосъдна система, която в действителност да осъди Борисов, Пеевски и тем сходни, в случай че са отговорни, другояче нашата гадност и некоалиране с тях по този начин или другояче не води до правдивост. Трудно до неспособност е това увещание, нужни са гениални партийни комуникатори. Иначе несръчен опит за такова даже може да изиграе ролята на саморазобличаващо се опрощение на " колаборационизма ".
Партиите от ПП-ДБ могат да понесат тежките загуби на " колаборацията " дори в случай че кабинетът " Денков " се окаже сполучлив за " негативно време ". (Отделно, че той може да бъде съборен с компромати или когато ГЕРБ и Движение за права и свободи решат, че бурята е отминала и да го разгласят за неуспех или пък да си приватизират триумфите му). Единственият късмет на ПП-ДБ е да се извърнат към " по меките " си гласоподаватели и към тези, които в този момент не са техни, само че които по-лесно биха проумели примата на личния дом и улица пред непознатото пране в прилежащия двор. И че единствено съществени институционални промени могат да не позволен да има последващи изпирания.
А партийните ултраси вероятно ще останат правилни на партията си тим, въпреки и с отвратително омерзение. Разбира се, в случай че ръководството се окаже несполучливо, а реформаторските сили още веднъж са излъгани като през 2015-а, ултрасите ще ликуват в правотата си, въпреки че от неуспеха ще изгубят всички, както и те самите. Рискът от крах обаче не е съображение за политически исихазъм - да си стоиш бездейно в ъгъла и да чакаш нещата да се оправят от самосебе си, значи да крепиш статуквото, което си осъждал.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
