Стефан Янев: При трети мандат и аз бих поканил Габровски
Кулата на доверието към политиците е на глинени крайници Хората не слушат какво споделяме в Народното събрание, те желаят решения Кой приказва на 1,5 милиона българи, които не гласоподават? Трябва да работим против алените линии, а не да ги трансформираме в червени изкопи Искаме предвидимост и шерване на отговорността, декларира водачът на " Български напредък " Стефан Янев
- Г-н Янев, направихте неочакван ход по време на гласуването на проектокабинета на проф. Габровски - подкрепихте кандидатурата му, само че не и на министрите, препоръчани от него. Защото искахте съглашение, само че не получихте ли и за какво питате кой носи отговорността, в случай, че я носи този, който го предлага?
-->
- Искаме съглашение е най-точната трактовка. Казано в резюме, желаеме правила и правила, които да дефинират структурата или механизма, който да дефинира това, което назоваваме политическа отговорност. Тоест, съглашението е единият инструмент.
Другият инструмент е нещо ясно и очевидно. Не желая да му споделям името, тъй като още не сме го основали.
- Коалиция ли имате поради?
- Коалиция, съглашение, изясненост кой носи отговорност. Аз споделих: приветствие за ГЕРБ за този избор, тъй като по този метод отварят вратата към гражданското общество, което считам за извънредно логичен ход. Имаме задоволително почтени българи, които могат да влязат освен в Народното събрание, само че и в ръководството, и на министерски постове, и на други значими за страната позиции. Така че да работят за страната ни - това е значимото. И това заслужава поздравления.
От друга страна обаче, вие казвате, че е ясно кой носи отговорността. Да, ясно е - излъчва ги ГЕРБ, видяхме гласуването за министър-председател, което не събра задоволителен брой гласове за болшинство. Тоест, с тази поддръжка на малцинството доста мъчно може да се ръководи. И когато се ръководи мъчно, когато евентуално всеки ден това държавно управление може да бъде подложено на напън по една, друга или трета причина, тогава е доста значимо какво стои зад тила му - политическо съглашение или различен тип структура, която да подсигурява, че неговата поддръжка в Народното събрание я има, че е там. Да не се окаже, че на следващия ден тази поддръжка е паднала още по-надолу.
Защото, в случай че тръгнем на някакъв тип политически авантюризъм да вършим държавни управления, които устоят по месец, два, три, това не е задоволително. Нормалното е, в случай че този кабинет беше минал, да кажем: в този момент му осигуряваме 100 дни комфорт, както е редно, с цел да се напаснат нещата и да забележим накъде вървим. Но в този случай при неразбираема поддръжка, при липса на съглашение или поддръжка, която да подсигурява всекидневието на този кабинет, той може да падне и след две седмици.
- А вие предложихте ли подписването на такова съглашение с излъчващата държавно управление партия?
- Нормално е, който води процеса на лъчение на претендент, той да предлага. Ние имахме една среща с проф. Габровски, на който поставихме част от тези въпроси - за правилата, за политическата отговорност, ще има ли съглашение или няма. Не последва втора среща.
Отдавам го на неналичието на време, на обстоятелството, че нещата се развиват в сложна атмосфера за разговор. Диалог въпреки всичко има, само че ние загубихме доста време. Тези два месеца ги загубихме просто в търсенето на методите за някакъв разговор.
- Но целите, които проф. Габровски уточни, съвсем съответстват и с вашите. Това не е ли задоволително изискване за поддръжка?
- Така е, по целите нямаме проблем, нямаме неизясненост. Затова споделям: подкрепихме проф. Габровски в персонално качество за министър-председател, тъй като, първо, е извънредно стойностен човек. Второ, жестът, който направи ГЕРБ към гражданското общество, заслужава възторженостти. И не на последно място, тъй като целите, които бяха избрани, значително подхождат освен на нашата парламентарна група, само че и на други партии, и на страната, и на това, което е належащо да се прави сега.
Но оттова нататък при липса на другия детайл - историческата отговорност, ние към този момент сме несигурни в дълготрайността на сходно решение.
- Значи ви липсва единствено документалното приобщаване?
- Не единствено писмено. Искаме предвидимост и шерване на тази отговорност, тъй като без шерване, в действителност демонстрираме, че желаеме разговор, а нямаме разговор.
