Чанаккале – пътуване през 3 хилядолетия
* Културен фестивал сподели претворената история на Анадола от Троянската война до борбата при Галиполи
* Турция не жали средства за реклама на историческото си завещание, по тази причина туризмът цъфти
-->
Знаете ли за какво туризмът в Турция просперира? Не единствено поради великодушната природа и изобилното културно-историческо завещание на съседите, което дава смисъл на клишето „ люлка на цивилизацията ”.
Но и поради големите грижи, които страната поставя - да се развиват естествените дадености, да се вършат нови археологически открития, да се опазват старините и да се разпространява това благосъстояние. За тази цел в бюджета на Турция се залагат сериозни средства, а възвращаемостта е налице – през 2022 година туризмът изцяло се възвърне след коронавирус пандемията, над 16 млн. чужденци са посетили страната единствено през първите 6 месеца на годината, което е растеж със 186% по отношение на 2021 година Министърът на туризма и културата Мехмед Нури Ерсой разгласи, че Турция възнамерява да одобри 42 млн. туристи през тази година, като приходите се чака да доближат рекордните 35 милиарда $. Така че българските политици, на които през 2022 година се откъснаха от сърцето мизерните 0,02% от Брутният вътрешен продукт за бюджет на министерството на туризма, има какво да научат.
Поредното грандиозно събитие за разпространение на богатото историческо завещание на Турция бе фестивалът „ Културният път на Троя ” /Troy Culture Road/ в Чанаккале, на който имах щастието да участвам дружно с група публицисти от съвсем всички балкански страни. Фестът, който се организира от 16 до 25 септември, е част от плана „ Културен път ” на министерството на културата и туризма. Целта му е да покаже богатото културно завещание в тази земя на легенди и герои, където се зачева и новата турска република. Както и да сложи Чанаккале на картата на световноизвестните културни дестинации.
Празникът акцентира благосъстоянието на тази част от Анадола /в превод от турски – „ майчина земя ”/ с палитра от документи, художествени произведения и представления. Възражда се случилото се тук през три хилядолетия – от Троя до наши дни. Емблематичните места, музеите и изложбите са в 30 разнообразни дестинации, включени в маршрута. Всеки, който е имал шанса да види и взе участие, си потегля с чувството, че е научил повече за историята на човечеството.
-------------
Чанаккале се намира по права линия на юг тъкмо против Свиленград. Разположен е на азиатския бряг на най-тясното място /1300 м/ на Дарданелите - пролива, свързващ Мраморно и Бяло море, който постоянно е бил стратегически за корабоплаването. Сега през него минават сред 150 и 200 кораба на ден. Наричат града дребния Истанбул, тъй като също като мегаполиса захапва и от двата континента.
От няколко месеца с изключение на с ферибот, до Чанаккале се стига и по най-дългия провесен мост в света, който свързва градовете Гелиболу и Лапсеки. Той бе открит от турския президент Реджеп Тайип Ердоган на 18 март 2022 г. Съоръжението, чиято стойност е над 2,5 милиарда евро, а градежът му лиши 5 години, е направено още веднъж за да да подкрепи туризма. Благодарение на него пътуването сред Анадола и европейския бряг лишава единствено 6 минути. Магистралата преди и след моста е трилентова от всяка страна плюс спешно платно и е в чудесно положение. Дължината на цялото оборудване е 4,6 км, като междинната дължина от 2023 м е изчислена да кореспондира със 100-годишнината на Турската република, която ще бъде маркирана през 2023 година Името на моста – „ 1915 Чанаккале ”, е обвързвано с морската победа на Османската империя през Първата международна война против френските и английските сили в Дарданелите.
Преди години Чанаккале е бил поземлен район, прочут с доматите и прасковите си. Този занаят обаче не давал опция за разточителен живот на хората, популацията застарявало. Отварянето на университет, в който се образоват над 50 000 студенти, цялостни града с младежи. Сега той има прелестен европейски образ, заведения, съвременни магазини, паркове, доста нови здания и градежи.
А дейната работа по популяризирането на старините му докарва туристи от целия свят.
Тук времето е забъркало богата културно-историческа яхния, в която са смесени пластове от най-различни цивилизации. Предполага се, че първото населено място е учредено още през третото хилядолетие преди Христа. На трийсетина километра са останките от античната Троя. Туристите наложително се снимат с бутафорния Троянски кон, подложен до пристанището. Той е подарен на града от Брад Пит след фотосите на кино лентата " Троя ", в който холивудският красавец играе Ахил.
