Какво знаете за кубинската кухня?
Кубинската кухня е магическа композиция от испанско, африканско, индианско и малко азиатско въздействие. Това прочее са и главните съставки на кубинската нация.
Особено въздействие имат и испанските завоеватели и африканците, докарани като плебеи, от които са произлезли креолите, т. е. днешните кубинци.
Кубинската кухня се обособява като независима към края на XIX в. Тогава се прибавя и едно азиатско въздействие, най-вече китайско. То идва с азиатските заселници, които през днешния ден са към 1%.
От испанците идва най-много оризът, лимоните като артикул за готвене, телешко месо и конско месо. Африкански генезис имат някои кореноплодни артикули, които не са познати в Европа - няме, дюка, кимбомбо. От индианците са наследени доста ястия с царевица и боб. Всичко това се комбинира, с цел да се получи типичната кубинска кухня.
Куба не страда от липса на кулинарно многообразие. Напротив, даже на тази неголяма територия има региони, които много се разграничават по желанията си към продуктите и ястията. На изток, в планините, обичаите са разнообразни от тези на централните региони.
В Сантяго де Куба да вземем за пример в тортилята вместо картофи се поставя юка или зелени банани и всичко готвят по-пикантно, до момента в който в централната и западната част пък са напряко пристрастени към кокосовите орехи и шоколада. За пържене употребяват единствено кокосово масло, а сосовете подготвят само с кокосово мляко.
Една кубинска софра би трябвало да има ориз, черен или червен боб, може да има грах, нахут и някакво месо.
Типично ядене е белият ориз с едно-две пържени яйца от горната страна, сервиран с пържени зрели банани. Черният фасул с ориз се назовава " морос и кристианос ".
Характерно ядене е ахиако креоло. Приготвя се от кореноплодни - маланга, няме, дюка, бонято, също картофи, зелени и зрели банани, царевица, пушени и солени меса и наложително месо от свинска глава. Става нещо като каша, само че не е хомогенна примес, а обособените артикули се разграничават.
Кубинците считат, че локалното национално ястие, ахиако криоло, е олицетворение на особения кубински жанр на живот и знак на дълголетието. Причината е, че доста от столетниците на Острова споделят с медиите, че точно тази чорба е непрекъсната част от менюто им.