- Твърдите, че се дава път на гражданското общество, обаче проф. Габровски звучеше доста афектирано в последното си послание за поддръжка към депутатите. Не мислите ли, че по-късно гражданското общество дефинитивно ще се отдръпне от политическите процеси у нас?
- Това е и в основата на целия политически развой. Но защото аз съм неотдавна в него, ще се въздържа да давам препоръки на моите сътрудници представители на други партии. Ако погледнем и отношението на гражданското общество, и доверието в Народното събрание, изборните резултати сочат, че оценката, която хората дават за нашата работа, се вижда от изборната интензивност. През последните години тя върви надолу.
Потенциално, отивайки на нови избори, без значение дали ще са през март или по-късно, ние сме изправени пред същата заплаха. Хората значително са обезверени. Те не ни слушат какво приказваме тук, в Народното събрание. А чакат дейности, резултати, решения. И в случай че ние не сме в положение да предлагаме тези решения, това значи, че цялата кула на доверие, която би трябвало да съгражда демокрацията по принцип, е на глинени крайници.
Това значи, че точно тук апелите за разговор, за смислени решения, които са в полза на хората, са най-важните и това би трябвало да вършим. Разбира се, не става елементарно, само че би трябвало да узреем всички, множеството.
- Но отхвърлянето на проектокабинета на проф. Габровски не беше ли стъпка в тъкмо противоположната посока? Както и шамара, който получиха препоръчаните специалисти, изключително в лицето на такава персона като професора?
- Не мисля, че това е стъпката, която отблъсква най-вече. Стъпката с гласуването в сряда не е толкоз решаваща, съгласно мен. По-важният детайл на политиката на говорене на опълчването е в основата. Защото партиите по хипотеза, влизайки в Народното събрание, би трябвало да взаимодействат, да загърбят политическото си его, политическия си нарцисизъм и да търсят решения в името на всички български жители.
Ние сме народни представители на българските гласоподаватели, а не на избрана група гласоподаватели. Тук постоянно чуваме от трибуната " нашите гласоподаватели, които са толкоз хиляди ", " нашите гласоподаватели, които са още повече хиляди ".
Добре, обаче има едни феномен, който постоянно загатвам. Около 1,5 млн. български жители не гласоподават. Кой приказва на тях? Това е въпросът ми. Кой приказва на тези български жители, които по една или друга причина не отиват до изборните секции.
Това е диалогът, който би трябвало да имаме. Да престанем да се вглеждаме в личното си огледало на политическа представителност, а да мислим за всички български жители.
- Добре би било. Но страницата " проф. Габровски " така или другояче към този момент се затвори. Ако третият мандат се озове при вас, вие податлив ли сте да издигнете още веднъж него за министър председател, в случай че той е склонен?
- В директния отговор на този въпрос има доста условности. Първо, имаме втори мандат. Да речем, че има шансове да бъде сполучлив, за което сме скептици.
Но за мен притеснителното е, че още от основаването на този парламент се приказва за трети мандат. Очевидно, че при създалата се конюнктура на борба и разнопосочно говорене, се стига до задълбаване и наблягане на тези прословути червени линии. Отдавна приказвам, че би трябвало да работим против алените линии, а не да натъртваме и да търсим по какъв начин да ги превърнем в червени изкопи, това е най-важното.
От друга страна, политическият инженеринг и политическият нарцисизъм може да остане на второ място. Тъй като всички чуваме и апелите, че при едни последващи избори евентуално обстановката доста сходна, може би с дребни нюанси. Но в случай че тонът е същият, в случай че отношението на партиите едни към други е същото, слагаме под подозрение изобщо нашата народна власт, действието на нашето общество.
Колкото до проф. Габровски, бих се обърнал освен към него, само че и към други изявени персони. Само че отново е обвързвано с доста условности. Президентът взема решение на кого дава третия мандат и там особеното е, че не се връчва на кандидат-премиер, а на парламентарна група. Така че ние можем да беседваме с всеки. Защото моята лична цел, влизайки в политиката, е не да бъда на някаква позиция, на някакъв пост, а да основа условия за това, което е най-хубаво за България и за българските жители.
- Вие ли ще бъдете претендентът за министър председател, в случай че получите третия мандат?