Още един Троянски кон има на мястото на разкопките на Троя в местността Хисарлък. Там гостите могат да влязат в търбуха на коня като ахейците и Одисей или да си поиграят на Ахил и Хектор с бутафорни мечове.
900 години след Троянската война отсам минава Александър Велики, с цел да завладее Персийската империя. Древните римляни, които са наричали града Дарданелия, също са оставили своя отпечатък. После идва Византийската империя, след нея – Османската. За Мехмед Втори Завоевателя мястото е стратегически значимо, тъй като е врата към столицата Константинопол. За да го охранява, построява крепостта Килитбахир, а против нея на малоазийския бряг – Султание, известна и като Чанак. Тя дава името на града. В превод от турски това значи глинен съд – тук са живели майстори грънчари още в древността, а керамиката е известна и до ден сегашен. Кале значи цитадела.
В града е непокътната синагогата, направена откакто идват прогонените от испанските монарси Изабела и Фердинанд евреи сефаради, на които Османската империя предлага леговище. Запазена е и арменската черква, която в този момент е музей. Часовниковата кула пък е издигната по план на италианския проектант Емилио Виталис през 19 век.
Мястото е особено и с историческата борба на Галиполи през 1915 година, в която побеждават турските войски. Тогава изгрява звездата на Мустафа Кемал
Ататюрк, който по това време става полковник в армията. Няколко години по-влиза в политиката и е първият президент на новата Турска република. Провежда радикални промени, сменя даже писмеността от арабска в латинска, трансформирайки някогашната Османска империя в световна страна. Днес портретите му са на всички места, негови монументи има и в най-затънтените селца.
Огромен мемориален комплекс пази спомените за борбата при Галиполи, в която са починали 350 000 бойци от целия свят, в това число Австралия, Нова Зеландия, Сенегал. Тук идват и доста чужденци от Южното полукълбо, с цел да се поклонят пред гробовете на своите роднини, дали живота си в една война, която им е била безусловно непозната.
Всички тези забележителни исторически събития са включени в маршрутите на фестивала „ Културният път на Троя ”, претворени през погледа на актьори, археолози, историци.
В първия ден след откриването му министър Мехмед Нури Ерсой откри културен център, в който е събран забележителен архив за борбата при Галиполи. Документите са на османски турски, съвременен турски, британски, френски и немски. Пазят се морски карти, както и дневникът на полковник Джордж Талбот, командващ бойния транспортен съд HMS Majestic - гордостта на Кралския флот, потънал при Галиполи. Сега останките му са атракция за гмуркачите в историческия подводен парк. За разбирането на огромната война способстват и плакатите, които призовават мъжете да се бият в Дарданелите.
В музея „ Махал ” кураторът Дениз Ербаш описа за разкопките на Троя и археолозите, работили по тях. Специалният план, в който вземат участие 11 художници, е под надпис „ Слоеве с крилати думи ”. Разгледахме и библиотеката на един от археолозите - немския академик Манфред Осман Корфман.
Изложба на керамиката на Чанаккале, претворена през погледа и ръцете на студенти, които са синове на остарели майстори, показа в друга изложба преподавателят в университета Ишим Зюмрюд.
Много арт събития бяха събрани и в центъра " Хамидие ", издигнат като бастион на Дарданелите от султан Абдулахмид II през 1892 година Там бе показан и живописен план на българката Траяна Панайотова.
Културните събития насочваха фокуса в разнообразни точки на града, свързани с историята - и в покритата чаршия, издигната през 1890 година от еврейския търговец Иля Хальо с разрешението на Абдулхамид II, и в арменската черква.
Първата вечер на фестивала бе белязана от неповторимото зрелище на танцовата група „ Огънят на Анадола ”. Спектакълът на сцената на „ Хамидие ” е по план на Мустафа Ердоган, а съветник е Рюстем Аслан - археологът, който от 30 години управлява разкопките на Троя.
" Огнените " танцьори, които сменяха разнообразни костюми, въплъщавайки се в митични герои и богове, царе и бойци, показаха историята на Троя по този начин, както е разказана от Омир в " Илиада ", преплитайки в чудна естетика разнообразни ритми – от бейли денс през грузински и гръцки танци, в това число и ръченица. Така, както по земя на Анадола се преплитат историята и културата на доста нации.
