Стилиян Петров откровен за най-ценния си медал, минаването през ада и тежката битка с болестта
Легендарният български футболист Стилиян Петров беше посетител на „ Би Би Си Рейдио Файв “, където приказва за удоволствието да играе футбол и тежката борба с левкемията. В студиото Стенли показа, че към момента рита топка. Той го прави в така наречен Неделна лига, където всяка неделя си заплаща таксата. Бившият национал, който се пребори с левкемията, разкри, че извоюваният орден от това аматьорско състезание е най-ценният в кариерата му и стои паралелно до другите му оценки.
„ Играя футбол всяка неделя. Плащам си таксата от пет паунда. Много ми харесва и се развличам. Хората в това състезание постоянно желаят да ме ритнат или да се показват добре против мен, защото знаят кой съм и каква кариера съм имал. В края на мача, когато седнете да пийнете бира, разбираш, че те са ти почитатели, само че на самите мачове има конкуренция и битка. Говорим си и ми споделят, че не е почтително да финтирам вратаря във вратарското поле “, съобщи Стенли.
„ Много ми харесва да вземам участие в Неделната лига. Там играят доста някогашни футболисти. Понякога играем един против различен и тогава се събират много фенове. Често ми питат за какво ми харесва да играя футбол на такова равнище? Аз давам отговор, тъй като съм още жив и имаше интервал, когато не знаех дали още веднъж ще ритвам топка, дали ще мога да вървя, дали ще пребивавам. Когато с тима ми завоювах орден, споделих с момчетата, че това е най-ценното отличие, което съм взимал през цялата си кариера. Обясних им, че това е по този начин, защото мечтаех още веднъж да играя футбол и да ми бъде дадена опция да го върша. Вътрешно усещах огромна наслада и по тази причина този орден е подложен до другите ми оценки, само че ми е по-ценен от всички останали “, призна Стилиян Петров.
Бившият футболист на Монтана, ЦСКА, Селтик и Астън Вила приказва и за тежката битка, през която мина при лекуването на острата форма на левкемия, която му беше диагностицирана напролет на 2013 година.
„ Когато научих диагнозата за заболяването, през главата ми минаха доста въпроси: „ Защо на мен? Какво се случи? Къде сгреших? “ Но няма отговор на тези въпроси. Месеци наред имах безсънни нощи, с цел да схвана каква е повода, само че не съумях. Всеки, който минава през това, знае, че няма отговор на тези въпроси. Затова с моята брачна половинка основахме фондацията, защото знаем какъв брой сложна е битката. Със брачната половинка ми и двамата ни синове преминахме през пъкъла. Децата ми ме виждаха в положение, в което нито едно дете не трябва да вижда татко си. Трябваше да ги водим на психолози, с цел да сме наясно, че те схващат обстановката. Имаше интервал от година, в която не ме виждаха. Посещаваха ме през няколко месеца. Можеше да ме виждат единствено през дребен прозорец, защото не им беше разрешено да влизат в стаята. Имам прелестна брачна половинка, която направи огромната разлика. Беше необикновено да видя какъв брой доста ме обича. Спеше при мен всяка нощ, ядеше какво и аз хапвам, защото в един миг трябваше да хапвам. Бях доста слаб, само че трябваше да се храня. Тя ми даваше образец, че би трябвало да го направя, макар че яденето не беше хубаво. Когато видиш, че някой загърбва личния си живот и този на децата, с цел да е сигурен, че ще оздравееш – това значи доста. Тогава разбираш, че би трябвало да се бориш. Аз не бях подготвен да се предам и в тези моменти разбрах, че желая да пребивавам и какво е смисъла на живота за един човек. Знаех, какво можех да изгубя и не желаех да го позволи. Исках да се боря и да пребивавам. Да виждам децата си по какъв начин порастват и да не преставам да бъда татко и брачен партньор “, разкри някогашният национал.
„ Играя футбол всяка неделя. Плащам си таксата от пет паунда. Много ми харесва и се развличам. Хората в това състезание постоянно желаят да ме ритнат или да се показват добре против мен, защото знаят кой съм и каква кариера съм имал. В края на мача, когато седнете да пийнете бира, разбираш, че те са ти почитатели, само че на самите мачове има конкуренция и битка. Говорим си и ми споделят, че не е почтително да финтирам вратаря във вратарското поле “, съобщи Стенли.
„ Много ми харесва да вземам участие в Неделната лига. Там играят доста някогашни футболисти. Понякога играем един против различен и тогава се събират много фенове. Често ми питат за какво ми харесва да играя футбол на такова равнище? Аз давам отговор, тъй като съм още жив и имаше интервал, когато не знаех дали още веднъж ще ритвам топка, дали ще мога да вървя, дали ще пребивавам. Когато с тима ми завоювах орден, споделих с момчетата, че това е най-ценното отличие, което съм взимал през цялата си кариера. Обясних им, че това е по този начин, защото мечтаех още веднъж да играя футбол и да ми бъде дадена опция да го върша. Вътрешно усещах огромна наслада и по тази причина този орден е подложен до другите ми оценки, само че ми е по-ценен от всички останали “, призна Стилиян Петров.
Бившият футболист на Монтана, ЦСКА, Селтик и Астън Вила приказва и за тежката битка, през която мина при лекуването на острата форма на левкемия, която му беше диагностицирана напролет на 2013 година.
„ Когато научих диагнозата за заболяването, през главата ми минаха доста въпроси: „ Защо на мен? Какво се случи? Къде сгреших? “ Но няма отговор на тези въпроси. Месеци наред имах безсънни нощи, с цел да схвана каква е повода, само че не съумях. Всеки, който минава през това, знае, че няма отговор на тези въпроси. Затова с моята брачна половинка основахме фондацията, защото знаем какъв брой сложна е битката. Със брачната половинка ми и двамата ни синове преминахме през пъкъла. Децата ми ме виждаха в положение, в което нито едно дете не трябва да вижда татко си. Трябваше да ги водим на психолози, с цел да сме наясно, че те схващат обстановката. Имаше интервал от година, в която не ме виждаха. Посещаваха ме през няколко месеца. Можеше да ме виждат единствено през дребен прозорец, защото не им беше разрешено да влизат в стаята. Имам прелестна брачна половинка, която направи огромната разлика. Беше необикновено да видя какъв брой доста ме обича. Спеше при мен всяка нощ, ядеше какво и аз хапвам, защото в един миг трябваше да хапвам. Бях доста слаб, само че трябваше да се храня. Тя ми даваше образец, че би трябвало да го направя, макар че яденето не беше хубаво. Когато видиш, че някой загърбва личния си живот и този на децата, с цел да е сигурен, че ще оздравееш – това значи доста. Тогава разбираш, че би трябвало да се бориш. Аз не бях подготвен да се предам и в тези моменти разбрах, че желая да пребивавам и какво е смисъла на живота за един човек. Знаех, какво можех да изгубя и не желаех да го позволи. Исках да се боря и да пребивавам. Да виждам децата си по какъв начин порастват и да не преставам да бъда татко и брачен партньор “, разкри някогашният национал.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