- Не, не споделям това. Не споделям, че сме решили кой ще бъде претендента за министър председател. Може да бъде проф. Габровски или друга изтъкната персона. Ако има съглашение сред партиите да бъде партийна персона, може да бъде е различен.
- От ГЕРБ обявиха, че откакто проф. Габровски не получи поддръжка, идващите ще би трябвало доста и високо да молят ГЕРБ за такава. Вие ще поканите ли ГЕРБ за поддръжка, в случай че реализирате мандат?
- Бих поканил всички партии на подобен диалог, в случай че ние сме в основата, с цел да забележим какво най-хубаво може да даде този парламент. Казал съм и метода, по който ще става - от дребните към огромните. Дали тези диалози ще се състоят зависи от взаимното предпочитание.
- Ако президентът Радев избере вашата парламентарна група, имате ли опасения, че ще бъдете упрекнати, че той залага на своя човек, защото бяхте негов длъжностен министър председател?
- Такъв вид обвинявания постоянно са вероятни. Зависи кой какво търси. Да, ние с президента Радев сме работили дълги години и като сътрудници във въоръжените сили на българската войска, и на разнообразни позиции, където съм получавал назначения от него в служебни държавни управления, и като негов секретар по сигурност и защита. Това е история, от която нито имаме от какво да се срамим, нито имаме какво да крием, пред очите на всички е.
Обвинения са вероятни всевъзможни. Но въпросът е това, което вършим, да е задоволително транспарантно и ясно за българските жители и тогава няма да има потребност от спекулации.
- Това ще наклони ли везните в интерес на вашата кандидатура за министър председател?
- Не, това не е въпрос, който би трябвало в този момент да обсъждаме. Когато този предполагаем вид пристигна, ще го мислим.
- А съжалявате ли, че държавното управление на проф. Габровски не получи поддръжка?
- До известна степен изпитвам страдание за метода, по който се случи, тъй като предизвестената поддръжка от към 115 гласа и множеството " срещу " стана в зала. Това беше предстоящ резултат. Друг е въпросът за нюансите и позициите на политическите партии от позиция на това, което те чакаха и какви бяха техните послания към бъдещето. Защото в последна сметка и за втория, и за третия мандат би трябвало да се види кои порти са отворени и кои - затворени. В този смисъл диалозите предстоят и следва да забележим по какъв начин ще се развият.
- Г-н Янев, направихте неочакван ход по време на гласуването на проектокабинета на проф. Габровски - подкрепихте кандидатурата му, само че не и на министрите, препоръчани от него. Защото искахте съглашение, само че не получихте ли и за какво питате кой носи отговорността, в случай, че я носи този, който го предлага?
-->
- Искаме съглашение е най-точната трактовка. Казано в резюме, желаеме правила и правила, които да дефинират структурата или механизма, който да дефинира това, което назоваваме политическа отговорност. Тоест, съглашението е единият инструмент.
Другият инструмент е нещо ясно и очевидно. Не желая да му споделям името, тъй като още не сме го основали.
- Коалиция ли имате поради?
- Коалиция, съглашение, изясненост кой носи отговорност. Аз споделих: приветствие за ГЕРБ за този избор, тъй като по този метод отварят вратата към гражданското общество, което считам за извънредно логичен ход. Имаме задоволително почтени българи, които могат да влязат освен в Народното събрание, само че и в ръководството, и на министерски постове, и на други значими за страната позиции. Така че да работят за страната ни - това е значимото. И това заслужава поздравления.
От друга страна обаче, вие казвате, че е ясно кой носи отговорността. Да, ясно е - излъчва ги ГЕРБ, видяхме гласуването за министър-председател, което не събра задоволителен брой гласове за болшинство. Тоест, с тази поддръжка на малцинството доста мъчно може да се ръководи. И когато се ръководи мъчно, когато евентуално всеки ден това държавно управление може да бъде подложено на напън по една, друга или трета причина, тогава е доста значимо какво стои зад тила му - политическо съглашение или различен тип структура, която да подсигурява, че неговата поддръжка в Народното събрание я има, че е там. Да не се окаже, че на следващия ден тази поддръжка е паднала още по-надолу.
