Книжка или мишка |
Купих си първия IBM с 200 Мв рам за цели 400 лв. в края на 2001. Филмите съвсем не тръгваха, употребих го за чат и набиране на текст. Ровех се из младия интернет и сътворих един уебсайт със северозападни думи и изрази. Научих какво е html, css и можех да поема по този път. Направих към десетина опита да стартира да изучавам програмиране, имам другари програмисти, синът ми стана програмист. При мен първоначално потръгваше, само че след това губех интерес и най-после се отхвърлих – просто нямам време и за това. Както нямам време за доста други неща – да се науча на китарата да изсвирвам някои обичани песни, да мина Ком – Емине и т. н. От дребен мъчно си класифицирам целите, само че към този момент сякаш се понаучих.
На първия компютър играех игри. Тарзан, Херкулес, стрелби, мотори – от време на време играех по три дни. Това е болестно положение. После се ядосвах, когато разбирах какъв брой време съм пропилял най-безотговорно. Две години по-рано си бях купил и първия мобифон, който почваше с 048, нокия с антена, приятелите ме питаха дали пипвам сърбите с нея. Радвах се на технологиите като детенце на желан подарък. Имаше нещо отлично в технологиите, улесняваха работата, връзките. Не подозирах до каква степен ще стигне всичко и какъв брой захласнати ще бъдем един ден всички ние дружно. Днес не можем без тях, работата ни зависи от тях.
Често слушам да споделят, че устройството е единствено инструмент и от теб зависи по какъв начин ще го ползваш. Сигурно е по този начин. Донякъде. Някога, когато отпечатаните книги станали общодостъпни и всеобщи, имало същите опасения – дали няма да доведат човечеството до затъпяване. Книгата и компютърът са единствено почтени патерици, помощни средства, сами по себе си не са нито неприятни, нито положителни. Само че не трябва да ги съпоставяме, си мисля. Свето Писание има, свети компютър няма. Не демонизирам технологиите, употребявам ги всеки ден и непрекъснато. Страхувам се от тях. В несъответствуващите ръце стават ужасно оръжие. Реших, че би трябвало да познавам врага по-добре, по тази причина преди пет години записах следдипломна подготовка във ФМИ и в този момент преподавам и Информационни технологии около българския език и литературата.
По-нататък ще ви опиша повече за аргументите да реша да се квалифицирам – кардиналните разлики в операционните системи, философията, скрита зад другите школи и компании. Технологията не е зложелател, само че може да бъде подла. И мнозина основатели на технологии я дърпат тъкмо в тази посока. Искам един ден да мога да пребивавам без техните артикули. Дори да употребявам технологии, това да бъде санитарен асортимент 100 % и да не върша взаимни отстъпки. Засега не съумявам. Налага ми се да употребявам програмен продукт, който ми е органично противоположен.
Книгата е от хартия. Не изморява очите, не е рискова за здравето ти по този метод. Добрата книга е елементарен предмет, който упражнява мозъка и въображението и доставя естетическа приятност. Електронното устройство е комплициран предмет. Трептенето на екраните натоварва зрението, само че доста по-големи са другите рискове. Вземете на едно дете смарт телефона за един ден и ще наблюдавате класическа абстинентна рецесия. Но никой не упреква основателите на програмен продукт и устройства в основаването на рискове за психическото и физическо здраве на потребителите. А наборът ми Мъск постави чип в мозъка на прасе. Компанията му Неуролинк има амбициозни проекти. Хайде отново да съпоставяме технологията с книгата! Те нямат нищо общо. Смартфонът е оръжие за всеобщо поразяване. Създаден е не да ни учи на нещо или да ни дава нещо, а да ни взима нещо – най-ценното – времето ни.
За да оцелее индивидът през днешния ден, би трябвало да победи технологиите единствено в персонален проект тъкмо както побеждава различен собствен недостатък. Ако ви се е случвало да отказвате цигарите – нещо сходно е. Не върви да откажа използването на устройствата напълно, само че се пробвам да си слагам граници. Един ден от седмицата да не допирам компютър и телефон, да съм отвън виртуалния свят. Може би някой ден ще реализира и цели два дни и това ще бъде велико. Изчистването е задача пред всеки един от нас. Както не всеки ден ядем и не трябва да ядем месо, с цел да сме здрави, по този начин не всеки ден би трябвало да сме свързани към устройството, с цел да запазим здравето си. Рано или късно ще стигнете до тези въпроси. Ако още не сте стигнали, значи още у вас не се е натрупал задоволително фалш. Двайсет години по-късно употребявам компютър с 32 Гв рам, 100 и шейсет пъти по-мощен от оня първия, само че не съм станал 100 и шейсет пъти по-умен. Може и леко да съм обезумял. Тази част от живота ни още е неразучена, учим се в придвижване, това е опит, в който участваме непринудено. Не знаем до каква степен ще стигнем. Тепърва ще се опитваме да се оправим с провалите и провокациите. Технологията не е адово изчадие, само че има прекомерно рискови свойства.
