Кучешките носове са особено фини, но мощни машини. Косматите любимци

Кучешките носове са изключително фини, само че мощни " машини ". Косматите любимци освен ревизират съвсем всичко с носа си, само че и главите им са проектирани и ориентирани към обоняние на това, което е към тях. Нови проучвания демонстрират, че мозъците на кучетата също са особено приспособени за подушване, като употребяват силата на тяхната зрителна система, предава vesti.bg.
Носовете на кучетата усещат света, а не това, което е в устата им
Кучетата са толкоз приспособени да усещат миризмата на външния свят, че имат дребна дарба да усещат усета на храна в устата си. Когато хората дъвчат, ние принуждаваме произлизащите от храната усети да се издигат в носната ни празнина през проходи в задната част на гърлото. Този развой, наименуван ретроназално подушване, отчасти обръща потока въздух в носа, който нормално влиза през ноздрите. Голяма част от опита ни за усета на храната произтича от тези „ противоположни “ миризми, които се комбинират в мозъка с същински усети (сладко, солено, горчиво, кисело), усещани с езика.

Удоволствието, което извличаме от храната, да вземем за пример сладостта на шоколада, значително се дължи на това комбинирано чувство.

Dogs SEE smells.
How they experience the world is so vastly different than humans.
Find out more on The Science Paws!
— Bunsen and BEAKER (@bunsenbernerbmd)
Но вътрешната анатомия на главата на кучето разрешава малко от този противоположен въздушен поток. Кучетата нямат комбинираното чувство за аромат и усет. В резултат на това те не се интересуват доста от усета на храната си, откакто тя към този момент е в устата им. Достатъчно е да усетят миризмата на храната, преди да отворят устата си, с цел да я изядат.
Гени и невронни системи за подушване
Учените са изследвали генетиката и неврофизиологията, с цел да намерят източниците на засиленото подушване на кучетата. Те имат огромен брой обонятелни неврони в носовете си - 2 милиарда, спрямо нашите 50 милиона - това допуска, че разнообразието от разнообразни миризми, които кучетата могат да доловят, е сравнимо с броя, който можем да осезаем, макар че кучетата могат да открият доста по-малки концентрации на одоранти.

Открити са мощни връзки сред обонятелната луковица и зрителния мозък при кучета
Преди работата на екип на Ветеринарния лицей към университета " Корнел ", малко се знаеше за частта в мозъка на кучетата, обвързвана с обонянието. Използвайки ядрено-магнитен резонанс при живи кучета и дисекция при мъртви кучета, откривателите откриват обширни връзки сред обонятелната луковица, която получава сигнали от обонятелните сетивни неврони на носа, и тилния дял, в който се намира зрителната система. Връзките се образуват от аксони, които се простират от предната част на мозъка към задната.

Не са следени директни връзки сред тези две мозъчни области при никой различен тип. Аксоните заемат размер, равностоен на към 1/3 чаена лъжичка. Това е повече от 1 % от целия мозък на кучето, който включва освен аксони, само че и клетъчни тела и дендрити на повече от 2 милиарда неврони, които извършват голям брой задания.

Екипът на университета " Корнел " допуска, че кучетата усещат миризмата доста преди да я видят. Тъй като любимците ни са опитомени, тяхната еволюция е мощно повлияна от нас. Остава незнайно дали тази мозъчна специфичност е идентична с дивите родственици на кучетата или се е появила вследствие на живота с хората.

Могат ли кучетата да виждат миризми?

Що се отнася до това какво ни дава изследването за метода, по който кучетата възприемат света, учените допускат, че миризмите може да са тип наслагване непосредствено върху тяхното образно схващане.

Не можем да надникнем в главите им, с цел да забележим какво е възприятието да си куче, само че би трябвало да е свят, цялостен с ярки миризми.