Лебедът“ е една пиеса, която открих преди 30 години почти,

" Лебедът “ е една пиеса, която открих преди 30 години съвсем, в един интервал от живота ми, в който мислех, че аз съм единственият, който схваща човешката самотност. Това показа за слушателите на " Цветовете на България " по Радио Фокус " режисьорът Петър Батаклиев. Спектакълът е сполучливо завръщане на родна сцена след години работа в Канада. " Това са първите години на емиграцията, в която човек се среща със самия себе си и самотата е един мотор и една тъга. Т.е. мислех, че аз мога да кажа нещо по тоя въпрос. Това е с една дума, в случай че мога да кажа защо става дума в тая пиеса – за самотата като чувство и самотата като мотор, който може да ни закара тук-там, на които не сме предполагали, че можем да отидем. Няма да споделям повече за пиесата, тъй като е хубаво да го видите, само че този тип драматургия на мен ми е доста близка. Това, което одобрявам, е, че тя е доста човешка ", разясни Петър Батаклиев.

По думите му, пиесата жанрово е друга. Тя стартира като битова пиеса, в която внезапно се случват чудеса. Тя носи колкото комедия, толкоз и драма в себе си. 

" Обичам такава драматургия и когато трябваше да предложа нещо на Кръстю Кръстев, аз дълго мислих, тъй като имам един куп с пиеси, които бих желал да споделя, с създатели, които знам, че не са поставяни в България, текстове, които са доста любопитни, само че изборът трябваше да го направя и се стопирах на " Лебедът “, тъй като мисля, че подобен тип драматургия е колкото сложна, съгласно мен, като пиеса, аз най-малко не знам на българска сцена тоя тип спектакъл да се прави, не е правена такава пиеса. Може би греша, само че. И ето ме назад с млади артисти, с хора, които са се родили на практика, откакто аз съм отпътувал, да се срещнем още веднъж, да намеря общ език с българския артист, което се оказа внезапно нелесно. Дадох си сметка, че професионалният ми речник е малко ръждясал, малко атрофиран, тъй че от време на време ми беше мъчно да кажа тъкмо какво желая. Но с работата последователно мисля, че намерихме общ език, лебедски език, езика на птиците развихме и колкото повече работата върви, толкоз повече мисля, че се разбираме, както с актьорите, по този начин и с целия екип ", описа още режисьорът Петър Батаклиев.

Той е разчувствуван и признателен да има опцията да се върне назад в България след 33 години, на пловдивска сцена, само че този път като режисьор.

Реализацията на плана лишава много време, съвсем три години. Започва от една инцидентна среща с някогашния шеф на Драматичния спектакъл в Пловдив и сегашен министър на културата Кръстю Кръстев, с който Батаклиев се познава от студентските години.

" Беше умислен като за 30 години по-късно, обаче станаха 33 години по-късно. Всъщност аз бях доста сюрпризиран, доста се зарадвах за Кръстю, че внезапно той ни напусна – индивидът, който беше в основата, внезапно се изпари, зае друга позиция, само че популярност богу, той ме остави тук в положителни ръце и бях посрещнат с доста топлота и с схващане в театъра. Така че благодаря ви за тоя късмет да се върна назад тук и да имам опция да работя в в действителност такава една прелестна среда. Аз бях не запомнил какъв брой е прелестно да не мислиш за една камара неща, да не си продуцент и режисьор по едно и също време, да нямаш един бюджет, който го следиш до стотинка. Изобщо това бях го не запомнил. Благодаря! Много, доста хубаво ", добави Петър Батаклиев.

Пиесата се изигра за първи път на българска сцена на 11-ти септември от в Драматичен спектакъл – Пловдив, по време на театралния фестивал " Сцена на кръстопът ".

В функциите – Патриция Пъндева, Спартак Панталеев, Тодор Дърлянов.

Представлението може да се види още веднъж на 2 и 30 октомври на сцената на Драматичен театър-Пловдив.

Билети на www.tickets.dtp.bg, на касата на театъра и в Галерия 28.