Латинка
Латинка /Tropaeolum/ е красиво цвете, което е необятно публикувано в нашата страна като стайно декоративно и градинско растение. Представител е на семейство Латинкови, което се състои от 50 типа, а произходът им е от Централна и Южна Америка. Както и редица други растения, другите типове латинка са били употребявани за храна в родината си.
Индианците са отглеждали многогодишни латинки с вкусни клубени. В наши дни тези клубени се подготвят голям брой ястия в Андите. В Европа латинките са пренесени през 16 век, когато испанските завоеватели донесли техните семена и доста скоро станали неразделна част от градините.
Латинското название на латинка се свързва с „ trophae ”, което значи дребен трофей. Най-вероятно тази асоциация идва от шлемовидната форма на цвета и красивите щитовидни листа.
Състав на латинката
Латинката има извънредно разнороден химичен състав. Богата е на калий, йод, фосфор, провитамин А, и витамините В1 и В2. Съдържа растителни антибиотици, витамин С, фитонициди, етерично масло.
Видове латинка
Голяма латинка – по принцип е многогодишно растение, само че в нашата страна не може да издържи на огромните студове и по тази причина се възобновява всяка пролет. Има неправилни цветове с дълга шпора, която е цялостна със сладостен сок. Има прелестен мирис, а палитрата, в която е обагрена е извънредно разнообразна – жълто, оранжево, кафеникаво-червено, яркочервено и розово. Има две форми – увивни, които доближават дължина до 2.5 метра и храстовидни форми, достигащи височина до 40 см.
Дребна латинка – тя е безусловно смален вид на огромната латинка.
Щитоносна латинка – присъщи за нея са тъмнозелените щитовидни листа и красивите тъмночервени цветове.
Чуждоземна латинка – към този момент и в нашата страна могат да се видят огради, които са обгърнати от дългите до 3-4 метра стебла. Външният й тип е малко по-различен от типичните представители на латинката – цветчетата са яркожълти, а листата са дребни и мощно насечени.
Културна латинка – сплотява в себе си най-вече хибриди от сортовете на огромната и щитоносната. Растенията са едногодишни, с гъсто събрани листа. Украсяват се с най-разнообразни цветове от май месец до настъпването на първите студове.
Къдравата и лазурната латинка са доста красиви типове, само че за жалост е доста мъчно да се намерят семена от тях в нашата страна.
Отглеждане на латинка
Латинката се развъжда посредством семена. Засяването става през април месец на непрекъснатото място на растението, тъй като кореновата система доста елементарно се поврежда при пресяване. В гнездото се слагат 3-4 семена, които след няколко седмици поникват, а след месец ще цъфнат. Почвата не трябва да е доста богата, даже в случай че е неотдавна торена с прясна оборска тор напряко е отровна за латинката.
Полива се умерено, само че без да се прекалява, тъй като не търпи мощна влага. С латинка може да украсите всяко едно слънчево или леко сенчесто място. Чуждоземната латинка и увивните сортове са идеални за декорация на беседки или огради.
Латинка в кулинарията
Дори и да не вярвате, в готварските книги се срещат доста предписания, които употребяват усета на това растение. Латинката се употребява в салати, супи, маринати и пюрета. За готварски цели се употребяват твърдните цветни пъпки, пресните листа на цветето и недозрелите семена.
Листата на латинка може да събирате от пролет до късна есен, плодовете – незабавно след рухването на прецъфтелия цвят, до момента в който към момента не са станали твърди. Листата са подобаващи за сушене, а пъпките и зелените плодчета могат да се мариноват.
Още в далечни времена монасите са добавяли в салатите си листа и цветове от латинка. Старателно са пазели тайната на своите предписания. В предишното латинката е била позната като кардиналска салата. Всички елементи на латинката имат прелестен лют усет, а острият й мирис европейците са считали за възбуждащ апетита през 19 век.
И до ден сегашен във Франция прибавят в салатите цветове от латинка. Едрите семена, които наподобяват на дребни сбръчкани орехчета се варят в оцет и се употребяват като фалшификация за месо.
Ползи от латинката
Като лекарствено средство латинка е съвсем забравена в наши дни. Богата е на растителни антибиотици, по тази причина салатата с нея е потребна при грипови положения, болести на горните дихателни пътища и белите дробове. Отдавна е известно, че всички елементи на латинката са потребни при мъжки и женски климактериум. Помагат при меланхолия, подтиснатост и неспокойствие.
Години наред семената от латинката са били употребявани за лекуване на импотентност. За тази цел ги счуквали и заливали 1 ч.л. от тях с вряла вода. Завивали ги на топло и ги оставяли по този начин 2 часа. Настойка от растението се пие при безсилие, анемия, проблеми с бъбреците, разнообразни кожни раздразнения. Етеричното масло в латинката има противогъбично и антибактериално деяние, укрепва защитните сили на организма.
