Искането на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис за сключване на дългосрочен

Искането на гръцкия министър председател Кириакос Мицотакис за подписване на дълготраен контракт за обезпечено подаване на водни количества от каскада „ Арда “ към Гърция съставлява риск за националната водна сигурност на България и опонира на европейските правила за ръководство на водните запаси. Това съобщи пред БГНЕС специалистът по ръководство на водите и някогашен министър на околната среда и водите Асен Личев.

По думите му предлагането за най-малко 40-годишно обвързване на България е „ юридически, теоретичен и хидрологичен парадокс “, който не регистрира нито европейското законодателство, нито рисковете, свързани с климатичните промени и засушаването в района.

„ Всяко оттегляне от българска страна и обвързването с дълготрайни контракти отвън рамките на европейското законодателство е акт на институционален нихилизъм и директна опасност за националната водна сигурност “, съобщи Личев.

Според него единственият законов механизъм за ръководство на трансграничните водни запаси сред страните членки на Европейския съюз са Плановете за ръководство на речните басейни (ПУРБ), които се актуализират на всеки шест години според Рамковата инструкция за водите.

„ В европейското екологично право не съществува правна фигура като дълготраен търговски контракт за доставка на речен отток. Опитът да бъдат закрепени водни количества за четири десетилетия напред е опит за заобикаляне на европейските правила “, уточни някогашният министър.

Личев акцентира още, че според Конституцията водите в комплексните и значими язовири са изключителна обществена държавна благосъстоятелност и не могат да бъдат обвързвани с дълготрайни задължения в интерес на непознати стопански ползи.

„ Скриването на сходни междудържавни задължения зад паравана на комерсиална загадка посредством контракти на държавни сдружения заобикаля публичния и парламентарния надзор върху стратегически народен запас “, счита той.

Бившият екоминистър предизвести и за съществени хидроложки опасности. По думите му климатичните промени вършат невероятно планирането на водните запаси в небосвод от десетилетия напред.

„ Никой не може да планува какво ще бъде положението на речните басейни след 10, 20 или 40 години. Шестгодишният цикъл на ПУРБ е единственият интервал, в който могат да се вършат реалистични и научно обосновани планове “, съобщи Личев.

Според него възможен контракт с закрепени водни количества би могъл да сложи България в обстановка, при която при бъдещи тежки засушавания ще бъде принудена да обезпечава вода за външни потребности за сметка на личните си екосистеми и земеделие.

Личев показа и данни за водния баланс сред България и Гърция за интервала 1964 – 2026 година По негови калкулации през четирите трансгранични реки – Марица, Арда, Струма и Места – към Гърция са минали общо 589,08 милиарда куб. метра вода.

От тях едвам 11,49 милиарда куб. метра са били предмет на публични спогодби и контролирани режими по река Арда, до момента в който останалите 577,59 милиарда куб. метра са минали свободно през границата.

„ Тези данни демонстрират, че България в продължение на десетилетия е била главният хидроложки донор на Северна Гърция “, уточни специалистът.

По думите му тези размери слагат въпроса до каква степен южната ни съседка е вложила в лична инфраструктура за задържане и ръководство на водните запаси.

„ Тези зашеметяващи размери вода са доказателство, че гръцките управляващи не са подхванали нужните огромни вложения за ръководство и задържане на тези води на лична територия “, съобщи Личев.

Според него Атина е разчитала в забележителна степен на българската инфраструктура по поречието на Арда, вместо да построи нужните уреди за личните си потребности.

Личев предизвести, че подписването на 40-годишно съглашение би трансформирало краткотрайното решение в дълготраен механизъм на взаимозависимост.

„ Целта е България да бъде сложена в подвластно състояние на снабдител на воден запас за десетилетия напред. Искането за 40-годишен контракт е опит този модел да бъде публично закрепен във времето “, акцентира той.

някогашният министър приканва българското държавно управление да отхвърли всевъзможни оферти за дълготрайни съглашения отвън рамката на ПУРБ, да се придържа към настоящата преходна рамка и да упорства Гърция да извърши уговорката си за създаване на личен хидротехнически изравнител.

„ Водата е суверенно национално благосъстояние на българския народ и нейното ръководство би трябвало да се диктува само от науката, законите и екологичния интерес на България “, съобщи Асен Личев.