Може би тя се разви по-бързо от морала ни и се постанова да я догоним.
На първия компютър играех игри. Тарзан, Херкулес, стрелби, мотори – от време на време играех по три дни. Това е болестно положение. После се ядосвах, когато разбирах какъв брой време съм пропилял най-безотговорно. Две години по-рано си бях купил и първия мобифон, който почваше с 048, нокия с антена, приятелите ме питаха дали пипвам сърбите с нея. Радвах се на технологиите като детенце на желан подарък. Имаше нещо отлично в технологиите, улесняваха работата, връзките. Не подозирах до каква степен ще стигне всичко и какъв брой захласнати ще бъдем един ден всички ние дружно. Днес не можем без тях, работата ни зависи от тях.
Често слушам да споделят, че устройството е единствено инструмент и от теб зависи по какъв начин ще го ползваш. Сигурно е по този начин. Донякъде. Някога, когато отпечатаните книги станали общодостъпни и всеобщи, имало същите опасения – дали няма да доведат човечеството до затъпяване. Книгата и компютърът са единствено почтени патерици, помощни средства, сами по себе си не са нито неприятни, нито положителни. Само че не трябва да ги съпоставяме, си мисля. Свето Писание има, свети компютър няма. Не демонизирам технологиите, употребявам ги всеки ден и непрекъснато. Страхувам се от тях. В несъответствуващите ръце стават ужасно оръжие. Реших, че би трябвало да познавам врага по-добре, по тази причина преди пет години записах следдипломна подготовка във ФМИ и в този момент преподавам и Информационни технологии около българския език и литературата.
По-нататък ще ви опиша повече за аргументите да реша да се квалифицирам – кардиналните разлики в операционните системи, философията, скрита зад другите школи и компании. Технологията не е зложелател, само че може да бъде подла. И мнозина основатели на технологии я дърпат тъкмо в тази посока. Искам един ден да мога да пребивавам без техните артикули. Дори да употребявам технологии, това да бъде санитарен асортимент 100 % и да не върша взаимни отстъпки. Засега не съумявам. Налага ми се да употребявам програмен продукт, който ми е органично противоположен.
Книгата е от хартия. Не изморява очите, не е рискова за здравето ти по този метод. Добрата книга е елементарен предмет, който упражнява мозъка и въображението и доставя естетическа приятност. Електронното устройство е комплициран предмет. Трептенето на екраните натоварва зрението, само че доста по-големи са другите рискове. Вземете на едно дете смарт телефона за един ден и ще наблюдавате класическа абстинентна рецесия. Но никой не упреква основателите на програмен продукт и устройства в основаването на рискове за психическото и физическо здраве на потребителите. А наборът ми Мъск постави чип в мозъка на прасе. Компанията му Неуролинк има амбициозни проекти. Хайде отново да съпоставяме технологията с книгата! Те нямат нищо общо. Смартфонът е оръжие за всеобщо поразяване. Създаден е не да ни учи на нещо или да ни дава нещо, а да ни взима нещо – най-ценното – времето ни.
За да оцелее индивидът през днешния ден, би трябвало да победи технологиите единствено в персонален проект тъкмо както побеждава различен собствен недостатък. Ако ви се е случвало да отказвате цигарите – нещо сходно е. Не върви да откажа използването на устройствата напълно, само че се пробвам да си слагам граници. Един ден от седмицата да не допирам компютър и телефон, да съм отвън виртуалния свят. Може би някой ден ще реализира и цели два дни и това ще бъде велико. Изчистването е задача пред всеки един от нас. Както не всеки ден ядем и не трябва да ядем месо, с цел да сме здрави, по този начин не всеки ден би трябвало да сме свързани към устройството, с цел да запазим здравето си. Рано или късно ще стигнете до тези въпроси. Ако още не сте стигнали, значи още у вас не се е натрупал задоволително фалш. Двайсет години по-късно употребявам компютър с 32 Гв рам, 100 и шейсет пъти по-мощен от оня първия, само че не съм станал 100 и шейсет пъти по-умен. Може и леко да съм обезумял. Тази част от живота ни още е неразучена, учим се в придвижване, това е опит, в който участваме непринудено. Не знаем до каква степен ще стигнем. Тепърва ще се опитваме да се оправим с провалите и провокациите. Технологията не е адово изчадие, само че има прекомерно рискови свойства.
Може би тя се разви по-бързо от морала ни и се постанова да я догоним.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