Защото, в случай че тръгнем на някакъв тип политически авантюризъм да вършим държавни управления, които устоят по месец, два, три, това не е задоволително. Нормалното е, в случай че този кабинет беше минал, да кажем: в този момент му осигуряваме 100 дни комфорт, както е редно, с цел да се напаснат нещата и да забележим накъде вървим. Но в този случай при неразбираема поддръжка, при липса на съглашение или поддръжка, която да подсигурява всекидневието на този кабинет, той може да падне и след две седмици.
- А вие предложихте ли подписването на такова съглашение с излъчващата държавно управление партия?
- Нормално е, който води процеса на лъчение на претендент, той да предлага. Ние имахме една среща с проф. Габровски, на който поставихме част от тези въпроси - за правилата, за политическата отговорност, ще има ли съглашение или няма. Не последва втора среща.
Отдавам го на неналичието на време, на обстоятелството, че нещата се развиват в сложна атмосфера за разговор. Диалог въпреки всичко има, само че ние загубихме доста време. Тези два месеца ги загубихме просто в търсенето на методите за някакъв разговор.
- Но целите, които проф. Габровски уточни, съвсем съответстват и с вашите. Това не е ли задоволително изискване за поддръжка?
- Така е, по целите нямаме проблем, нямаме неизясненост. Затова споделям: подкрепихме проф. Габровски в персонално качество за министър-председател, тъй като, първо, е извънредно стойностен човек. Второ, жестът, който направи ГЕРБ към гражданското общество, заслужава възторженостти. И не на последно място, тъй като целите, които бяха избрани, значително подхождат освен на нашата парламентарна група, само че и на други партии, и на страната, и на това, което е належащо да се прави сега.
Но оттова нататък при липса на другия детайл - историческата отговорност, ние към този момент сме несигурни в дълготрайността на сходно решение.
- Значи ви липсва единствено документалното приобщаване?
- Не единствено писмено. Искаме предвидимост и шерване на тази отговорност, тъй като без шерване, в действителност демонстрираме, че желаеме разговор, а нямаме разговор.
- Твърдите, че се дава път на гражданското общество, обаче проф. Габровски звучеше доста афектирано в последното си послание за поддръжка към депутатите. Не мислите ли, че по-късно гражданското общество дефинитивно ще се отдръпне от политическите процеси у нас?
- Това е и в основата на целия политически развой. Но защото аз съм неотдавна в него, ще се въздържа да давам препоръки на моите сътрудници представители на други партии. Ако погледнем и отношението на гражданското общество, и доверието в Народното събрание, изборните резултати сочат, че оценката, която хората дават за нашата работа, се вижда от изборната интензивност. През последните години тя върви надолу.
Потенциално, отивайки на нови избори, без значение дали ще са през март или по-късно, ние сме изправени пред същата заплаха. Хората значително са обезверени. Те не ни слушат какво приказваме тук, в Народното събрание. А чакат дейности, резултати, решения. И в случай че ние не сме в положение да предлагаме тези решения, това значи, че цялата кула на доверие, която би трябвало да съгражда демокрацията по принцип, е на глинени крайници.
Това значи, че точно тук апелите за разговор, за смислени решения, които са в полза на хората, са най-важните и това би трябвало да вършим. Разбира се, не става елементарно, само че би трябвало да узреем всички, множеството.
- Но отхвърлянето на проектокабинета на проф. Габровски не беше ли стъпка в тъкмо противоположната посока? Както и шамара, който получиха препоръчаните специалисти, изключително в лицето на такава персона като професора?
- Не мисля, че това е стъпката, която отблъсква най-вече. Стъпката с гласуването в сряда не е толкоз решаваща, съгласно мен. По-важният детайл на политиката на говорене на опълчването е в основата. Защото партиите по хипотеза, влизайки в Народното събрание, би трябвало да взаимодействат, да загърбят политическото си его, политическия си нарцисизъм и да търсят решения в името на всички български жители.
Ние сме народни представители на българските гласоподаватели, а не на избрана група гласоподаватели. Тук постоянно чуваме от трибуната " нашите гласоподаватели, които са толкоз хиляди ", " нашите гласоподаватели, които са още повече хиляди ".
Добре, обаче има едни феномен, който постоянно загатвам. Около 1,5 млн. български жители не гласоподават. Кой приказва на тях? Това е въпросът ми. Кой приказва на тези български жители, които по една или друга причина не отиват до изборните секции.