* Турция не жали средства за реклама на историческото си завещание, по тази причина туризмът цъфти
-->
Знаете ли за какво туризмът в Турция просперира? Не единствено поради великодушната природа и изобилното културно-историческо завещание на съседите, което дава смисъл на клишето „ люлка на цивилизацията ”.
Но и поради големите грижи, които страната поставя - да се развиват естествените дадености, да се вършат нови археологически открития, да се опазват старините и да се разпространява това благосъстояние. За тази цел в бюджета на Турция се залагат сериозни средства, а възвращаемостта е налице – през 2022 година туризмът изцяло се възвърне след коронавирус пандемията, над 16 млн. чужденци са посетили страната единствено през първите 6 месеца на годината, което е растеж със 186% по отношение на 2021 година Министърът на туризма и културата Мехмед Нури Ерсой разгласи, че Турция възнамерява да одобри 42 млн. туристи през тази година, като приходите се чака да доближат рекордните 35 милиарда $. Така че българските политици, на които през 2022 година се откъснаха от сърцето мизерните 0,02% от Брутният вътрешен продукт за бюджет на министерството на туризма, има какво да научат.
Поредното грандиозно събитие за разпространение на богатото историческо завещание на Турция бе фестивалът „ Културният път на Троя ” /Troy Culture Road/ в Чанаккале, на който имах щастието да участвам дружно с група публицисти от съвсем всички балкански страни. Фестът, който се организира от 16 до 25 септември, е част от плана „ Културен път ” на министерството на културата и туризма. Целта му е да покаже богатото културно завещание в тази земя на легенди и герои, където се зачева и новата турска република. Както и да сложи Чанаккале на картата на световноизвестните културни дестинации. Празникът акцентира благосъстоянието на тази част от Анадола /в превод от турски – „ майчина земя ”/ с палитра от документи, художествени произведения и представления. Възражда се случилото се тук през три хилядолетия – от Троя до наши дни. Емблематичните места, музеите и изложбите са в 30 разнообразни дестинации, включени в маршрута. Всеки, който е имал шанса да види и взе участие, си потегля с чувството, че е научил повече за историята на човечеството.
-------------
Чанаккале се намира по права линия на юг тъкмо против Свиленград. Разположен е на азиатския бряг на най-тясното място /1300 м/ на Дарданелите - пролива, свързващ Мраморно и Бяло море, който постоянно е бил стратегически за корабоплаването. Сега през него минават сред 150 и 200 кораба на ден. Наричат града дребния Истанбул, тъй като също като мегаполиса захапва и от двата континента.
От няколко месеца с изключение на с ферибот, до Чанаккале се стига и по най-дългия провесен мост в света, който свързва градовете Гелиболу и Лапсеки. Той бе открит от турския президент Реджеп Тайип Ердоган на 18 март 2022 г. Съоръжението, чиято стойност е над 2,5 милиарда евро, а градежът му лиши 5 години, е направено още веднъж за да да подкрепи туризма. Благодарение на него пътуването сред Анадола и европейския бряг лишава единствено 6 минути. Магистралата преди и след моста е трилентова от всяка страна плюс спешно платно и е в чудесно положение. Дължината на цялото оборудване е 4,6 км, като междинната дължина от 2023 м е изчислена да кореспондира със 100-годишнината на Турската република, която ще бъде маркирана през 2023 година Името на моста – „ 1915 Чанаккале ”, е обвързвано с морската победа на Османската империя през Първата международна война против френските и английските сили в Дарданелите. Преди години Чанаккале е бил поземлен район, прочут с доматите и прасковите си. Този занаят обаче не давал опция за разточителен живот на хората, популацията застарявало. Отварянето на университет, в който се образоват над 50 000 студенти, цялостни града с младежи. Сега той има прелестен европейски образ, заведения, съвременни магазини, паркове, доста нови здания и градежи.
А дейната работа по популяризирането на старините му докарва туристи от целия свят.
Тук времето е забъркало богата културно-историческа яхния, в която са смесени пластове от най-различни цивилизации. Предполага се, че първото населено място е учредено още през третото хилядолетие преди Христа. На трийсетина километра са останките от античната Троя. Туристите наложително се снимат с бутафорния Троянски кон, подложен до пристанището. Той е подарен на града от Брад Пит след фотосите на кино лентата " Троя ", в който холивудският красавец играе Ахил.
Още един Троянски кон има на мястото на разкопките на Троя в местността Хисарлък. Там гостите могат да влязат в търбуха на коня като ахейците и Одисей или да си поиграят на Ахил и Хектор с бутафорни мечове.
900 години след Троянската война отсам минава Александър Велики, с цел да завладее Персийската империя. Древните римляни, които са наричали града Дарданелия, също са оставили своя отпечатък. После идва Византийската империя, след нея – Османската. За Мехмед Втори Завоевателя мястото е стратегически значимо, тъй като е врата към столицата Константинопол. За да го охранява, построява крепостта Килитбахир, а против нея на малоазийския бряг – Султание, известна и като Чанак. Тя дава името на града. В превод от турски това значи глинен съд – тук са живели майстори грънчари още в древността, а керамиката е известна и до ден сегашен. Кале значи цитадела.
В града е непокътната синагогата, направена откакто идват прогонените от испанските монарси Изабела и Фердинанд евреи сефаради, на които Османската империя предлага леговище. Запазена е и арменската черква, която в този момент е музей. Часовниковата кула пък е издигната по план на италианския проектант Емилио Виталис през 19 век.
Мястото е особено и с историческата борба на Галиполи през 1915 година, в която побеждават турските войски. Тогава изгрява звездата на Мустафа Кемал
Ататюрк, който по това време става полковник в армията. Няколко години по-влиза в политиката и е първият президент на новата Турска република. Провежда радикални промени, сменя даже писмеността от арабска в латинска, трансформирайки някогашната Османска империя в световна страна. Днес портретите му са на всички места, негови монументи има и в най-затънтените селца. Огромен мемориален комплекс пази спомените за борбата при Галиполи, в която са починали 350 000 бойци от целия свят, в това число Австралия, Нова Зеландия, Сенегал. Тук идват и доста чужденци от Южното полукълбо, с цел да се поклонят пред гробовете на своите роднини, дали живота си в една война, която им е била безусловно непозната.
Всички тези забележителни исторически събития са включени в маршрутите на фестивала „ Културният път на Троя ”, претворени през погледа на актьори, археолози, историци.
В първия ден след откриването му министър Мехмед Нури Ерсой откри културен център, в който е събран забележителен архив за борбата при Галиполи. Документите са на османски турски, съвременен турски, британски, френски и немски. Пазят се морски карти, както и дневникът на полковник Джордж Талбот, командващ бойния транспортен съд HMS Majestic - гордостта на Кралския флот, потънал при Галиполи. Сега останките му са атракция за гмуркачите в историческия подводен парк. За разбирането на огромната война способстват и плакатите, които призовават мъжете да се бият в Дарданелите.
В музея „ Махал ” кураторът Дениз Ербаш описа за разкопките на Троя и археолозите, работили по тях. Специалният план, в който вземат участие 11 художници, е под надпис „ Слоеве с крилати думи ”. Разгледахме и библиотеката на един от археолозите - немския академик Манфред Осман Корфман. Изложба на керамиката на Чанаккале, претворена през погледа и ръцете на студенти, които са синове на остарели майстори, показа в друга изложба преподавателят в университета Ишим Зюмрюд.
Много арт събития бяха събрани и в центъра " Хамидие ", издигнат като бастион на Дарданелите от султан Абдулахмид II през 1892 година Там бе показан и живописен план на българката Траяна Панайотова.
Културните събития насочваха фокуса в разнообразни точки на града, свързани с историята - и в покритата чаршия, издигната през 1890 година от еврейския търговец Иля Хальо с разрешението на Абдулхамид II, и в арменската черква.
Първата вечер на фестивала бе белязана от неповторимото зрелище на танцовата група „ Огънят на Анадола ”. Спектакълът на сцената на „ Хамидие ” е по план на Мустафа Ердоган, а съветник е Рюстем Аслан - археологът, който от 30 години управлява разкопките на Троя. " Огнените " танцьори, които сменяха разнообразни костюми, въплъщавайки се в митични герои и богове, царе и бойци, показаха историята на Троя по този начин, както е разказана от Омир в " Илиада ", преплитайки в чудна естетика разнообразни ритми – от бейли денс през грузински и гръцки танци, в това число и ръченица. Така, както по земя на Анадола се преплитат историята и културата на доста нации.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