Това е диалогът, който би трябвало да имаме. Да престанем да се вглеждаме в личното си огледало на политическа представителност, а да мислим за всички български жители.
- Добре би било. Но страницата " проф. Габровски " така или другояче към този момент се затвори. Ако третият мандат се озове при вас, вие податлив ли сте да издигнете още веднъж него за министър председател, в случай че той е склонен?
- В директния отговор на този въпрос има доста условности. Първо, имаме втори мандат. Да речем, че има шансове да бъде сполучлив, за което сме скептици.
Но за мен притеснителното е, че още от основаването на този парламент се приказва за трети мандат. Очевидно, че при създалата се конюнктура на борба и разнопосочно говорене, се стига до задълбаване и наблягане на тези прословути червени линии. Отдавна приказвам, че би трябвало да работим против алените линии, а не да натъртваме и да търсим по какъв начин да ги превърнем в червени изкопи, това е най-важното.
От друга страна, политическият инженеринг и политическият нарцисизъм може да остане на второ място. Тъй като всички чуваме и апелите, че при едни последващи избори евентуално обстановката доста сходна, може би с дребни нюанси. Но в случай че тонът е същият, в случай че отношението на партиите едни към други е същото, слагаме под подозрение изобщо нашата народна власт, действието на нашето общество.
Колкото до проф. Габровски, бих се обърнал освен към него, само че и към други изявени персони. Само че отново е обвързвано с доста условности. Президентът взема решение на кого дава третия мандат и там особеното е, че не се връчва на кандидат-премиер, а на парламентарна група. Така че ние можем да беседваме с всеки. Защото моята лична цел, влизайки в политиката, е не да бъда на някаква позиция, на някакъв пост, а да основа условия за това, което е най-хубаво за България и за българските жители.
- Вие ли ще бъдете претендентът за министър председател, в случай че получите третия мандат?
- Не, не споделям това. Не споделям, че сме решили кой ще бъде претендента за министър председател. Може да бъде проф. Габровски или друга изтъкната персона. Ако има съглашение сред партиите да бъде партийна персона, може да бъде е различен.
- От ГЕРБ обявиха, че откакто проф. Габровски не получи поддръжка, идващите ще би трябвало доста и високо да молят ГЕРБ за такава. Вие ще поканите ли ГЕРБ за поддръжка, в случай че реализирате мандат?
- Бих поканил всички партии на подобен диалог, в случай че ние сме в основата, с цел да забележим какво най-хубаво може да даде този парламент. Казал съм и метода, по който ще става - от дребните към огромните. Дали тези диалози ще се състоят зависи от взаимното предпочитание.
- Ако президентът Радев избере вашата парламентарна група, имате ли опасения, че ще бъдете упрекнати, че той залага на своя човек, защото бяхте негов длъжностен министър председател?
- Такъв вид обвинявания постоянно са вероятни. Зависи кой какво търси. Да, ние с президента Радев сме работили дълги години и като сътрудници във въоръжените сили на българската войска, и на разнообразни позиции, където съм получавал назначения от него в служебни държавни управления, и като негов секретар по сигурност и защита. Това е история, от която нито имаме от какво да се срамим, нито имаме какво да крием, пред очите на всички е.
Обвинения са вероятни всевъзможни. Но въпросът е това, което вършим, да е задоволително транспарантно и ясно за българските жители и тогава няма да има потребност от спекулации.
- Това ще наклони ли везните в интерес на вашата кандидатура за министър председател?
- Не, това не е въпрос, който би трябвало в този момент да обсъждаме. Когато този предполагаем вид пристигна, ще го мислим.
- А съжалявате ли, че държавното управление на проф. Габровски не получи поддръжка?
- До известна степен изпитвам страдание за метода, по който се случи, тъй като предизвестената поддръжка от към 115 гласа и множеството " срещу " стана в зала. Това беше предстоящ резултат. Друг е въпросът за нюансите и позициите на политическите партии от позиция на това, което те чакаха и какви бяха техните послания към бъдещето. Защото в последна сметка и за втория, и за третия мандат би трябвало да се види кои порти са отворени и кои - затворени. В този смисъл диалозите предстоят и следва да забележим по какъв начин ще се развият.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ




